Решение № 5686 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 30/2021 г.

Решение № 5686 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 30/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. С., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. – Г. срещу Решение № 161 от 16.10.2020 г. по адм. дело № 218/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Габрово.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПДВ/№ 07/06/3/0.0.0544/2/01/04/02 от 18.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Велико Търново.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на АС Габрово за валидност на обжалвания АУПДВ, като твърди, че процесният акт е издаден от орган, който не разполага с материална компетентност. Поддържа, че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението му за допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Сочи, че срокът за подаване на заявката за второ плащане не е бил изтекъл, както и че са приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Иска отмяната на решението ведно с отмяната или обявяването за нищожен на процесния АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на Областна дирекция на ДФЗ – Велико Търново, представлявана от ст. юрк. Ц. Ц. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Габрово е АУПДВ № 07/06/3/0.0.0544/2/01/04/02 от 18.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Велико Търново, с който на Д. С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева ведно с лихви за забава, считано от 18.12.2018 г. Административният орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 от договор № 07/06/3/0.0.0544 от 24.01.2018 г. във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от ПРСР /2014 г. – 2020 г. /, доколкото лицето не е подало в срок заявката за второ плащане заедно с всички изискуеми документи.

По делото няма спор относно фактите.

За да отхвърли жалбата на лицето срещу процесния АУПДВ, съдът е развил подробни съображения за наличие на материална и териториална компетентност на органа, издател на акта, за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително е отхвърлил като неоснователно възражението на оспорващия за неспазване на чл. 26 АПК. Обосновал е извод за спазване на материалния закон, като е възприел за обосновано приетото от органа за доказано неспазване от страна на лицето на срока за подаване на заявка за второ плащане, както и за липсата на твърдяно наличие на "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 37, ал. 4 вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Процесният АУПДВ е издаден при спазване на задължителните указания, дадени с решение № 5813 от 20.05.2020 г. по адм. дело № 13098/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 118 от 04.09.2019 г. по адм. дело № 181/2019 г. по описа на АС Габрово. Съгласно изменението на ЗПЗП, изм. и доп. ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., чл. 20 а, ал. 4 е изменен, като е отпаднало делегирането на директорите на областните дирекции, съобразно териториалната им компетентност. Създадени са нови ал. 5 и ал. 6 на чл. 20 а ЗПЗП, в които също няма ограничение при делегирането, съобразно териториалната компетентност. В съответствие с цитираните разпоредби е издадена заповед № 03-РД/2700#1 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, според която са делегирани правомощия за издаване на акт от вида на процесния на изрично посочени областни директори, като директорът на ОД Велико Търново има правото да издава актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции Велико Търново, Габрово и Търговище на ДФЗ. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за нищожност на обжалвания АУПДВ.

2. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на извода на АС Габрово относно липсата на основания за провеждане на административното производство по реда на ЗУСЕСИФ. Изрични мотиви за наличие на основания за провеждане на двете производства – това по реда на чл. 166 ДОПК чрез издаване на АУПДВ и това по реда на ЗУСЕСИФ чрез издаване на акт за финансова корекция се съдържат в горецитираното решение по адм. дело № 13098/2019 г. по описа на ВАС, които са съобразени от първостепенния съд. В процесния случай на основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон не се прилага, доколкото друго е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, какъвто в случая е Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Разпоредбата на чл. 9 б, ал. 2 ЗПЗП се прилага за нови производства след промяната на закона с ДВ, бр. 2/2018 г., какъвто настоящият случай не е. Съгласно § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2/2018 г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, който е съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 24.01.2018 г., т. е. за него е неприложим редът по ЗУСЕСИФ. Фактическото основание за издаване на обжалвания АУПДВ е по чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 10, а именно неподаване на заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 11 към чл. 33, ал. 1 Наредба № 10/2016 г. в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.

В случая Д. С. е подал заявление с ИД № 07/06/3/0.0.0540 от 22.07.2016 г. по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г., а договорът е сключен на 24.01.2018 г. Следователно, случаят попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. и чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП и съответно, ЗУСЕСИФ не намира приложение. Съответно, при неподадена заявка за второ плащане реално няма надлежно сезиране на РА с искане за плащане и не се определят допустими разходи по одобрения проект, от чийто размер да бъде приспадната финансовата корекция, в какъвто смисъл е чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В случая е задължение за ползвателите по подмярка 6. 3., чието неизпълнение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба 10/2016 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

3. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неспазен чл. 26 АПК в процесното административно производство. С обявяване на нищожността на предходно издадения АУПДВ производството по издаване на акта не е прекратено, а само е възстановена висящността му, като съответно административното производство не започва отначало и в случая е налице уведомително писмо изх. № 01-043-6500 от 07.01.2019 г., което е надлежно връчено на жалбоподателя.

4. Касационната инстанция споделя развитите от първостепенния съд съображения за материална законосъобразност на процесния АУПДВ. Видно от данните по делото, а и няма спор по тези факти, Д. С. е направил опит за подаване на заявка за второ плащане в отдел "РРА" в ОД Велико Търново на последната дата от срока – 17.12.2018 г. / първият работен ден след 15.12.2018 г. /, като в негово присъствие е извършен преглед на приложените документи и е установено липсата на част от изискуемите документи съгласно Приложение № 11 от Наредба 10/2016 г., което е в нарушение на чл. 33, ал. 1, предл. 2 Наредбата. Съгласно чл. 34, ал. 2 Наредбата, в случая на липса или нередовност на документи, заявката за плащане не се приема и документите се връщат на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. В процесния случай това обстоятелство е отразено в приложения по делото контролен лист, който е подписан от кандидата, като документите са върнати и заявката не е регистрирана. Съгласно чл. 34, ал. 3 Наредбата, след отстраняване на пропуските по ал. 2, ползвателят на помощта има право в рамките на съответния срок по чл. 33, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора и анекса към него, процесният срок изтича на 17.12.2018 г. и не е спорно, че лицето се е явило да подаде заявка за второ плащане на последната дата от срока. Неоснователно е твърдението на касатора, че срокът по чл. 33, ал. 2 Наредбата в случая не бил изтекъл, тъй като според цитираната разпоредба срокът за него е фиксиран до 4 години и 6 месеца от подаване на заявлението за подпомагане. Цитираната норма определя срок, който "трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаването на заявлението за подпомагане", но изрично се посочва от кандидата. В случая заявлението за подпомагане е от 22.07.2016 г., а срокът за подаване на заявка за второ плащане e посочен от кандидата - до 15.12.2018 г., който срок попада в обхвата на цитираната разпоредба.

В допълнение на горното следва да се посочи, че твърдението на ползвателя на помощта за пропуснат срок поради наличие на "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" е отхвърлено обосновано от административния орган, както правилно е приел АС Габрово. Смъртта на родственик на бенефициента, както и здравословни проблеми на последния / въпреки че същият се е явил лично за подаване на заявката на 17.12.2018 г. /, не съставляват дългосрочна професионална нетрудоспособност, респ. нито другите твърдяни причини /осигуряване на посадъчен материал/ не попадат в хипотезите по чл. 2, § 2 Регламент /ЕС/ № 1306/2013, към който препраща § 1, т. 16 Наредба 10/2016 г. От друга страна, е видно, че представените след 17.12.2018 г. документи са издадени след посочената дата и с представянето им след срока се цели саниране на констатирания от служителите в отдел "РРА" в гр. Велико Търново пропуск при подаване на заявката за второ плащане.

Въз основа на гореизложеното, като е достигнал до крайния извод за законосъобразност на процесния АУПДВ, АС Габрово е постановил правилен съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП в полза на ответника по касация следва да присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение