Решение № 8058 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. С. А. чрез процесуалният ѝ представител адв.А. Илиева против решение 86 от 10.04.2020г. по адм. дело 39/2020г. по описа на Административен съд Видин, с което са отхвърлени предявените субективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР - Видин за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в резултат на неправомерни бездействия и действия на Министерски съвет, на Министерство на икономиката , на Министерство на вътрешните работи и ОДМВР- Видин в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г. вкл. и ищцата е осъдена да заплати съдебните разноски. Касаторът релевира доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209,т.3 АПК. По подробни съображения в касационната жалба моли за отмяна на обжалваното решение, произнасяне по съществото на спора и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски, съставляващи заплатени такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица за всички съдебни инстанции. Ответникът - Администрация на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ж. Василева, в писмен отговор и в писмено становище оспорва касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министерство на икономиката, понастоящем Министерство на икономиката и индустрията, чрез процесуалните си представители гл.юристконсулт М. Христова, гл. юрисконсулт Д. Костов и гл.юрисконсулт С. Попова , в писмен отговор, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Стоев, в писмен отговор, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Ответникът ОДМВР- Видин, в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева. Представителят на Върховна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.Поддържа становище, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт по чл.209,т.3 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдебното производство пред Административен съд Видин е образувано по искова молба на Ж. А., на която е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник средна телесна повреда при взрив във фабрика Миджур [населено място], собственост на Видекс АД на 01.10.2014г. Предявени са искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и ОД на МВР-Видин. В исковата молба се сочи, че на 01.10.2014г. около 17,00ч. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества Миджур -[населено място] лом, общ.Чупрене, собственост на Видекс АД -гр.София, е избухнал мощен взрив , в резултат на който са унищожени сградите , в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, а ищцата Ж. А. е тежко ранена , като при взрива е получила [заличен текст], като в периода 01.10.2014г.-30.04.2015г. същата е била с [заличен текст] и след 30.04.2015г.Твърди се, че Видекс АД е спечелило конкурс в Гърция за изнасяне и утилизация на 1 568 159 броя противопехотни мини през 2008г, както и че в завода на дружеството са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо възможностите на предприятието и разрешените норми, със знанието на държавата и без нейната намеса, без разрешение на дружеството за съхранение и утилизация извън разрешените норми. Сочи се също така , че на 04.09.2008г. Видекс АД е получило разрешение за трансфер на противопехотни мини М 2 , ДМ 31 , М 16 , всички категория С04 , общо 1 568 159 бр. , а на 06.07.2008г. от ГД Екогласност е подадено искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на тези противопехотни мини , но Държавата в лицето на своите органи не е предприела никакви действия по спирането на този трансфер, а е разрешила същия чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министъра на икономиката. Бездействието на държавата продължило в периода 06.07.2008г. 01.10.2014г. Твърди се, че не е било подновено разрешителното на дружеството по ЗООС действало от 26.07.2007 до 23.07.2012г.. По отношение на ответника Администрация на Министерски съвет се твърди, че МС е бездействал, като: 1. не издал нормативен акт, уреждащ утилизацията, вноса и унищожаването на ППМ; 2. не въвел ограничения и забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, за което има нормативно изискване - чл.4,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЕКПСОИТДУ; 3. не инициирал конституирането на компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; 4. не е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ; 5. не извършил действията и контрола, предвидени в чл. 67 от същия закон; 6. не е предприел необходимото за осигуряване и опазване на националната сигурност и обществения ред, съгласно чл.105, ал.2 от Конституцията и ЗЕКПСОИТДУ, включително чрез нарушение на чл.1 б. б от Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като в случая е била необходима законова санкция- административен акт за отмяна на споразумението между българското търговско дружество и гръцката страна, а Министерският съвет е бездействал и не е предприел необходимите мерки за отмяна на този трансфер. Поддържа се в исковата молба, че Междуведомственият съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, подчинени на МС, са бездействали, като не са осъществили контрол съгласно раздел ІІІ, чл.18-чл.27 и чл. 33 от ЗЕКПСОИТДУ и контрол съгласно чл. 67 от същия закон. Сочи се също така , че допълнително признание за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, е последващото отнемане на лицензите на Видекс АД за утилизация. По отношение на ответника - Министерство на икономиката се твърди, че то отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, която разрешава всички сделки с оръжия и боеприпаси. В случая се твърди, че тази комисия не е осъществявала контрол за извършваната от Видекс АД дейност и незаконосъобразно е издала разрешителното за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04. По отношение на ответника Министерство на вътрешните работи се твърди, че то отговаря за дейността на ГД Национална полиция , която не извършила постоянен контрол съгласно чл. 152 вр. чл. 154 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и не отнела разрешителното на дружеството за завод Миджур заради това, че последният не е отговарял на условията за утилизация и съхранение на боеприпаси, нито осъществила контрол по реда на чл. 67 от същия закон. По отношение на ответника ОД на МВР-Видин се твърди, че е бездействал, като не е изпълнил нормативно установените си задължения за постоянен контрол и не е отнел разрешителното на Видекс АД за завод Миджур , който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение. Изложени са твърдения за нарушения на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като се поддържа, че съгласно Конвенцията тази дейност е монопол на държавата, поради което тя е следвало с административен акт да отмени споразумението между българското и гръцкото дружество за внос на мините, предвид забраната за страните по Конвенцията да складират противопехотни мини, да ги задържат и да извършват трансфер с тях. Твърди се , че всеки един от ответниците е следвало да изпълни както посочените разпоредби на националното право, така и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата. В резултат на посочените действия и бездействия на всеки от четиримата ответници се твърди от ищцата, че са ѝ причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените трайни телесни увреждания , силен стрес , безпокойство , напрежение , психотичен шок и душевно разстройство, които остават за цял живот. Отговорността на ответниците се претендира солидарно, на основание чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, в който е предвидено контролът да се извършва от Междуведомствен съвет, Междуведомствена комисия и министъра на вътрешните работи. Изложените в исковата молба твърдения се поддържат и в касационната жалба. Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: Завод Миджур -[населено място] е предприятие на Видекс АД-София, като в предмета му на дейност е включено разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали. На дружеството за завод Миджур е издадено Разрешение 95/13.07.2006г. от МВР-НСП за производство на ВВООБ съгласно производствена програма на дружеството , като към същата по искане на дружеството в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси , които ще се разснарядяват са добавени и Мина ДМ 31, Мина М2, Мина М14 и мина М16. Разрешението е с изтекъл срок на 13.07.2009г. На дружеството за завод Миджур е издадено и Разрешение 113/06.07.2009г. за производство на ВВООБ със срок на разрешението до 06.07.2012г. На дружеството от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР е издадено Разрешение 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад Чората-безсрочно. С решение рег. У-35 449 от 23.07.2012г. на Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР на основание чл.24,ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на Видекс АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси , които ще се утилизират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект-завод Миджур по приложен заверен списък към решението , като това решение също е посочено като безсрочно. По подадено заявление на дружеството от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС на Видекс АД гр.София, са издавани Пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие Л-74-8-3/20.10.2006г., Ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба Л-74-8-4/20.10.2006г., Лицензия за транспортиране на оръжие Л-74-8-5/20.10.2006г., и трите с валидност от 20.10.2006г. до 20.10.2009г. Впоследствие, по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ , внос и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията , при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010г. до 29.01.2013г. като същият е издаден на основание чл.6,ал.1 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба/отм./. По заявление вх. 11-00-653/28.11.2012г. на дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на Видекс АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти , свързани с отбраната от територията на РБългария, и двете с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г. На 08.07.2008г. между Акмон С.А., Гърция и Видекс АД е сключен договор719, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода технология топене на следните количества мини: мина М2 - 214 525 бр., мина DM31 - 794 605 бр., мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под разснарядяване се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозива и детонатора, което ще се извърши в завод Миджур [населено място]. АКМОН С.А. от негова страна е натоварено от гръцката държава с работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия, като част от нейното задължение към Споразумението от Отава. По заявление на Видекс АД вх.1235/11.08.2008г. на дружеството е издадено Разрешение за трансфер идентификационен номер 00699 от 04.09.2008г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката със срок на валидност до 04.09.2009г. По заявление на дружеството от 10.10.2008г. на същото е издаден и международен сертификат за внос 000151. Впоследствие разрешението е удължено по заявление на дружеството до 20.10.2009г. На дружеството е издадено и Разрешение за трансфер 008885 от 15.02.2010г. с валидност до 15.02.2011г.. По искане вх. 7-1391 от 07.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини, е изискано от Министерство на икономиката да им бъде издадено Удостоверение за входящ трансфер на оставащите по модификацията на договора количества /953285 бр. мини/. От Министерството на икономиката е поискано становището на началник сектор КОС при Главна Дирекция Национална полиция на МВР. При извършена проверка е установено , че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. За горното дружеството е уведомено като впоследствие същото е уведомило Министерството на икономиката , че складовите помещения и помещенията , предназначени за утилизация на ППМ са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е проверка в обекта на дружеството , въз основа на която Зам. директорът на ГДНП на МВР е уведомил Министерство на икономиката , че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси , които ще се утилизират към издаденото валидно разрешение 153/06.10.2011г. от ГДОП , допълнено с решение за обект завод Миджур , влизат ППМ като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. На дружеството е издадено Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти , свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба 000229 от 15.10.2013г. за следното количество мини : ППМ М2 179938, ППМ ДМ31 241760, ППМ М16 529292 , ППМ М14 2295, общо 953285 бр., всички категория С04, със срок на валидност 15.10.2014г. , като срокът е продължен до 15.10.2015г. По заявление вх. 7-1846/17.10.2013г. на дружеството е издаден Международен сертификат за внос 000201 за горното количество мини. По заявление вх.7-1846-1/26.02.2014г. във връзка с искане от Гръцкото министерство на отбраната , е издаден нов международен сертификат за внос 000286, като в т.7 е отбелязана крайна употреба Demilitarisation and disposition process , а Международен сертификат с 000201 е анулиран. За периода 24.02.2014г.-29.09.2014г. Видекс АД е уведомявало Министерство на икономиката и енергетиката за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи. На 25.02.2015г., видно от протокол 2 от заседанието, проведено на 25.02.2015г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, съветът е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството по мотиви, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения неизпълнение на международни задължения на РБ по Отавската Конвенция. Посочен е възникналият инцидент в завод Миджур и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на РГ, поради което РБ се явява в нарушение на чл.1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С протоколно решение 9/16.09.2015г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е отнел издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата , поради които е спрян издадения лиценз и по целесъобразност. Съдът е проследил подробно по дати извършените на дружеството проверки в процесния завод от сектор КОС при ОД на МВР Видин, сектор КОС при РУП -Белоградчик, РС ПБЗН , РО НСК -Видин, РДНСК-СЗР, Дирекция ИТ -Монтана, ППД ОУПБЗН-Видин, всички във връзка доставките на противопехотни мини, като констатациите от проверките са подробно изложени. Проверките са извършени на 23.09.2013г., 14.10.2013г., 13.02.2014г., 21.02.2014г., 27.02.2014г., 13.03.2014г., 21.03.2014г., 26.03.2014г., 10.04.2014г., 29.05.2014г., 10.07.2014г., 10.09.2014г., 24.09.2014г. на място и по документи. Констатирани са нарушения основно във връзка с документацията, но и във връзка с квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини. Нееднократно са давани разпореждания на директора на завода във връзка с предстоящите доставки да се завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините. Предписания за стриктно водене на отчетната документация и спазване на нормативите за помещенията са давани при повечето проверки. За пропуски в документацията на директора на завода са съставяни АУАН и НП. Констатация, че утилизацията на противопехотни мини е започнала, е направена при проверката на 29.05.2014г., извършена от мл. ПИ КОС при РУ - Белоградчик и служители на КП при РУ - Белоградчик. Установено е нередовно водене на документацията и отново са дадени задължителни указания за отчетността и почистване на производствените помещения. При проверката на 10.07.2014г., извършена от ПИ КОС при ОДМВР-Видин в завод Миджур" не са установени конкретни нарушения във връзка с констатирана протичаща в момента на проверката утилизация на мини ДМ 31. Проверката е във връзка с получена доставка на ППМ на 08.07.2014г. На 10.09.2014г. при извършена проверка в завод Миджур от ПИ КОС - ОДМВР Видин и началник група Охранителна полиция" при РУ Белоградчик е установено, че в помещение Парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М-16 или общо 11280бр. мини, които не се съхраняват в складово помещение. Установените мини не са заприходени и не са вписани в книга за приход, разход и наличност /регистър/,водени в обекта- завод Миджур , установени са и 22 бр. палета пред склад 9 като 7 бр. от тях се намирали в паркиран пред склада автомобил, установени са и 2 бр. палета пред участък Лят бустер на цех С , или общо извън складовите помещения са установени 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини. Установена е и липса на въоръжена охрана, както и допуснати груби технически грешки във водената отчетност, подредбата в складовете е по начин, който възпрепятства извършване на проверка, но е констатирана наличността в складовете. За резултатите от проверката е издаден КП 23307/11.09.2014г. На 10.09.2014г. на директора на завода В. Цокин и мениджър Утилизация М. Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане от същата дата. На управителя на дружеството със Заповед з-877/11.09.2014г. са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складовите помещения като при съхраняването да се осигурят изискваните минимални отстояния, като се пренаредят и съхраняваните в складовете палета, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества. На 24.09.2014г. от ПИ КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, ДИТ-Видин е извършена съвместна проверка, при която е установено, че в помещението парна централа не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренесeни на 11.09.2014г. в склад 1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък Утилизация, цех С се утилизирали мини М-16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини, установени са по линия на ПБЗН и РИОСОВ пред цех С опаковки-дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на определените за това места. Също така е установено от представителите на РИОСВ, че съхраняваните изделия в склад 3 са в количество, което не превишава допустимото съобразно първоначално издаденото разрешение 67/2007г. От събраните при повторното разглеждане на делото писмени доказателства е установено, че от дружеството са подавани редовно-ежеседмично съобразно указаното в разпореждане peг. 8729/26.03.2014г, уведомления до РУ-Белоградчик за доставяните количества противопехотни мини и ежедневни справки за утилизираните мини , от които са видни дневните количества на утилизираните мини за всеки от дните. В заключението на назначената взриво-техническа експертиза е подробно обяснено общото устройство на мините и начинът им на действие. Установено е от заключението на вещото лице, че вместимостта на складовете, в които са се съхранявали ППМ, а именно склад 1 и склад 3 , за периода 23.01.2014г. 01.10.2014г. е била по 150 000 кг тротилов еквивалент. В този смисъл е и КП от 23.01.2014г. , в който е установена промяна в паспортите на складовете. Вещото лице посочва , че няма основание за увеличаване на капацитета от 100 000 на 150 000 кг тротилов еквивалент като не е установил преписка или аргументация за определяне на капацитета първо на 100 тона , после на 150 тона. Видно от заключението , при неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен ефектът на доминото . Въз основа на заключението съдът е установил, че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг , съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместмост на складовете са издадени съответните разрешения , а от данните по делото е установил, че процедурата по съгласуване на увеличената вместимост не е приключила. Установено е от заключението на вещото лице, че ППМ М2 , М14 , М6 и DМ 31 съобразно конструкцията си са неразглобяем вид, капсоловани тип консервена кутия , поради което не подлежат на утилизация , а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Съгласно заключението на вещото лице се установява, че утилизацията на бойни припаси е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация , разснарядяване, а унищожаването на ППМ , включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване, при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. По делото пред АС са представени от Министерство на икономиката в превод Споразумение за стандартизаця STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. Видно от стандарта STANAG-4518, в същия се съдържат дефиниции на двете ключови понятия Demilitarisation и disposition process , съдържа се описание и графично обозначение на процеса на демилитаризация и ликвидация като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В съответствие със станадарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на Мина М2А4, М14, М 16, ДМ 31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини, възможните технологии за разоръжаване , съществените рискове при обезвреждането. Установено е от същите, че не се изключва възможността за утилизация на процесните мини. Установено е от заключението на вещото лице, че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа, но въз основа на утвърдената от Изпълнителния директор на дружеството Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси , взривни вещества и барути, е видно, че допустимото количество дневно в участък Утилизация е следвало да бъде до 10 мини на работно място , което означава най много до 100 110 бр. мини по време на работния процес. Установено е също така , че съгласно договора капацитетът на демилитаризация на мини на ден е 8000 бр., или 4000 бр. на смяна, чийто тротилов еквивалент е 2425 кг, докато към момента на взрива в цеха са били налични около 7000 бр. мини, а тротиловия еквивалент е бил в пъти повече. Вещото лице, изследвало в заключението данни във връзка със завишения тротилов еквивалент към момента на взрива установило, че на 30.09.2014г. са се разтоварили мини в цеха, като количеството им, заедно с намиращите се вече в цеха мини е надхвърлило технологичните потребности, както и че на 01.10.2014г. по време на първата смяна от работните места в цех С не е имало никакво извозване на мини , тротил и др. взривни вещества , тъй като товароразтоварната група е извършвала разтоварване на три тира с мини в складовете. Прието е от вещото лице, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване. Установено е от заключението на вещото лице, че в участък С е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Взривът според вещото лице е предизвикан от мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества , експлозиви и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Посочено е още, че най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато е имало в участъка, но е заобикаляна и не се е използвала. По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение за негативното отражение на А. след взрива. Тя е преживяла остър стрес и изпаднала в тежка психологическа шокова криза. Изслушани са и свидетелски показания в тази насока. По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза, заключението на която е, че на А. е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник средна телесна повреда. В унисон с указанията на ВАС по отменителното решение, от съда е изискана информация от ОС-Видин за изхода на образуваното наказателно производство, от която установено, че по НОХД 275/2016г. по описа на ВОС е постановена оправдателна присъда по отношение и на четиримата, привлечени като обвиняеми, лица, но същата към постановяване на решението не е влязла в сила , поради което не може да служи като доказателство нито за установени противоправни действия , респ. бездействия на обвиняемите лица , нито за липсата на такива.Към настоящия момент производството по НОХД275/2016г. на ОС-Видин е приключило с влязъл в сила съдебен акт.ВКС на РБългария е постановил окончателно решение60188 от 10.05.2022г. по н.д.852/2021г., с което е оставил в сила решение10001/2012г. на САС по ВНОХД1213/2019г..С решението е потвърдена присъдата на ОС-Видин по НОХД275/2016г., с която всички подсъдими държавни служители са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за взрива от 2014г. при утилизацията на ППМ в завод Миджур ,причинил смъртта на 15 души. От администрацията на МС са представени доказателства-изготвена Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на РБългария , но същата касае изпълнение на задълженията на Държавата за унищожаване на нейните бойни припаси. Представени са като доказателства и заверени копия на класифицирани документи , неотносими към предмета на делото. При така установената фактическа обстановка, съдът приел, че исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са допустими по отношение на всеки един от отоветниците-юридически лица, но неоснователни. Изложил съображения, че безспорно възникналият взрив в завод Миджур на 01.10.2014г. е дал изключително негативно отражение върху психическото и здравословно състояние на ищцата.Съдът обаче е счел, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците, а именно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия и бездействия и причинна връзка. Първоинстанционният съд отбелязал, че пораждането на имуществена отговорност за ответниците предполага съществуването на няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответниците, настъпването на вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконното бездействие и вредата. Незаконното фактическо действие, респективно бездействие следвало да се отнася до извършване на фактическо действие от административния орган, което не се основава на закона, респективно до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по закон, но не е извършил. АС Видин е приел, че не се установява незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат. Според съда не е налице бездействие за законодателна инициатива, тъй като такава не се налага от разпоредбите на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. Приел е, че нормативната уредба е фрагментарна, но съдържа правила за утилизация на боеприпаси, която не е забранена от законодателството. Във връзка с доводите за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет съдът отбелязал, че пасивно легитимирана да отговаря е Администрацията на Министерския съвет, тъй като Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е създаден с Постановление 120 от 25 юни 2012г. на Министерския съвет като консултативен орган към Министерския съвет на Република България и е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет, създаден с Постановление 193 от 1993г. на Министерския съвет. Не можело да се приеме, че този орган не е изпълнил задълженията си, като не е осъществил контрол както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и като не отнел същите още през 2010г. при предходен инцидент, а едва след инцидента от 2014г.. Посочил, че производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са. Съдът обосновал извод, че инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал поради това, че е бил разрешен трансфер на боеприпасите, а при извършването на пряката дейност по унищожаването на противопехотни мини, която е извън обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г.). Вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод "Миджур" са били осъществени въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени. Не било установено противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за упражняването на контролните му правомощия по чл. 67 ЗЕКПОСИТДУ. По същите съображения са счетени за неоснователни исковете срещу Министерство на икономиката, тъй като издаденото разрешение от 04.09.2008г. за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини е индивидуален административен акт, а не правно действие на ответника. Освен това разрешението е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009г., като впоследствие е издадено ново разрешение за трансфер 000229 от 15.10.2013г., със срок на валидност 15.10.2014г. , впоследствие продължен до 15.10.2015г. Съдът е посочил, че осъществения в случая фактически контрол е поседван от издаване на ИАА-съответното удостоверение за трансфер, от който настъпват правните последици за адресата, поради което фактиеските действия нямат преки последици за адресата като опосредени от издадения властнически административен акт.Освен това по делото не било установено, че доставеното количество ППМ превишава разрешеното такова, в който случай би бил налице неосъществен контрол по отношение на правно разрешената дейност по ЗЕКПСОИТДУ. Съдът счел, че министерството е изпълнило задълженията си по чл.67 ЗЕКПСОИТДУ, като е изискало становище от началника на сектор КОС при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и едва след проверката на полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер 000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г. Първоинстанционният съд обосновал извод, че инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал поради това, че е бил разрешен трансфер на боеприпасите, а при извършването на пряката дейност по унищожаването на противопехотни мини, която е извън обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г.), с оглед на което не било установено противоправно бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която съгласно чл. 6 издава разрешение за износ или внос. За неоснователен е счетен и искът по отношение на Министерство на вътрешните работи тъй като, според Административен съд Видин, липсват конкретни контролни правомощия на министъра на вътрешните работи като контролен орган, както в ЗЕКПСОИТДУ, така и в ЗОБВВПИ. Съгласно чл.13 ал.1 от ЗОБВВПИ разрешенията за производство, за транспортиране, предварителното съгласие, т.е всички оправомощаващи административни актове се издават от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице, а съобразно чл.152, ал.2 от ЗОВВПИ контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи и от комисията по чл. 19, ал. 2 от закона - Междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, която дава становище по исканията за издаване на разрешения за производство; полицейските органи са определени в чл.57 от ЗМВР. Съдът е изложил мотиви, че отговорността на министъра на вътрешните работи е обща и произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол; той няма вменени конкретни контролни правомощия, а те са възложени на полицейските органи по смисъла на чл.57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Съдът е отчел, че конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл.19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия /бездействия отговорност следва да се носи от министерството на вътрешните работи, но по делото не се установява, че по отношение на дружеството Видекс АД е предвидена планирана проверка от комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ /чл.9,ал.2 от наредбата/, която не е изпълнена от същата, поради което не се установява бездействие. АС Видин е посочил, че конкретните контролни правомощия и осъществяване на постоянния и внезапен контрол основно са възложени на полицейските органи към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), включващи в структурата си и районните управления, като съобразно чл.37, ал.2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Според съда, предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК Министерството на вътрешните работи като ЮЛ не носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към областна дирекция на територията на която е завод Миджур -ОДМВР Видин, които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. За да отхвърли като неоснователен предвеният иск срещу Областна дирекция на МВР- Видин съдът е приел, че са налице данни за множество извършени от полицейските органи към РУ Белоградчик и сектор КОС при ОД на МВР Видин проверки през 2013 и 2014г. именно с оглед извършваната утилизация на ППМ, издавани са и задължителни предписания. Наредбата изисква по отношение на постоянния контрол, извършван от полицейските органи, същият да е ежедневен, като от органите на сектор КОС РУ Белоградчик са дадени задължителни преписания за подаване на ежедневни справки за получени, утилизирани и налични мини, както и да бъдат уведомявани за предстоящите доставки най малко три дни преди всяка доставка, каквито видно от представените по делото доказателства справки са изготвяни от дружеството и подавани ежедневно. От съда са изискани справките за установяване на отразяваното количество утилизирани мини, от които е установено, че дневното количество на утилизираните мини не е надвишавало дори допустимото за едносменен режим на работа, посочен в заключението на вещото лице. При извършена проверка на 10.09.2014г. е констатирано съхранение на мини извън складовите помещения общо 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини, дадени са задължителни предписания в тази насока съобразно правомощието им по чл.14 от Наредбата, извършена е отново проверка на 24.09.2014г., при която е констатирано, че предписанията са изпълнени, като мините са преместени в складовите помещения, с което според съда на практика е предотвратено от органите на ОД на МВР-Видин взривяването на още 17040 бр.мини, съхранявани неправомерно извън складовите помещения на дружеството. Предприети са и действия по реализиране на административнонаказателна отговорност.Въз основа на горното съдът приел, че не са налице бездействия на полицейските органи при ОД на МВР-Видин и че същите са осъществили контролните си правомощия по Наредбата за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. По изложените съображения съдът е заключил, че не се установяват противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото. Съдът е установил , че в резултат на възникналия взрив в завод Миджур на 01.10.2014г. , при който е пострадала А., на същата са й причинени неимуществени вреди -[заличен текст], отражение върху психическото й състояние. АС Видин е заключил, че това се установява от изслушаната съдебно психиатрична и съдебно медицинска експертизи и свидетелски показания. Освен изложените подробни мотиви за липсата на противоправно поведение, съдът се е позовал на взриво-техническата експертиза, обосновавайки изводите си за липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните действия и бездействия и настъпилия резултат телесната повреда на ищцата. Извода си основал на заключението на техническата експертиза, според което причината за взрива в завод "Миджур" на 1 октомври 2014 г. е външно, нерегламентирано действие. Взривът настъпил от първоначален детонационен импулс, като във всички случаи е имало човешка дейност, която довела до настъпването му. Мащабите на взрива били в зависимост от концентрацията на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и поради струпването в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Целенасочено било съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са били дейности в отклонение от технологичните инструкции, а най-опасните операции като част от технологичния процес не били извършвали в бронекабината. Нарушавани били мерките за безопасност, в деня на взрива ръководството на завода принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции, с цел спестяване на време при наличните противопехотни мини, капсул детонатори и взривни вещества в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна. Именно с оглед на конкретната причина за взрива-нерегламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът приел, че настъпилите увреждания на ищцата не са пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя.Посочил, че съобразно чл.275 от КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение е имуществената отговорност на последния по КТ. Причинените увреждания на ищцата следвало да се квалифицират като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а съобразно чл.200 КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя. В заключение АС-Видин приел, че ответниците по делото и други административни органи, които не участвали в производството, но били ангажирани с контролни функции, са изпълнили основното си задължение за опазване на живота на гражданите, произтичащо от чл.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Дейността по внос, износ и трансфер на оръжия, свързани с отбраната и дейностите по производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества били подложени на разрешителен режим от страна на държавата, като в нормативните актове са въведени изисквания, отчитащи особеностите на извършваните дейности като високорискови такива. Определени били и административните органи, на които е възложено регулирането на дейността чрез издаване на съответните разрешения, включващи представители на различни ведомства, съответно - контролните органи и начина на извършване на контрол върху дейностите, включително и след издаване на съответните лицензии, като такъв контрол е осъществяван. Не било разписано задължение за административните органи - ответници по делото за контрол върху производствения процес във всеки един момент от неговото извършване. Отговорността за това била вменена на работодателя с разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят носел имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност за неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Държавата е предвидила механизъм за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез контролните си органи по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по Кодекса на труда. Контролният орган в случая била Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда , която обаче не била ответник в производството. Според изложените от съда мотиви, държавата в лицето на ответниците не е извършила нарушение на чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ( ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г.) и чл.28 от Конституцията на Република България. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователни предявените искове . Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт по реда на чл.209,т.3 от АПК. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, след задълбочено обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, подробно е мотивирано и съответства на материалния закон, детайлно изследван в обстоятелствената част на решението. При анализа на събраните в хода на административното и на съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанцинният съд е установил релевантните за спора факти и относимата и приложима за случая правна уредба, както и е съобразил и изпълнил указанията на ВАС , дадени в отменителното решение. Ва първо място, като изцяло неоснователни и необосновани следва да се отхвърлят релевираните от касатора в настоящото производство доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, накърняващи правото му на защита, поради несъобразяване на съдебния състав с влезлия в сила Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, считано от 13.03.2020г. и непредоставяне възможност на ищеца за запознаване с материалите по делото, както и непредоставяне на възможност за представяне на писмена защита.Видно от материалите по а.д.39/2020г. на АС-Видин, след отмяна на предходно решение по предявените искове съгласно решение1323/28.01.2020г. по а.д.2327/2018г. по описа на ВАС поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Видин, с дадени от ВАС конкретни указания за съъбиране на нови доказателства и за разглеждане на исковата претенция в контекста на защитата на правото на живот по чл.2 от ЕКПЧ.С разпореждане от 06.02.2020г. на АС-Видин, същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и със същото определение, в унисон с дадените от ВАС по отменителното решение указания е указано на ответниците да представят допълнителни доказателства досежно релевантни за спора факти и обстоятелства и е изискана информация от ОС-Видин относно изхода на образуваното наказателно производство.Такава е получена на 12.02.2020г. и е прил. към делото.С писмо от 02.03.2020г. и отговор от 06.03.2020г. ответникът-Администрация на Министерски съвет е представил изискани от съда доказателства. С писмо от 09.03.2020г. са представени и изисканите от съда справки от ОД на МВР-Видин.С определение от 12.03.2020г. съдът не уважил молбата на ищцата за отлагане на делото поради усложнена грипна обстановка, тъй като към момента на провеждане на заседанието съдебните заседания в АС-Видин не били преустановени, а представените от ответниците доказателства са били налични по делото и при проявена от страната процесуална активност, същата е разполагала с възможност да се запознае със съдържанието им.Освен това съдът е предоставил възможност на страните, вкл. и на ищцата да представят писмени бележки и разпоредил изпращането по имейл на ищцата на постъпилите от страните становища и доказателства.Ето защо настоящата касационна инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения, накърняващи правото на защита.Несъстоятелни и необосновани са и релевираните доводи за предубеденост на съда, постановил решението. Производството пред Административен съд-Видин е било образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При основателна искова претенция съдът следва да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно действие/бездействие на органи и/или длъжностни лица в структурата на ответниците, настъпила вреда и причинната връзка между противоправното поведение и вредата. С обжалваното решение правилно е прието, че в случая не е налице първият елемент от посочения фактически състав, а именно противоправно поведение.За всеки един от ответниците-Администрация на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и ОД на МВР-Видин решаващият съд е изяснил какви контролни правомощия имат по отношение на осъществяваната от завод Миджур дейност.В оспореното решение първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на актовете, издавани от ответниците във връзка с проверките, осъществявани от техни структурни звена, като обосновано е приел, че не са установени незаконосъобразни бездействия/действия на ответниците. Неоснователни са доводите на касатора, че Министерски съвет е бездействал, като не е издал нормативен акт, уреждащ утилизацията на боеприпаси. Следва да се има предвид, че преди всичко, законодателната инициатива на Министерски съвет е конституционно правомощие по смисъла на чл. 87 от Конституцията на Република България, а не административно задължение и в този смисъл МС не носи административна отговорност за неизпълнение на това правомощие, а носи политическа отговорност за своята дейност. Евентуално неизпълнение на конституционно правомощие не представлява бездействие по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и не може да бъде основание за ангажиране на отговорност по този законов текст. Освен това Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е ратифицирана със закон /обн. ДВ. бр.93 от 11 август 1998г., а самата Конвенция обн. ДВ бр. 68 от 30.07.1999г./ и на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко, т.е. за нейното приложение в българската правна действителност, което се осъществява с приоритет над националното право, не се изисква друг акт освен приетия закон за ратифициране. Съгласно чл.1, ал.2 от Конвенцията, всяка държава-страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Въпреки, че съгласно чл.1, ал.1, б. б от Конвенцията всяка държава страна се задължава да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено, трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е изрично разрешен от Конвенцията в чл. 3, ал.2, а в чл. 4 е предвидено задължението на всяка държава-страна по Конвенцията да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава страна. Съгласно чл. 6, ал.1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал.5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.Съобразно чл.3, ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини /ППМ/ с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение на държавата, в частност законодателна инициатива на МС за предприемане на мерки по Конвенцията в обратна насока. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Конвенцията не предвижда законодателни мерки, още повече, че тя самата има пряко приложение и се прилага с предимство пред националните норми, които и противоречат. Действително, Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея, но никъде в този акт не е посочено, че държавата има монопол над дейностите, описани в Конвенцията, както неправилно счита касатора. Не е налице монопол на държавата по отношение трансфера на ППМ, поради което твърденията, че държавата е следвало да се намеси в договорните отношения между Видекс АД и гръцкото дружество и с административен акт да отмени договора, е неправилно. Държавата не разполага с правомощия да се намесва в договорни отношения между равнопоставени страни. Както вече се посочи, трансферът на ППМ, включително трансграничният трансфер, когато е с цел унищожаване на мините, е изрично разрешен от Конвенцията и в този смисъл не е налице нарушение на същата от ответниците. В чл. 5, т.1 от ЗЕКПСОИТДУ изрично е посочено, че износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да се извършват от физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон. Съгласно чл. 4 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/, Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба, в следните хипотези: 1. дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл. 1, ал. 2; 2. продуктите или изделията са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, управление, поддържане, съхранение и разпространение на оръжията за масово унищожение; 3. съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации; 4. тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. Никоя от тези хипотези обаче не премахва задълженията на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини и не забранява допускането на такива на територията на страната с цел тяхното унищожаване. Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета е транспонирана в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда / ЗООС/, както е изрично посочено в § 2а от неговите допълнителни разпоредби. Освен цитираните нормативни разпоредби, в сила е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. При този преглед на законодателната уредба, твърдението, че е налице законодателна празнота по причина на незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет, довела до липса на . компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; липса на законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ, е неоснователно. Законодателният орган, в лицето на Народното събрание, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби във връзка с приложението на ЗОБВВПИ, които са приети и действащи. Сред тях е Наредба РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др., които не са относими към делото.Приета е и Наредба 2 от 10.07.2000г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Приложими са и разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ относно задлженията на работодателите и държавата по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Към момента на увреждането на ищцата е в сила и разпоредбата на чл. 337 от НК , която предвижда наказателна отговорност за всеки, който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение.Наказателна отговорност е предвидена и за приготовлението към това престъпление. Неоснователни са твърденията, че Министерски съвет е бездействал противоправно, като не е взел решение за забрана на транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси с цел унищожаване и/или утилизация и транспортиране на всички видове боеприпаси на територията на Република България от територията на друга държава членка с цел утилизация и/или унищожаване, с което не е изпълнил задължението си по чл.1,б. б от Конвенцията, тъй като видно от разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ, съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения, в случая МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по целесъобразност на МС и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. Именно в съответствие с предоставената оперативна самостоятелност след инцидента в завод Миджур с Решение 225/09.04.2015г. МС е взел решение на основание чл.10 от ЗОБВВПИ за забрана за транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси за огнестрелни оръжия и транспортиране на боеприпаси за огнестрелни оръжия на територията на република България от територията на друга държава членка с цел утилизация и/или унищожаване с оглед защита на обществения интерес, но пък считано от 12.12.2015г. с оглед поетите от РБ задължения по международните актове е в сила ЗАКОН за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015г., в който изрично се предвижда възможността за утилизация на боеприпаси и урежда реда за това отделно от този по ЗОБВВПИ. Неоснователни са и твърденията за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, чийто правоприемник е Междуведомствения съвет по отобранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, изразяващо се в неосъществен контрол както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и като не е отнел същите още към 2010г., а едва след инцидента.Както правилно е отбелязал в мотивите си решаващия съд, производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Доколкото исковите претенции на ищцата се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са, в настоящето производство съдът не следва да извършва преценка на законосъобразността на издадените лицензи и разрешения на дружеството, въз основа на които Видекс АД е извършвало дейността си. Освен това, релевантни по делото с оглед момента на настъпвне на вредите са издадените от Междуведомствения съвет към Министерския съвет на Видекс АД Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария, с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г., по подадено ново заявление на дружеството вх. 11-00-653/28.11.2012г., по което е извършена нова преценка дали да бъдат разрешени съответните дейности, с оглед на което правилно рещаващият съд е приел, че наведените доводи, че още през 2010г., когато също е имало производствена авария, е следвало да бъде отнет лиценза на дружеството, е неотносим по делото. ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, като не забранява никоя от тях, както и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.). Инцидентът в завод Миджур не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон. Установено е, че вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод Миджур е осъществено въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени. Поради това е неоснователно позоваването на чл. 67 от същия закон и въз основа на него не се установява противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, предвиден в чл. 6 от закона като орган, издаващ лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната.Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд приел, че не се установява по делото незаконосъобразно бездействие под формата на неосъществен контрол от консултативния орган към МС-Междуведомствения съвет. Неоснователни са доводите на касатора, че Министерсво на икономиката следва да отговаря за неправомерното бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министъра на икономиката, която не е изпълнила основната си дейност за контрол по чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ и за незаконосъобразни действия, като е издала разрешително за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04. Правилно е прието от АС-Видин, че посоченото от ищцата разрешение за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини, издадено на 04.09.2008г. е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009г. и е неотносимо към спора, тъй като впоследствие е издадено ново Разрешение за трансфер 000229 от 15.10.2013г. за внос на остатъчното количество ППМ, в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос 000286. Действащото към 2014г., когато е подновен вносът на ППМ, разрешение е издадено от Министерство на икономиката по искане вх. 305 от 06.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини. По искане на дружеството е издадено и Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба с 000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г., впоследствие продължен до 15.10.2015г. По заявление на дружеството с 7-1846/17.10.2013г. на Видекс АД е издаден Международен сертификат за внос 000201 за горното количество мини, впоследствие по заявление вх.7-1846-1 от 25.02.2014г. международен сертификат за внос 000286. Правилно първоинстанционният съд е приел, че и в случая се касае до административни производства, приключили с издаването на административни актове-съответни разрешения за извършване на заявените дейности, а не за физически действия, извършени от Министерство на икономиката. Действително, чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ вменява в задължение на министъра на икономиката и междуведомствената комисия контрола по закона, като съобразно ал.2 контролът включва проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение. От доказателствата по делото е установено, че по заявлението за издаване удостоверение за трансфер съобразно чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министерство на икономиката е изискало становище на началника на сектор КОС при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Едва след извършена повторна проверка от полицейските органи и полученото положително становище на дружеството, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация са свободни и оборудвани с машини и съоръжения е издадено Удостоверение за трансфер 000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г. В тази насока , правилен е извода на съда, че този фактически контрол е последван от издаване на ИАА- удостоверение за трансфер, от който настъпват правните последици за адресата, поради което фактическите действия нямат преки последици за адресата, а са опосредени от издадения властнически административен акт, неподлежащ на контрол в настоящото производство.По делото не се установява, че доставеното количество ППМ превишава разрешеното такова, в който случай би бил налице неосъществен контрол по отношение на правно разрешената дейност по ЗЕКПСОИТДУ . Правилен и споделен от настоящата касационна инстанция е извода на първоинстанционния съд, че инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал при някоя от тази дейностите, посочени в ЗЕКПСОИТДУ, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон, поради което въз основа на чл. 67 от закона не се установява противоправно бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която съгласно чл. 6 издава разрешение за износ или внос. По тези съображения няма основание за ангажиране отговорността нито на Администрацията на Министерски съвет, нито на Министерство на икономиката. Съответно при тези констатации, солидарна отговорност на ответниците не е налице. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд и относно неоснователността на исковете против Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 13,ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл.151,ал.2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал.3 изрично предвижда извършването и от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Разрешението за съответната дейност се издава въз основа на заявление по образец и представени документи, посочени в закона. Съгласно чл.19 от ЗОБВВПИ заявлението и документацията по чл. 17 се оценяват от междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, като същата може да извършва и проверка на място на обектите за производство и съхранение. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията, като при откриване на нов обект при спазване на процедурата по чл.24 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство. Видно от данните по делото към процесния период на Видекс АД е издадено безсрочно разрешение 153/06.10.2011г., допълнено с решение по чл.24 от ЗОБВВПИ за завод Миджур издадено от началника на сектор КОС -ГДНП, въз основа на което е извършвана и дейността на дружеството по утилизацията. Налице са влезли в сила облагоприятстващи индивидуални административни актове, действали към процесния период. Съдът правилно сочи, че съгласно чл. 8 от Наредба Iз-2205 от 26.10.2012г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, постоянният контрол се извършва от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - на територията на цялата страна, съобразно функционалната им компетентност; от Главна дирекция "Гранична полиция" - на територията на граничната зона и граничните контролно-пропускателни пунктове; от областните дирекции на МВР (ОДМВР) и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие. Правилна е констатацията, че посочените администрации, с изключение на районните управления, са юридически лица, съгласно чл. 37, ал.2 ЗМВР, поради което именно срещу тях, на основание чл. 205 АПК следва да се реализира отговорността за евентуално неосъществен контрол по смисъла на посочената Наредба. Преценката за това дали този контрол е надлежно осъществен не подлежи на проверка в производството по иск срещу Министерство на вътрешните работи. От една страна министерството, респективно министърът, както и длъжностни лица и органи в администрацията на министерството не разполагат с преки правомощия за контрол на процесната дейност по утилизация на противопехотни мини, по същия начин, както длъжностните лица в Министерски съвет не разполагат с такива правомощия. От друга страна, искът не е предявен срещу юридическите лица, в чиято структура са длъжностните лица, натоварени с контролна дейност по смисъла на чл. 8 от Наредба Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.С оглед гореизложеното, правилен и обоснован е извода на решаващия съд, че по делото не се установяват незаконосъоразни действия или бездействия на органи или длъжностни лица към структурата на МВР като юридическо лице, с оглед на което исковете срещу ответника МВР са изцяло неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно неоснователността на исковете против Областна дирекция на МВР-Видин. Действително,съгласно чл.8 от от НАРЕДБА Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия/Наредбата/ постоянният контрол се извършва от полицейските органи на посочените в разпоредбата структури, в частност от областните дирекции на МВР (ОДМВР) и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие, каквито по отношение на завод Миджур са ОД на МВР-Видин и структурираното към нея РУ-Белоградчик. По делото са налице данни за множество извършени от полицейските органи към РУ Белоградчик и сектор КОС при ОД на МВР Видин проверки през 2014г. именно с оглед извършваната утилизация на ППМ, издавани са и задължителни предписания, вкл. и за ежеседмично подаване на ежедневни справки за получени, утилизирани и налични мини, както и да бъдат уведомявани за предстоящите доставки най малко три дни преди всяка доставка, като видно от представените по делото доказателства такива ежедневни справки са изготвяни от дружеството и подавани.Видно отизисканите от съда справки, дневното количество на утилизираните мини не е надвишавало дори допустимото за едносменен режим на работа, посочен в заключението на вещото лице. Непосредствено преди датата на взрива /01.10.2014г./ са извършени няколко проверки в завода във връзка с предстоящи доставки на мини и получени такива:на 10.09.2014г. е констатирано съхранение на мини извън складовите помещения общо 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини, дадени са задължителни предписания в тази насока съобразно правомощието им по чл.14 от Наредбата, извършена е отново проверка на 24.09.2014г., при която е констатирано, че предписанията са изпълнени като мините са преместени в складовите помещения, с което на практика е предотвратено от органите на ОД на МВР-Видин взривяването на още 17040 бр.мини, които са съхранявани неправомерно извън складовите помещения на дружеството. Предприети са и действия по реализиране на административнонаказателна отговорност. С оглед горното, правилно пъвоинстанционият съд е приел, че не е налице бездействие от страна на полицейските органи при ОД на МВР-Видин, като същите са осъществили контролните си правомощия по НАРЕДБА Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия . Поради изложените съображения, правилно и обосновано рещаващият съд пиел, че в случая не е налице първата от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ-противоправни незаконосъобразни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото-Администрация на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин. Относно наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността съдът приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено наличието на вреда, а именно, че ищцата пострадала тежко при възникналия взрив в завод Миджур на 01.10.2014г., което е дало отражение върху психическото и здравословното й състояние. Съдът изложил подробни мотиви и относно липсата на причинно-следствена връзка между твърдяните от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия и причиненото й увреждане-трайно затруднение на левия горен крайник и посттравматично стресово разстройство.Позовал се на разпоредбата на чл.1 ал.1 и ал.4 от ЗОДОВ, съгласно която обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Съобразявайки и трайно установената практика на ВАС обосновал правилен извод, че причинната връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът- в случая взрива и последвалите увреждания на ищцата са обективно, закономерно и неизбежно следствие на действието или на бездействието на административните органи.В тази връзка съобразил както общите контролни функции на ответниците, така и обстоятелството, че те не са адресати на конкретни задължения, които имат пряка връзка с вредоносния резултат.Контролните функции на ответниците не са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, което се подкрепя и от заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото взриво-техническа експертиза, изследвала причинините и механизма на възникналия взрив.Според заключението на вещото лице инцидентът в завод Миджур е възникнал вследствие на външно нерагламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изискванията за безопасност в производствения процес, което е извън приложното поле на Закона за експертния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.Вносът, трансферът и транспортирането на ППМ от Гърция до завода е осъществено въз основа на влезли в сила разрешителни актове, постановени оп компетентни органи.При извършените множество проверки през 2014г. от местните структри на ОД на МВР-Видин са констатирани нарушения във връзка с документацията, с квалификацията на лицата, ангажирани с процеса на утилизацията на ППМ, дадени са разпореждания на директора на завода по повод предстоящите доставки да завиши контрола досежно безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините.В тази връзка, правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е извода на първоинстанционния съд , че с оглед на конкретната причина за взрива, а именно нерегламентирано действие на лице и нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, настъпилите увреждания на ищцата не са пряка последица от действие или бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя. Само за прецизност следва да се посочи, че от събраните доказателства е установено, че в предприятието не е имало действащи и утвърдени подробни и ефективни правила за извършване на дейност, която е от изключителна опасност за живота и здравето на хората и че това има пряко значение за пораждането на взрива. С оглед тези съображения, отговорността на конкретните физически лица, както и имуществената отговорност на самото предприятие не може да бъде заменена от отговорността на държавата, реализирана чрез лицата по чл.205 АПК, което означава, че евентуално дължимото от държавния фиск обезщетение не може да бъде равно по размер на пълното обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди поради причиненото увреждане, както то се претендира в настоящия процес. При определяне на евентуално дължимо от държавата обезщетение следва да се има предвид имуществената отговорност, която се носи от пряко отговорните за дейността на завод Миджур лица, както и евентуално заплатени до момента обезщетения от тях. Правилно и обосновано според настоящата касационна инстанция решаващият съд приел, че държавата, в лицето на ответниците не е извършила нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и чл.28 от Конституцията на РБългария, според които държавата е длъжна да предприеме мерки за опазване на живота на всяко лице под нейна юрисдикция. Установено от събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби и конкретните задължения, възложени на ответниците по делото и на други административни органи-неучастващи в настоящето производство /компетентните органи по прилагането на ЗООС и ЗЗБУТ, КТ, вкл и относно извършването на контрол по тях/ е , че дейността по внос, износ и трансфер на оръжия, свързани с отбраната и дейностите по производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества са подложени на разрешителен режим от страна на държавата, като в нормативните актове са въведени изисквания, отчитащи особеностите на извършваните дейности като високорискови такива; определени са и административните органи, на които е възложено регулирането на дейността чрез издаване на съответните разрешения; определени са контролните органи и начина на извършване на контрол върху дейностите, вкл. и след издаване на съответните лицензии, като видно от данните по делото е, такъв контрол е осъществяван.В приложимата нормативна уредба няма разписано задължение за административните органи-ответници по делото, за контрол върху производствения процес във всеки един момент от неговото извършване. Отговорността за това е вменена на работодателя с разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ, който от своя страна носи имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност за неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Държавата е предвидила механизъм за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез контролните си органи по ЗЗБУТ и КТ-Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , която не е страна в производството.В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, споделени от настоящата касационна инистанция, към които съдът, на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща с оглед на процесуална икономия. Предвид категоричния извод, че не е налице противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица в структурата на посочените от ищцата четирима ответници при или по повод изпълнение на административна дейност, правилно АС Видин е отхвърлил изцяло исковите претенции. Липсата на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е достатъчна, за да се приеме, че исковете са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответниците-Администрация на Министерски съвет и Областна дирекция на МВР-Видин, които не са изпратили представители в съдебно заседание следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ . На ответниците- Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на вътрешните работи, с оглед осъществения обем на процесуална защита следва да се присъди юрисонсултско възнаграждение в размер на по 180лева, на основание чл.24 от наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение