Решение № 2356 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2013 г.

Решение № 2356 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АДВ Билдингстрой" ООД против решение № 1607 от 12.07.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1045/2012 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от дружеството обективно съединени искове срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната на заповед № ОА-201/26.02.2002 г. на кмета на Община Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Община Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски и прави възражения за прекомерност на разноските на касатора. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които се претендира обезщетяване за причинени вреди от загуби и пропуснати ползи, както следва: . сумата от 232 000 лева, представляваща пазарната стойност на учреденото право на строеж с нот. акт № 193/07 г.; . 93 300 лева, представляваща разликата в стойността на сградата с учреденото право на строеж при одобрения и отменен ПУП и стойността на сградата, която не се запазва по действащия ПУП, каквато е станала след отмяна на заповедта, към момента на нейната отмяна; . 4424,70 лева и 554,97 лева, представляващи извършените от дружеството разноски във връзка със закупуването на сградата и правото на строеж; . 99 163 лв., представляваща средната наемна цена на обектите, които е следвало да станат собственост на дружеството за периода от 16.01.2009 г. - 26.03.2012 г.; . законната лихва за забава от датата на причиняване на вредите -27.06.2008 г. до деня на завеждане на исковата молба, съответно законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Административният съд е приел, че между страните не е налице спор по фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както следва: със заповед № ОА-201/26.02.2002 г. кметът на Община Пловдив е одобрил проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв. 381, УПИ I-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО по плана на кв. "III градска част" - гр. Пловдив, чрез частична промяна на уличната регулация в обсега на съществуващата двуетажна сграда, както и предвиждането за запазване на последната, нейното пристрояване и надстрояване, и промяна на предназначението й. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение № 281 от 27.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Ищцовото дружество е придобило собствеността върху сградата и ограниченото вещно право на надстрояване и пристрояването й в определен обем по силата на нот. акт № 193/07 г., поправен с нот. акт. № 67/08 г. от СРС "Подкрепа". Административният съд е посочил в решението си и заключенията на допуснатите по делото експертизи във връзка с цената на исковите претенции на дружеството. Административният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между отмяната на заповедта на кмета за одобряването на ПУП и претърпените имуществени вреди от ищеца. Съдът е посочил, че правото на надстрояване и пристрояване на сградата е получено от дружеството по силата на договора със СРС "Подкрепа", а не въз основа на заповедта. В допълнение, съдът е посочил, че идейният инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж са самостоятелни индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване, които не са обжалвани и не са отменени. С тези съображения съдът е отхвърлил като недоказани първите две искови претенции на ищеца. По отношение на претенцията за обезщетяване на вреди от пропуснати ползи от наем за обектите, които е следвало да се построят в резултат на прехвърленото право на надстрояване и пристрояване на сградата, съдът е приел, че не е налице гаранция, че дори да бе извършено дострояването на сградата с посочените в нот. акт обекти, че ищецът ще успее да отдаде под наем всички помещения и то на очакваната от него цена. От друга страна, административният съд е посочил, че процесната нотариална сделка е изповядана след като СРС "Подкрепа" е узнал, че заповед № ОА-201/26.02.2002 г. на кмета на Община Пловдив е обжалвана по съдебен ред, което според съда е безспорно и се установявало от призовката, получена от СРС "Подкрепа" на 30.05.2007 г. за предстоящо съдебно заседание по делото, което е приключило с решение, отменящо заповедта. Съдът е направил извод, че евентуалните вредите за ищеца са настъпили от процесната сделка, поради което той би могъл да предяви своите претенции по гражданскоправен ред спрямо прехвърлителя по сделката. Съдът се е позовал и на уговорка в предварителния договор между СРС"Подкрепа" и "АДВ Билдингстрой" ООД, сключен във връзка с предстоящото сключване на процесния договор, според която, ако строителството се окаже невъзможно по обективни причини, договорът се разваля. Крайният извод на административния съд е, че предявените искове с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ се неоснователни поради липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената незаконосъобразна заповед на кмета на община Пловдив и твърдяния от ищеца вредоносен резултат. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на държавата или общините за вреди следва да се докаже едновременно, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни длъжностни лица, че вреди са настъпили за засегнатото лице, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от отменения акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие. Основателно е прието от административния съд, че в конкретния случай не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и претендираните вреди. Тази връзка не е налице, защото засягането на ищеца от действието на заповедта не е пряко, а косвено, тъй като е опосредено от договора, сключен със СРС"Подкрепа". Заповедта, от отмяната на която се претендира настъпването на вреди не е насочена пряко към ищеца, а и към момента, в който той е сключил договора за покупко-продажба със СРС "Подкрепа", тя е била предмет на съдебен контрол за законосъобразността й, поради което твърдяните неблагоприятни последици, настъпили от отмяната й биха могли да бъдат избегнати от ищеца, ако е изчакал изхода на съдебния спор във връзка с обжалването й преди сключването на сделката. Само за изчерпателност следва да се добави и следното. Правилно е преценено от съда, че ищецът не е доказал също така, че е пропуснал ползи от получени наеми в претендирания размер. Липсват данни по делото за състоянието на пазара на "наемните услуги на офис-помещения" в гр. Пловдив към исковия период, от които да се заключи, че търсенето е доминирало над предлагането, за да се направи извод, че вероятността и офис- помещенията на ищеца във въпросната сграда да бъдат наети е по-голяма от алтернативата, те да останат ненаети. Заплатените от ищеца суми във връзка със закупуването на сградата и правото на строеж - плащане на данък по ЗМДТ, както и на нотариалните такси за сделката, безспорно са намалили имущественото му състояние, но категорично те са плащания във връзка с договора, който ищецът е сключил със СРС "Подкрепа", а не във връзка с отменената заповед. Настоящата съдебна инстанция преценява като обоснован и правилен извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и отменената заповед на кмета на община Пловдив. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд