Решение № 15878 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13523/2009 г.

Решение № 15878 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13523/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мишел Тошков Въртинков, действащ със съгласието на баща си Тошко Методиев Въртинков срещу решение от 7.08.2009 г., постановено по адм. дело № 157/2009 г. на Административен съд - Монтана. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро от АПК. Ответникът - директорът на Пето СОУ "Христо Ботев", гр. Монтана, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С решение от 23.07.2008 г. по адм. дело № 205/2008 г. на Административен съд - Монтана е отхвърлена жалбата на Мишел Тошков Въртинков, действащ със съгласието на своя родител Тошко Методиев Въртинков против заповед № РД 1706-139/12.03.2008 г. на директора на Пето СОУ "Христо Ботев", гр. Монтана, с която му е наложено наказание "преместване в друго училище до края на учебната година". С решение № 2080 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 12350/2008 г. Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с указания да бъдат събрани поисканите от жалбоподателя писмени и гласни доказателства. При новото разглеждане на делото с оспореното понастоящем решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мишел Тошков Въртинков срещу цитираната по-горе заповед на директора на Пето СОУ - Монтана за налагане на наказание "преместване в друго училище до края на учебната година". Приел е, че заповедта е издадена от директора на училището в рамките на предоставените му правомощия по чл. 147, ал. 1, т. 8 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП). Развил е съображения, че преди налагане на наказанието поведението на ученика Мишел Въртинков многократно е обсъждано неофициално в учителската стая и официално на заседания на Педагогическия съвет (ПС), проведени на 28.02.2008 г. и на 11.03.2008 г., като за провиненията му е уведомен неговия родител, установено от показанията на свидетелите и протокол № 8 на ПС за заседанието от 11.03.2008 г. Обсъдил е факта, че ученикът е извършил побой над друг ученик от VII клас, в резултат на който е породен конфликт между родителите на двете деца, за чието разрешаване е търсено съдействие от органите на полицията. Счел е за доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели, че Мишел Въртинков за учебната 2007 - 2008 г. е създавал пречки на учителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения, като е извършвал различни действия, с които да отвлича вниманието от учебния процес, в това число закъснявал за часовете, разхождал се по време на час, разговарял и репликирал съучениците си, изваждал карти за игра, слушал музика. От свидетелските показания съдът е приел за установено също, че ученикът е употребявал обидни и нецензурни думи, с което е накърнявал личното достойнство на съучениците си, които му отговаряли и така се пораждала конфликтна ситуация; поведението му е засягало и авторитета на самите учители. Съдът е констатирал, че ученикът е пушил на територията на училището, причинил е материални щети на училищното имущество, предизвиквал е страх у съученици. Приел е за установено, че въпреки положените от преподавателите усилия за коригиране поведението на ученика - разговори, срещи, забележки, както с ученика, така и с родителя му, целеният резултат не е постигнат. Решаващият съд е счел, че процедурата за налагане на наказание по чл. 139 ППЗНП (редакция ДВ, бр. 33/2003 г.) е спазена, като са изпратени уведомленията, посочени в закона и не са засегнати правата на ученика: изготвен е доклад на класния ръководител с предложение за налагане на наказание на ученика, въз основа на който е свикано заседание на ПС на 11.03.2008 г.; последното е проведено при необходимия кворум, като решението за налагане на наказание е взето с пълно мнозинство; за заседанието са уведомени и присъствали ученикът и родителя му, макар и да са напуснали преди края. Приел е още, че вземането на решението за налагане на наказание е предхождано от опит да бъде изслушан ученикът, възпрепятстван от неговия баща, както и от необходимите обсъждания от членовете на ПС относно провиненията, незадоволителното и влошаващо се поведение на Мишел Въртинков, както и наложителността от налагане на наказание. За несъществени относно действителността на протоколите на ПС и верността на отразеното в тях са приети нарушенията във връзка с избор на протоколчик и поредността на номерата на протоколите. Приет е за неотносим въпросът дали има нарушения при приемането на правилника на училището, т. к. наказанието е наложено за нарушения на ППЗНП. За неоснователен е счетен доводът за неточност на броя на неизвинените отсъствия на ученика, понеже те са удостоверени с първичен и официален документ - дневника на класа, като е безспорно, че са 23 на брой за първия срок. Съдът е приел, че само неизвинените отсъствия на ученика са повече от 15, а това е броят на неизвинените отсъствия, за които самостоятелно може да се наложи наказание "преместване в друго училище до края на учебната година", съгласно чл. 140, ал. 3 ППЗНП в относимата към спора редакция. Счел е, че при преценка на тежестта на наказанието следва да се има предвид, че то е не само за неизвинените отсъствия, а за комплексното поведение на ученика. За неоснователен е приет доводът, че в заповедта не е посочен редът и органът, пред който тя се оспорва, доколкото това не е задължителен реквизит на самото волеизявление. Прието е, че липсата на мотиви в обжалвания административен акт не е основание за отмяна, т. к. те се съдържат отделно от акта в предхождащи издаването му документи, а именно в докладната на класния ръководител и решението на ПС от 11.03.2008 г. Наложеното наказание е прието за съразмерно тежко на поведението на ученика, с оглед сериозното влошаване на учебната дисциплина и предвид характера, многобройността на проявите и последиците от тях. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на чл. 226, ал. 2 АПК, т. к. при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел като годно и относимо писмено доказателство обратна разписка, която е била изключена при първото гледане на делото от доказателствения материал в процедурата по оспорване истинността на документ по реда на чл. 154 ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК урежда кръга на допустимите доказателства при новото разглеждане на делото, които съдът може да събира, след като делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция. Тази разпоредба не се отнася до събраните вече доказателства при първото гледане на делото, които същият съд, но в друг състав, при повторното му разглеждане независимо и самостоятелно преценява от гледна точка на тяхната годност и относимост. Всеки съд, в т. ч. този, който повторно разглежда делото е компетентен да преценява доказателствения материал и не е обвързан от констатациите относно доказателствените средства на съда, разгледал спора преди него на същата инстанция. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е обвързан единствено от указанията на касационния съд относно задължението да отстрани допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая решението е било отменено и делото върнато на друг състав на съда за събиране на гласните доказателства, поискани от жалбоподателя, което указание на касационния съд е изпълнено. Разпитани поисканите от жалбоподателя свидетели, като показанията им съвпадат с установеното от ангажирания доказателствен материал. Както правилно е приел съдът по същество, показанията на свидетелите са от лични впечатления, в голямата си част на очевидци, непротиворечиви помежду си и в съответствие с писмените доказателства по делото. При новото разглеждане на делото, въз основа на представените от пощенската станция в с. Стубел копия от официални документи е установено, че писмото, чиято обратна разписка е предмет на оплакването на касатора, е връчено лично на баща му Тошко Въртинков на 04.03.2008 г., което съвпада с датата на обратната разписка. При тези данни съдът по същество правилно е приел за годно и относимо доказателство обратната разписка и е счел, че тя надлежно удостоверява връчването на обжалваната заповед на посочената дата. Неоснователен е доводът, че съдът неправилно е приел заповедта за законосъобразна, т. к. същата е порочна поради липса на мотиви. Правилно е становището на административния съд, че мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (в този смисъл ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС). Законосъобразно съдът е счел, че в докладната на класния ръководител и в протокола от заседанието на ПС от 11.03.2008 г. са описани подробно провиненията на ученика, обсъдени са от ПС, на който са присъствали до момента на самоволното му напускане ученикът Мишел Въртинков и баща му Тошко Въртинков. Видно е от удостовереното в протокола, че бащата е вземал отношение по отделните страни от поведението на сина си, от страна на съвета е направен опит да се съберат обяснения от момчето, от които да е видно отношението към постъпките му от дистанцията на времето и предвид заплахата от налагане на наказание. Безспорно е установено по делото, въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания, че бащата неколкократно е уведомяван за проблемното поведение на сина си, присъствал е в училището по повод извършения от ученика побой, бащата и ученикът са уведомени за внесеното предложение в ПС за налагане на наказание на ученика, като в уведомлението са изброени негативните прояви на Мишел Въртинков, за което се предвижда да бъде наложено наказанието. При тези данни, правата на касатора не са били засегнати при издаването на заповедта от неизлагането на мотиви, т. к. фактическите основания за налагането на наказанието са му били известни и той е могъл да се защити срещу тях както при разговор с директора на училището, така и на самия ПС, когато е взето решение да се предложи налагане на наказание, а също така и в хода на съдебното производство. От изложеното следва, че правото на защита на ученика не е накърнено от неизлагането на фактическите основания за издаването на заповедта. Съдът по същество правилно е приел, че не е налице нарушение на формата при издаването на административния акт и на специалния чл. 139, ал. 7 от ППЗНП (ДВ, бр. 33/2003 г.), който предвижда в заповедта на директора за налагане на наказание да се посочват видът на наказанието, срокът и причините за налагането му. Отделно от изложеното по-горе, тези реквизити се съдържат в обжалваната заповед, макар причините за наказанието да са изброени само като правна квалификация по чл. 134, ал. 2, т. т. 1, 2, 4, 5 и 6 от ППЗНП (в относимата към спора редакция). Правилно първоинстанционният съд е приел, че непосочването пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на този реквизит не се отразява върху правото на жалба, а има за последица единствено удължаването на срока за обжалване на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването за несъбиране на поисканите от касатора доказателства в съдебно заседание на 23.04.2009 г. относно извършените нарушения от ученика и водените срещу него производства по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По искането на касатора са събрани писмени доказателства от Пето СОУ "Христо Ботев", гр. Монтана, от местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, от Дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето", гр. Монтана, и от Районното управление на МВР - Монтана. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че тези доказателства не следва да се ценят. Те са съставени от държавни органи в рамките на правомощията им, поради което свидетелстват за установените с тях факти. Независимо от това, наложеното на ученика наказание е за проявите му по време на учебни занятия, поради което правилно съдът по същество е приел, че данните относно наличието или липсата на противообществени прояви извън училището са неотносими към предмета на спора. Неоснователно касаторът поддържа, че не е установен броят на неизвинените отсъствия на ученика. По делото е приложено ксерокопие от дневника за учебната 2007 - 2008 г., от който е видно, че към 04.03.2008 г. (заповедта е издадена на 12.03.2008 г.) неизвинените отсъствия на Мишел Въртинков са 30 2/3 на брой, т. е повече от 15 неизвинени отсъствия, които са основание за налагане на наказание "преместване в друго училище до края на учебната година", съгласно чл. 140, ал. 3 ППЗНП. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Несъстоятелни са твърденията на касатора за липса на протокол от заседанието на ПС, на което е направено предложение за налагане на наказание. От документите по делото безспорно е установено, че е избран протоколчик от ПС за учебната 2007 - 2008 г. и същото лице заедно с директора в качеството му на председател на ПС е подписало протокола. Безпочвен е доводът на касатора за дискриминационно отношение към него от страна на ръководството на училището, т. к. същият е лице от български произход, а е наказан за извършване на побой над ученик от ромски произход. Няма данни по делото за наличие на различно отношение между двата ученика и връзка между факта на налагане на наказанието и произхода на наказания ученик и претърпелият побой ученик. Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 3 от ППЗНП, съгласно който наказанието "преместване в друго училище до края на учебната година" не се налага на ученик от последния гимназиален клас в дневна или вечерна форма на обучение. Касаторът черпи аргумент от чл. 23 от Закона за народната просвета, съгласно който основното образование се придобива със завършване на осми клас. Твърдението в касационната жалба, че по аргумент от посочената разпоредба на закона осми клас се явява последен е направено при превратно тълкуване на закона, което не съответства на смисъла на разпоредбата и употребените в нея понятия. По смисъла на закона образованието от V до VIII клас е прогимназиално, а средното образование до ХII клас е гимназиално. Видно от употребения израз "последния гимназиален клас" забраната за налагане на наказание "преместване в друго училище до края на учебната година" се отнася до средното (гимназиалното), а не до основното образование, поради което наказанието е наложено законосъобразно. Наложеното наказание е за нарушения по чл. 134, ал. 2, т. т. 1, 2, 4, 5 и 6 от ППЗНП (редакция на нормата преди измененията в ДВ, бр. 51/2009 г.), поради което оплакванията за процедурни нарушения при приемане на правилника на училището са неотносими към спора, както е приел съдът по същество и правилно не е изследвал въпроса за незаконосъобразността на правилника на училището. Твърденията за липса на изискуемото съдържание на докладната записка на класния ръководител и липса на уведомяване на родителя преди налагане на наказанието са неоснователни. Докладната записка на класния ръководител няма предписано от Правилника съдържание, но същата законосъобразно е приета от съда за попълнена с необходимото съдържание, т. к. индивидуализира нарушенията, съгласно чл. 134, ал. 2 ППЗНП, вида на наказанието, ученика, предложен за наказание и посочва номерата на уведомителните писма до родителя и дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето". Уведомяването на родителя се удостоверява от приложеното до него уведомително писмо, връчено с обратна разписка на 04.03.2008 г., поради което твърдението за неуведомяване е неоснователно. Ученикът също е уведомен с писмо, връчено му на 06.03.2008 г. Предвид изложеното, не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и въз основа на направеното искане за присъждане на разноските по делото от процесуалния представител на директора на Пето СОУ "Христо Ботев", гр. Монтана, адвокат Цена Димитрова и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Мишел Тошков Въртинков следва да бъде осъден да заплати на директора на Пето СОУ "Христо Ботев", гр. Монтана, разноски по делото в размер на 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,