Решение № 5738 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2013 г.

Решение № 5738 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лиляна Василева Чавкова, от гр. Рила, област Кюстендил, против решение № 160/18.07.2012 г. постановено по адм. дело № 194/2012 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 131, взето по протокол № 15/31.05.2012 г. на Общински съвет - Рила. Наведени са доводи за необоснованост и противоречие на решението с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - кмет на община Рила, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Общински съвет-Рила, в писмен отговор моли съда да уважи касационната жалба и да отмени като неправилно атакуваното съдебно решение. Заинтересованата страна Общинска служба "Земеделие"-Кочериново, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните, данните по делото и съобрази определение № 29/17.06.2013 г. по дело № 21/2013 г. на смесен състав на съдии от ВКС и ВАС, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба, подадена от кмета на Община-Рила, против решение № 131, взето по протокол № 15/31.05.2012 г. на Общински съвет-Рила, потвърдено след връщането му за ново обсъждане с решение № 145, постановено на заседание, за което е съставен протокол № 17/28.06.2012 г. С решението, на ОбС "Земеделие" - Кочериново е предоставена за възстановяване част от имот, с площ 8.438 дка, находящ се в землището на гр. Рила, местността "Тузлуко", с начин на трайно ползване - пасище, мера, за която съгласно приложена скица е проектиран имот № 057002, образуван от имот № 057001 - собственост на община Рила. Наведени са оплаквания за незаконосъобразността на атакувания административен акт, като издаден в противоречие с нормата на чл. 7, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ предвид обстоятелството, че е предназначен за реституиране имот - публична общинска собственост. С оглед данните по приложената административна преписка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че административното производство е започнало по искане по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ - на началника на ОбС "Земеделие" - Кочериново от 08.03.2012 г. /във връзка с молба на Лиляна Чавкова до същата служба/, Общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на право на собственост, част с площ 8.438 дка, от имот № 057001, на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ. бр. 62/2010 г./. С искането е представена скица - проект на имот № 057002 /образуван с горепосочената площ от имот № 057001/, отреден за наследниците на Иван Христов Филипов, в кръга на които попада касаторът в настоящото производство - Лиляна Василева Чавкова. Между страните липсва спор, че за имот № 057001, с обща площ 688.627 дка - пасище, мера, има съставен Акт за частна общинска собственост № 340/30.04.2010 г., както и че същият имот впоследствие, с решение № 603, взето по протокол № 66/15.03.2011 г. на ОбС - Рила, е обявен за публична общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. По искането на Общинската служба "Земеделие", ОбС - Рила е постановил решение за предоставяне на поискания имот за възстановяване, под № 131, взето по протокол № 15/31.05.2012 г. След връщането му от кмета на община Рила за ново обсъждане и отмяна /искане по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, обективирано в доклад № РД02-09-163/14.06.2012 г./, без да са обсъдени наведените от последния доводи, решението е повторно прието на заседание на ОбС - Рила, проведено на 28.06.2012 г., за което е съставен протокол № 17 от същата дата. Предвид данните по преписката правилно решаващият състав е приел, че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена, но същото е издадено в нарушение на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 ЗОбС, а оттам и че атакуваният пред него административен акт, като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, възпроизвеждащо най-общо доводи, наведени и пред административния съд, за противоречието на съдебното решение с преходната разпоредба на § 27 от ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 62/2010 г./. Видно от предявеното от Общинска служба "Земеделие"-Кочериново искане от 08.03.2012 г., същото е подадено след обнародването на ЗИДЗСПЗЗ по "Държавен вестник", бр. 62/10.08.2010 г. и касае предоставяне на част от имот - публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници, за който правото на собственост на наследниците на Иван Христов Филипов е признато с решение № 19/14.02.1996 г. на ПК-Рила. Липсва обаче нормативно основание да се приеме, че в процесната хипотеза по § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ от 2010 г., е неотносима забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, според която не подлежи на възстановяване собствеността върху имоти - публична общинска собственост. Липсва спор между страните, че предмет на разпореждането на Общинския съвет е имот, определен като публична общинска собственост с нормата на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗСПЗЗ. Поради това обаче, без правно значение са и оплакванията на касатора, основани на чл. 5, ал. 3 ЗОбС, за липсата на правопораждащо действие на актовете за общинска собственост относно характера на собствеността. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението на общинския съвет е взето в противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменено от административния съд. Решението на последния е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение