Решение № 1033 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2013 г.

Решение № 1033 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на л. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Пловдив против решение № 2661 от 7.12.2012 г., допълнено с решение № 494 от 28.02.2013 г., двете постановени по адм. д. № 2386 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците - Тонка Георгиева Георгиева, Кирил Георгиев Чернев и Методи Георгиев Чернев оспорват основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неоснователен и е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № ЗД-07-5/27.06.2012 г. на Областния управител на област с административен център Пловдив, с която заповед е отказано признаването на допълнително еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ на Тонка Георгиева Георгиева, Кирил Георгиев Чернев и Методи Георгиев Чернев, в качеството им на наследници на репресираното лице Георги Чернев Костадинов по искане вх. № ИГ-05-264/21.12.2009 г. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено в съответствие с установените по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е изяснил предмета на спора и е установил, че от първоначалното искане за изплащане на обезщетение съгласно ЗИД на ЗПГРРЛ, жалбоподателите заявяват претенцията си в качеството им на наследници на репресираното лице Георги Чернев Костадинов и изрично като основание за изплащане на обезщетението се посочва "изселване". Към това искане се прилага и удостоверение на кметство с. Коневец, от което е видно, че наследодателят е бил принудително заселен в с. Коновец Бургаска област от 12.07.1950 г. до 1958 г. С две допълнителни заявления е направено уточнение, че претенцията се отнася за претърпяна репресия от свещеник Георги Чернев Костадинов, "осъждан два пъти и съответно излежавал присъда във Видинския затвор" преди 1950, "за което време няма получено обезщетение, и за времето от 23.05.1954 г. до 16.09.1959 г." - за целия период на претърпяната репресия, лично и от родителите. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел от правна страна, че заповедта е незаконосъобразна в частта относно претенцията за присъждане на обезщетение от наследниците за периода преди 1950 г. за осъжданията в този период и за изселването - за периода 23.05.1954 г. -16.09.1959 г., доколкото административният орган не е изяснил дали репресията за която се представят доказателства е по политически причини дали е претенцията попада в обхвата на чл. 2 от закона. Правилно съдът е приел, че административният орган разполага с процесуална възможност за събиране на доказателства, дори и служебно, за изясняване на спорния въпрос и не е изпълнил задълженията по чл. 35 от АПК да пристъпи към издаване на административния акт, едва след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Правилно съдът е процедирал, като след отмяна на административният акт е постановил връщане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по приложението на процесуалния закон. Решението на Адимнистративен съд - Пловдив е правилно иследва да се остави в сила. Водим от горното, съдът