Решение № 12710 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2010 г.

Решение № 12710 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив срещу решение № 1618 от 4.12.2009 г. по адм. д. № 818/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Трето отделение, Х състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът "Булен" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1618 от 4.12.2009 г. по адм. д. № 818/2009 г., Административен съд - гр. Пловдив, Трето отделение, Х състав е отменил Решение № 87 от 15.04.2009 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 261 от 16.03.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив. Решението предмет на касационното производство не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съдът е разяснил напълно делото. Обосновал е съдебния си акт въз основа на цялостна преценка на събраните доказателства, като е обсъдил подробно и доводите на страните. Оплакванията на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са само маркирани без посочване на конкретни пороци. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил имала ли е Стефка Михайлова Станчева, работник в "Булен" ЕООД гр. Пловдив, право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Административният орган не оспорва, че към момента на възникване на осигурителния риск лицето е имало повече от 6 месеца осигурителен стаж, както и че на 2.08.2004 г. между него и цитираната фирма е бил сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1 от КТ. Съображенията за отрицателния отговор са, че Станчева реално не е работила в "Булен" ЕООД нито един ден, а е ползвала посоченото обезщетение. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, създава право за осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановената посочена по-горе отпуска. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав на Административен съд гр. Пловдив не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид направеното искане, договора за правна защита и съдействие, който е приложен по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,