Решение № 148 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2019 г.

Решение № 148 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], подадена чрез пълномощника и В. Е. - Титова срещу въззивно решение № 3 от 22.01.2019 г. по в. гр. д. № 603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1105 от 15.08.2018 г. по гр. дело № 2465/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е внесено след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл. 27 ЗОПДНПИ(отм.); , поради което предявените искове, както и постановеното по тях първоинстанционно решение, са недопустими. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са недопустими. Ответниците по касационната жалба А. С. А., [населено място], и "М. "АД, [населено място], оспорват жалбата. С определение № 569 от 22.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3 от 22.01.2019 г. по в. гр. д. № 603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по правния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.); на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С ТР № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); , чл. 74 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая от изложеното по-горе е видно, че въззивният съд неправилно е направил извод за недопустимост на предявените искове. Изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.