Решение № 5344 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе (ТД Митница Русе) при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт В. Йорданов, срещу Решение 6709 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. 3409 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Р. Кралева - Пехливанова, е отменено Решение 32-21970 от 18.01.2023 г. на директора на ТД Митница Русе, с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация (МД) MRN19BG004205005208R0 от 13.11.2019 г. е определена митническа стойност в размер на 2913,43 лв., като е определено вносно митническо задължение и допълнително задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 910,00 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания, по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател релевира доводи, че при издаване на административния акт са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, което съдът не съобразил. Поради тази причина изводите му за допуснати процесуални нарушения от митническия орган при издаване на спорното митническо решение, свързани с начина на мотивиране на акта, били неправилни. За да не приеме за законосъобразно определянето на митническата стойност на внесения автомобил по реда на чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), съдът формално приел, че митническият орган немотивирано отхвърлил възможностите за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2 МКС. Според касационния жалбоподател необходимостта от съобразяване на съществените различия на моторните превозни средства е изисквало изготвянето на техническа експертиза, а отказът на съда да зачете нейните констатации изчерпвал възможностите за определяне на митническа стойност по МКС. По подробно изложените съображения в касационната жалба, вкл. такива по съществото на спора, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на Кралева - Пехливанова срещу спорното митническо решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от настоящия ответник по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Р. Кралева - Пехливанова, чрез адв. В. Рахнева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи по същество на оспорването на митническото решение. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Позовава се на доказателствената липса на документ, обективиращ електронна информация от САЩ относно износа на стоката, която да е провокирала основателно съмнение относно достоверността на декларираната митническа стойност. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се явява лично и се представлява от адв. В. Рахнева, която от негово име оспорва касационната жалба и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава устно становище за неоснователност на касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 32-21970 от 18.01.2023 г. на директора на ТД Митница Русе. С него, на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102 МКС, чл. 138, пар. 3 и чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 19, ал. 1, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59, ал. 1 АПК, административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност (МС) за стоката по митническа декларация (МД) с MRN19BG004205005208R0 от 13.11.2019 г. определена е нова МС на стоката по тази МД в размер на 2913,49 лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито 132,16 лв. и 552,53 лв. и ДДС 579,05 лв. или в общ размер на 1264,19 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел за безспорно между страните, че през 2019 г. настоящият ответник по касация е извършил внос на употребяван мотоциклет Ямаха, модел XVS1300, шаси: JYAVP32E9DA002398, внос от САЩ, който е деклариран с МД MRN19BG004205005208R0 от 13.11.2019 г. При митническото оформяне на стоката са представени: фактура 721 от 17.09.2019г. на стойност 300 щатски долара (цена на мотоциклета) и 100 щатски долара (за международен транспорт.); технически талон на мотоциклета (VIN JYAVP32E9DA002398); коносамент IMP/3143/10/19/L3 и декларация за транзит с MPH: 19BG00200220154045 от 11.11.2019г. По МД за превозното средство била декларирана МС в размер 703,35 лв. по чл. 70 МКС. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) бил извършен последващ контрол на декларирането на МД за допускане за свободно обръщение на стоки - употребявани моторни превозни средства от позиции 8703, 8704 и 8711 от Комбинираната номенклатура с държава на изпращане САЩ. Анализиран бил възможният риск по отношение на декларираната и приета МС на основание чл. 70 МКС. В тази връзка била отправена молба за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност чрез митническото аташе към Посолството на САЩ. В резултат на проверката била предоставена информация от митническата администрация на САЩ, извлечена от Електронна информация за износ (EEI) от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ, като за процесното превозно средство, било установено, че е с продажна цена при износа от САЩ в размер 2025,00 щатски долара. При тези данни митническият орган е преценил, че в случая не намират приложение разпоредбите на чл. 74, пар. 2 МКС и описаните там вторични методи, като следва да бъде приложен чл. 74, пар. 3 МКС да бъде възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на мотоциклета от вещо лице. Оценката била изготвена по метода на разходите и пазарните аналози, включваща разходи за мито, ДДС и вътрешен транспорт на митническата територия на Европейския съюз, при което е определена пазарна стойност в размер 4820,00 лв. Въз основа на нея за мотоциклета била определена нова МС в размер на 2913,49 лв. На 10.11.2022 г. бил направен опит за уведомяване на вносителя на мотоциклета за започване на административно производство за определяне на нова МС и държавни вземания, както и да му бъде дадена възможността да изрази становище и представи допълнителни документи, свързани с вноса на превозното средство. Съгласно известие за доставка писмото не било получено, вследствие на което до ТД Митница Пловдив било изпратено писмо и съобщение за връчване на основание чл. 18а, ал. 9 АПК. След като е получила уведомлението за започване на производството, настоящата ответница по касация заплатила допълнително начислените суми за ДДС и мито в 10- дневния срок за доброволно изпълнение. При така установеното от фактическа страна съдът направил извод за основателност на оспорването и отменил оспореното митническо решение. Приел, че то е издадено от компетентен орган и при спазване на общите изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК , но намерил за основателно възражението за настъпила погасителна давност на осн. чл. 124, пар. 1, б, а, във връзка с чл. 103 МКС и във връзка с чл. 56 ЗДДС. Съдът взел предвид разпоредбите на чл. 103, пар. 1, чл. 104, пар. 2 и чл. 124, пар. 1, б. аот Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) досежно характера на срока като давностен в Решение от 16.07.2009 г. по съединени дела С-124/2008 г.ц С-125/2008 г. т. 28 и т. 80 от Решение от 15.03.2018 г. по дело C-256/2016 г. и т. 39 и т. 41 от Решение от 23.02.2006 г. по дело C-201/2004 г. Изложил съображения, че по предписанието на чл. 77, пар. 2 МКС митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, която в случая е подадена на 13.11.2019 г. Съобразил направения опит за връчване на уведомление за започване на производството на 10.11.2022 г., но видно от известие за доставка PS 3600 00AIT1 С на «Български пощи» АД писмото не било получено. Взел предвид и връченото до настоящия ответник по касация уведомление по реда на чл. 18, ал. 9 АПК на 08.12.2023 г. Въз основа на този факт направил извод, че тригодишният срок по чл. 103 от посочения регламент е изтекъл на 13.11.2022 г., доколкото срокът по чл. 103, пар. 1 от Регламента не е спазен. По тази причина приел, че оспореното решение, като издадено в производство, което е започнало извън давностния срок, се явява незаконосъобразно. В допълнение на тези съображения, съдът направил извод, че в хода на спорното митническо производство била нарушена и разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като не били изяснени всички факти и не били събрани необходимите доказателства за определяне на нова МС на мотоциклета. Съдът съобразил, че в хода на съдебното производство не били представени документи, които да подкрепят твърдението за постъпила електронна информация за износ от САЩ, която да е дала основание за възникване на съмнение по отношение достоверността на декларираната МС. Обосновал се с това, че по делото е приложен бланкетен документ, който съдържа информация за намерение за съдействие между българските и американските митнически власти, но не и цитираното от митническите органи писмо с 32-359976/21.10.2022 г., за което се твърди, че дава информация от американските митнически органи за износ на конкретни превозни средства с дестинация България. В този смисъл първоинстанционният съд приел, че не е налице обосновано от доказателствата по делото основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, т. е. митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, пар. 1 - 3 МКС. На следващо място съдът приел, че изложените от органа мотиви за неприложимостта на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" МКС са изцяло бланкетни не съдържат конкретни съображения, подкрепени с релевантни доказателства, обосноваващи невъзможността за определяне на митническата стойност по този ред. Счел, че шаблонно са използвани общи фрази, които не се подкрепят от доказателства в административната преписка в противоречие с предписанието по чл. 22, пар. 7 от Регламента органът не мотивирал акта относно наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 пар. 1 МКС. В случая, според съда, административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, пар. 3 МКС е последна възможност за определяне на МС на процесните стоки и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни фактически обстоятелства за невъзможността за определяне на МС по някой от предходните методи, изключвани в посочената по- горе последователност. В този смисъл съдът приел, че формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2 МКС, без да е изложил каквито и да било конкретни мотиви, касаещи хипотезите по букви от "а" до "г", а липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, пар. 2 МКС е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, пар. 3 МКС. Отделно от горното, като взел предвид предписанието по чл. 74, пар. 3 МКС, съдът посочил, че от изложените мотиви в спорното решение не става ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МКС според митническия орган е приложима и защо, доколкото не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесния мотоциклет, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията на евентуално приложената от ответника правна норма на чл. 74, пар. 3 МКС. Съдът посочил също така, че относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на МС, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. В заключение направил извод, че тези пороци на решението са довели по същество до произволно определяне на МС на вноса от страна на митническия орган. Мотивирал се, че стриктното прилагане на изискванията на чл. 70 до 74 МКС при доказаност на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 представлява гаранция срещу такова произволно и недостоверно определяне на МС. В този смисъл, съдът приел,че незаконосъобразно митническият орган е пристъпил към прилагане разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МКС - предвид незаконосъобразното определяне на новата МС на процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава. По тези съображения съдът отменил митническото решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на спора по делото е били ли са налице обосновани "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, както и спазена ли са процедурата по чл. 141 от този регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43, Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/20 г. - т. 45). По дефиницията на чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16.11.2006 г. по дело С-306/04 г. - т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, от 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта на доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната МС е на митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В случая съмненията, свързани с конкретния внос на мотоциклет не са обосновани и доказани от страна на митническия орган. Според мотивите на спорното решение митническият орган мотивирал съмненията си с това, че била предоставена информация от митническата администрация на САЩ, извлечена от «Електронна система за износ» от системата на Американската служба «Митници и гранична охрана» за превозни средства, декларирани за износ от САЩ от предоставените данни се установявала разлика между декларираната и установената вследствие на проверката цена, което било предпоставка за възникване на основателно съмнение доколко декларираната МС е цялата действително платена или подлежаща на плащане цена. Обосновано на доказателствата, приобщени по делото, първоинстанционният съд е приел, че тези съмнения не са доказани. Процесуалната пасивност на настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, въпреки нарочно дадените от съда конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест, вкл. тези, които са дадени в съдебното заседание на 14.06.2023 г., дава основание да се приеме за недоказан релевантният факт относно налична за процесния мотоциклет информация от митническата администрация на САЩ, извлечена от «Електронната информация за износ» от системата на Американската служба «Митници и гранична охрана», която да дава основание за възникване на обосновани съмнения в посочения смисъл. Представените по делото документи, които се позовават на непредставените, са вторични/производни и не могат да попълнят така констатираната доказателствена липса. Според т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/2015 г., EURO 2004 Hungary Kft, националната юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи. Направените в обжалваното решение от първоинстанционния съд изводи по въпроса са правилни и се споделят от настоящия състав. При издаването на спорния акт е приложен методът по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Този метод е на последно място в изброяването на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело С-1/18 г. - т. 37). При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при определянето на МС по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, дали основание за изключване на приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в предвидената от този акт поредност, което е условие за определяне на МС по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от посочения регламент. Направеното позоваване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, с произход САЩ, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справката, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от предходно изброените методи по Регламент (ЕС) 952/2013 г. Установяванията на митническия орган подлежат на доказване във всеки конкретен случай и по отношение на всеки от методите. При преценката относно методите по чл. 74, пар. 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническият орган не е съобразявал характеристиките на процесния мотоциклет, установени от представените към МД документи и не е посочил, налична ли е или не информация в националната база. В този смисъл незаконосъобразно митническият орган е приел, че като последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила е прилагането на чл. 74, пар. 3 МКС чрез възлагане изготвянето и приемането на експертна пазарна оценка от автоексперт оценител. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност. Обосновано на съдържанието на спорния административен акт съдът е приел, че мотивите му за обосноваване необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са шаблонни. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесната стока по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото Споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МКС следва да обезпечи ясно и недвусмислено установяване на причините за неприлагане на един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (вж. в този смисъл Решение на СЕС от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 - т. 44 по тълкуването на чл. 6, пар. 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) 952/13 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена МС на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, а и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. пак там - т. 45). Новата митническа стойност на декларираната стока следва да отразява реалната икономическа стойност на внесеният автомобил и да отчита всички негови елементи, които имат икономическа стойност (арг. от Решение на СЕС по дело С-1/18, т. 22). В контекста на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на спорното митническо решение не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за промяна на МС на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Във връзка със спора относно това изтекла ли е или не в случая погасителната давност по регламента следва да се има предвид, че институтът на давността е приложим при съществуващи задължения, а в случая, предвид приетото по горе такова не съществува. Наред с това, няма спор, че на 15.03.2023 г. Кралева Пехливанова е заплатила допълнително начислените суми за мита и ДДС. По принцип погасяването по давност на задълженията не изключва възможността за доброволно плащане, като платеното не подлежи на връщане. Затова не е изключен правният интерес от решаването на спора за съществуването на погасени по давност публични вземания, установени с решението на митническия орган. При тези съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 1000,00 лв. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер и в този смисъл направеното възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение