Решение № 6084 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2009 г.

Решение № 6084 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на РМД - гр. Пловдив /сега Директор на Агенция "Митници"/, подадена чрез процесуалния им представител гл. юрк. Златина Бояджиева, срещу решение № 1310/21.10.2009 г. по адм. д. № 991/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав. С решението е отменено решение за промяна на митническа стойност № 531/14.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0311/21.04.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД е определено по ЕАД № 3000/4-69722/02.12.2005 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 1 325 лв., от които 293 лв. мито и 1 032 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 02.12.2005 г. до датата на плащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Установено било по делото, че процесната фактура е издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив е формулирал в писмен отговор от 17.11.2009 г., изготвен от процесуалните представители адв. Рискова и адв. Иванов, доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 531/14.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0311/21.04.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД е определено по ЕАД № 3000/4-69722/02.12.2005 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 1 325 лв., от които 293 лв. мито и 1 032 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 02.12.2005 г. до датата на плащане. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ"-ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Дубай - Солун по издадената от "БМД" ЕООД фактура № 05-11-19-V/14.12.2005 г. на стойност 4874,23 лв., установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. АС - Пловдив е изложил и съображения относно приложимостта на Регламент 2913/92 г. /публикуван на 02.04.2007 г. и влязъл в сила на 05.04.2007 г./. Със стойността на транспорта по фактурата съдът е приел, че неправилно митническият орган е увеличил митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че като се има предвид условието на доставката - DDU - Солун, като и че процесната фактура не е подписана от "ЗИМ" ЕООД като получател, то плащането по фактурата не е извършена от него и затова незаконосъобразно стойността й е прибавена към митническата стойност на внесените стоки. Съдът е приел, че съгласно постигнатите договорености между съконтрагентите транспортните разходи във връзка с доставката на стоките до Солун са за сметка на продавача Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай-ОАЕ, като купувача не дължи тяхното заплащане. При условия на доставка "DDU - Солун" съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките № 6001/30.10.2005 г. /л. 209/ и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Съдът е обсъдил и приложената по делото фактура № 05-11-19-V/14.12.2005 г. /л. 155/ на стойност 4874,23 лв., издадена от "БМД" ЕООД и приложен към нея фискален бон, като е приел, че същата не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч - не съдържа подпис на получателя, въз основа на което е обосновал извода, че не може да се установи да са реално извършвани и заплащани от страна на "ЗИМ" ЕООД разходи във връзка с транспорта на процесните стоки от Дубай до Солун. Съдът е кредитирал основното и допълнително заключение на в. л. Мирчева, както и заключението на в. л. Райчев, като въз основа на тях първоинстанционният съд е установил, че "ЗИМ" ЕООД е изплатил изцяло първоначално определените по спорния ЕАД задължения за мито и ДДС, както и разликата за доплащане след извършената корекция. По счетоводни данни от "БМД" ЕООД, същото е осчетоводило като приходи от продажби на услуги за доставка на контейнер, отразен в ЕАД, чрез издадените на "ЗИМ" ЕООД фактури - № 05-11-19-I/28.11.2005 г. на стойност 620 лв. и № 05-11-19-V/14.12.2005 г. на стойност 4874,23 лв. От заключението на в. л. Райчев съдът е констатирал, че фактура № 05-11-19-V/14.12.2005 г. не е отразена в счетоводството на "ЗИМ" ЕООД и по нея няма осчетоводени плащания. Съобразно горното, съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган в своето решение е определил на "ЗИМ" ЕООД да доплати по ЕАД № 3000/4-69722/02.12.2005 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 1 325 лв., от които 293 лв. мито и 1 032 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 02.12.2005 г. до датата на плащане. Така постановеното решение е неправилно. Изведените в него правни изводи са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай-О АЕ на 07.01.2004 г. договор /л. 195/, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Дубай до Солун. От заключението на ССЕ се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № HJCU 122920-5 от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури: фактура № 05-11-19-I/28.11.2005 г. /л. 49/ на стойност 620 лв. с предмет на доставката "Международен превоз Солун- Пловдив" и фактура № 05-11-19-V/14.12.2005 г. /л. 50/ на стойност 4874,23 лв. с предмет на доставката "Международен транспорт Дубай-Солун. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на "БМД" ЕООД по дебита на сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Втората фактура № 05-11-19-V/14.12.2005 г. не е отразена по счетоводните сметки и регистри на "ЗИМ" ЕООД и по нея няма осчетоводени плащания. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена по делото в оригинал /л. 155/. Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Дубай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ"-ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай - ОАЕ в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Шанту /Китай/ до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу решение за промяна на митническа стойност № 531/14.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение