Решение № 4853 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2016 г.

Решение № 4853 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 1276 от 29.02.2016 г., постановено от Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. дело № 10546/2013 г. Със същото е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8926 от 31.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2012 г. с което отказано оторизиране на финансово подпомагане по мярка СЕПП и е наложена санкция за бъдещ период. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Д. И. К., не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Д. И. К. срещу Уведомително писмо, изх. № 02-160-6500/8926 от 31.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012,, с което на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП е отказано изплащането на финансова помощ по СЕПП в размер на 31 452.94 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 11 857.66 лв. Основанията на които му е отказано субсидирането са, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и площи, които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. С обжалваното решение, административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на законоустановената форма, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е валидно, допустимо но неправилно. Същото е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Съдът необосновано е приел, че писмото не съдържа фактически основания за издаването му. Видно от словесната част към колона 5 от таблиците в уведомителното писмо (лист 20), административният орган е посочил, че правното основание за намаленията напр. по СЕПП е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, поради което настоящият тричленен състав на ВАС приема, че са изписани всички фактически и правни основания, въз основа на които органът е извел правните си изводи. В хода административното производство е установено, че от заявените по СЕПП 42 бр. БЗС, с обща площ 118,94 ха, за 16 от тях са установени участъци в размер на 6,75 ха, които са недопустими за оторизация като попадащи извън допустимия слой. Недопустимите площи са определени чрез дешифрация на ЦОФК и извършени теренни проверки - използван способ съгласно приложимата към периода разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. По отношение на 34 от парцелите са констатирани застъпвания, чийто размер след провеждане на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2006 г. е определен на 37, 72 ха. Общата определена недопустима площ за подпомагане от административния орган е в размер на 44.84 ха. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, за 3 от парцелите недопустимата площ следва да бъде намалена с 1,05 ха. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи следва да бъде намален на 43,79 ха. Процентът на наддеклариране определен от ДФЗ е 60.51 %, а според извършената СТЕ същият следва да бъде намален на 58.27 %. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане за годината и му се налага санкция за бъдещ период. С тази връзка настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че дори и процентът на наддеклариране да бъде намален съгласно извършената експертиза от 60.51 % на 58.27 % това не би указало никакво влияние по отношение на заявлението, тъй като определения процент е над 50 % и следователно правните последици от това са отказване на плащането и налагане на санкция за бъдещ период. Решаващият състав на ВАС, четвърто отделение смята, че установената разлика от 2,24 ха не оказва влияние върху законосъобразността на обжалвания административен акт тъй като и в двата случая недопустимата площ надхвърля 50 %, с оглед на което връщането на делото на административния орган за ново произнасяне е безпредметно, тъй като новото произнасяне на ДФЗ няма да се различава от процесното. Не се споделят изводите на административния съд, че от обжалваното УП, не може да се установи дали е проведена процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/2006 г. Видно от обясненията на стр. 3 от процесното писмо, относими за колона 5 "Площ на парцела след извършени административни проверки", е посочено, че площта в колона 5 е определена след извършването на всички административни проверки, включително и тези по чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5/2006 г. В допълнение следва да се отбележи, че АССГ не е съобразил и приетото ТР № 8/11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ВАС, съгласно което Разплащателната агенция действа при условията на обвързана компетентност и извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година при положение, че парцелът на земеделския производител е включен в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояния", одобрен за съответната стопанска година със заповед на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В тази връзка изводите на съда, че специализирания слой се приема в помощ на ДФЗ, но не представлява окончателен акт, с издаването на който споровете по него се признават за разрешени и съответно не освобождават административния орган от задължението му да извърши административни проверки, са необосновани. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон необоснованост. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Д. И. К. срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8926 от 31.07.2013 г. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, направени от ДФЗ за производството пред първоинстанционния съд, както и на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. За процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 150 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Следва да бъде присъден и платения хонорар за изготвяне на експертиза в размер на 400 лв., или общо в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,