Решение № 11110 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2010 г.

Решение № 11110 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Медицински университет гр. София (МУ) срещу Решение № 219/05.10.2010 г., постановено по преписка № 231/2009 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е уважена жалбата на Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, граждани на Република Индия, студенти в МУ по специалността "медицина"; установена е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗДискр.), вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършена от МУ като ЮЛ, изразяваща се в неблагоприятно третиране чрез: 1. неприлагане на следните нормативни разпоредби: § 1 от ПЗР на ПМС № 145/16.06.2006 г. и чл. 21, ал. 2, изр. последно от Закона за висшето образование (ЗВО), довело до несключване на двустранни договори между висшето медицинско училище и Ейил Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, като чуждестранни студенти обучавани срещу заплащане, което пряко засяга правото им на достъп до платена форма на обучение, създава несигурност и непредвидимост по отношение размера на дължимите суми за издръжка на тяхното обучение със собствени средства в сравнение с размера на дължимите суми при приема им в МУ през 2005/2006 учебна година и ги поставя в условия на несигурност по отношение на успешното и в срок завършване на висшето им медицинско образование; 2. активни действия от страна на МУ, изразяващи се в предложения до министъра на образованието и науката да бъдат повишени сумите за издръжка и обучение на Ейил Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, чието обучение е срещу заплащане във валута, в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗВО; 3. в липса на воля от страна на МУ за сключване на двустранни договори с Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, с които на основата на равнопоставеност и според тяхната воля да договорят стабилна система за заплащане на индивидуалните им издръжки за обучение, съобразени с приетите от Министерски съвет (МС) условия в § 1 от ПЗР на ПМС № 145/16.06.2006 г. за издръжката и обучението на чуждестранни студенти срещу заплащане, приети и записани преди учебната 2006/2007 г.; 4. чрез намаляване размера на таксите за обучение за студентите - български граждани, респективно студентите, граждани на ЕС, събирани в МУ за сметка на нарастващия през годините размер на сумите за издръжка на обучението срещу заплащане на студентите, граждани на страни извън ЕС при едни и същи условия и качество на обучение; 5. чрез налагане на по-високи размери на сумите за издръжка на обучението на студентите, обучавани в МУ срещу заплащане по чл. 21, ал. 2 от ЗВО в сравнение с предлаганите по-ниски размери на тези суми за обучение във висшите медицински училища в Плевен, Софийски университет и Тракийски университет Стара Загора от гледна точка на еднаквата образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "медицина" която завършилите студенти придобиват и правото на равен професионален старт след завършването й. С оспореното решение е установено нарушение на нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗДискр. извършено от проф. д-р Ваньо Митев, дм. дбн, в качеството му на ректор/ръководител на МУ София, като не е предприел ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация в обучаващата институция от страна на служители на администрацията и непреподавателския персонал и е допуснал Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес да бъдат гонени от учебния отдел на висшето училище, да не им се предоставят справки и информация за възможностите да се явяват на семестриални изпити, да им се отправят обидни устни квалификации и да бъдат заплашвани с изключване от университета, като унижаващо тяхното достойнство и нежелано от тях поведение; наложена е глоба на МУ в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр.; дадено е задължително предписание на МУ да предприеме ефективни мерки за спазване на нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗДискр.; дадено е задължително предписание на МУ да предприеме необходимите действия с оглед прилагането на чл. 21, ал. 2, изр. последно от ЗВО за сключване на двустранни договори с чуждестранните студенти, чиято издръжка за обучение е със собствени средства, които да бъдат съобразени с регламента на § 1 от ПЗР на ПМС № 145/16.06.2006 г., ако студента попада в неговия обхват и е приет за обучение преди учебната 2006/2007 г.; препоръчано е на Националната агенция за оценяване и акредитация чрез МС да предприеме необходимите действия по следакредитационно наблюдение и контрол в МУ София за способността на предлаганото в него обучение и адекватността му с повишените размери на сумата за обучение срещу заплащане на чуждестранните студенти по чл. 21, ал. 2 от ЗВО и е препоръчано на министъра на образованието и науката да разпореди извършването на проверка в МУ София за спазването на нормите на ЗВО спрямо студентите, обучавани срещу заплащане със собствени средства и по специално прилагането на чл. 21, ал. 2, изр. последно от ЗВО като мярка за постигане на една от целите на ЗЗДискр., равенство пред закона. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Министерски съвет на Република България, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Заинтересованата страна Ейл Ейбрахам, редовно призован, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Нелимотил Матю Варгес, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за основателност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, граждани на Република Индия, студенти в МУ София по специалността "медицина", с оплаквания за дискриминация по признак "гражданство" и признак "лично положение", изразяваща се в неблагоприятно третиране, чрез увеличаване на таксата им за обучение в МУ София по специалността "медицина". Приети са като студенти през учебната 2005/2006 г. при условие да заплащат 4000,00 евро годишна такса за обучение. След първата учебна година, таксата за обучение на чуждестранни студенти, които не са от ЕС ежегодно се повишава с 1000,00 евро, без да са уведомени предварително за това обстоятелство, докато таксите за обучение на студентите български граждани не се увеличават ежегодно и остават непроменени. Претендира се по-неблагоприятно третиране в сравнение с третирането на чуждестранни студенти в МУ Плевен, чиито такси за обучение са по-ниски. След като е изяснила обстоятелствата по преписката и вземайки предвид становищата на страните, КЗД е постановила оспореното решение. За да постанови решението си КЗД е приела, че неприлагането на § 1 от ПЗР на ПМС № 145/16.06.2006 г. и нормата на чл. 21, ал. 2, изр. последно от ЗВО от страна на жалбоподателя пряко засяга правото на образование на Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес, записали платена форма на обучение в МУ София и представлява акт на дискриминация. Изложени са мотиви, че акт на дискриминация представлява и отказът на МУ София да преговаря с Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес за размера на сумите при платена форма на обучение, както и недопускането им и гоненето им от учебния отдел на висшето училище и отправяне на обидни квалификации като "нахален", че им "се крещи" и не им се предоставя информация за явяване на изпити. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението на КЗД е незаконосъобразно по следните съображения: Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признаците "гражданство" и "лично положение" спрямо Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признаците "гражданство" и "лично положение" на засегнатите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес е да докажат факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. Анализирайки доказателствата по преписката и доводите на страните компетентният административен орган е следвало да съпостави отношението на жалбоподателя спрямо Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес и другите чуждестранни студенти, които не са граждани на ЕС, а не с българските студенти, както неправилно е сторил. На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 7 от ЗВО, Министерски съвет утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката, въз основа на предложенията на държавните висши училища, размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4. Употребата на думата "ежегодно" в законовата норма дава възможност и за увеличаване на таксите на вече приети студенти. Същевременно в чл. 95, ал. 1 от ЗВО е предвидено, че студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си, а според ал. 2, таксите за обучение в държавните висши училища се определят от МС в годишен размер. Следователно, таксите за обучението се дължат за целия курс на обучението, но не се определят в един размер за целия курс на обучението, а са годишни, т. е. в размер, който е дължим за всяка учебна година и се утвърждават от МС ежегодно. При условие, че Ейл Ейбрахам и Нелимотил Матю Варгес не притежават българско гражданство и не са граждани на ЕС, определянето на такса за обучение, различна от таксата за обучение на български студенти и студентите, граждани на ЕС не представлява неравно третиране по признак "гражданство" по смисъла ЗЗДискр. Като е приел, че е налице пряка и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение