Решение № 15019 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2010 г.

Решение № 15019 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна против Решение № 725 от 8.04.2010 г. по адм. д. 280/2010 г. на Административен съд - Варна, ХVIII състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, като са изложени съображения по същество за законосъобразно проведено производство от компетентен административния орган. Извършеното от Раян Инис Хендра престъпление нарушава обществения ред по смисъла на приложимата норма, поради което се поддържа искане за отмяна на съдебното решение, като бъде потвърдена обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба Раян Инис Хендра, чрез процесуалният си представител, я оспорва в писмено представено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Варна отменя Заповед № 3033 от 7.12.2009 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ и чл. 42з вр. чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ, чл. 90, т. 4 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, на Раян Инис Хендра, роден на хх.хх.хххх г., гражданин на Южноафриканска република са наложени принудителни административни мерки "Отнемане правото на продължително пребиваване" и "Забрана за влизане в Република България" за срок от 2 години. При безспорно установени факти по делото административният съд приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на приложимите процесуални и материалноправни норми. Административният акт съдържа като единствен мотив за налагане на принудителните мерките наличието на нарушение, установено с влязлото в сила определение на наказателния съд, което според органа нарушава обществения ред. Не е извършена преценка на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта, не са изложени мотиви за противоречащите си действия на органа при едни и същи факти - в единия случай продължаване на срока на пребиваване, в другия - налагане на принудителна административна мярка. Не са обсъдени фактите и обстоятелствата, свързани с личността на чужденеца. В съдебното решение е прието наличие на несъответствие между фактическите основания за издаване на заповедта и текстовете на закона, посочени като правни основания, доколкото по делото не е установено предишно пребиваване на Раян Инис Хендра, при което той да е извършил нарушение на обществения ред. Недопустимо широко е според съда даденото от административния орган тълкуване на понятието "обществен ред" с квалификацията на извършеното от чужденеца престъпление против обществените отношения, свързани с движението по пътищата. При проверката на акта съдът приема, че той не съответства и на целта на закона, предвид поведението на Раян Инис Хендра, отношението му към нарушението, към пребиваването му в страната. Решението на административния съд е съобразено със закона. Фактът на извършено от Раян Инис Хендра деяние не е достатъчно основание за налагане на ограничителните мерки. В широк смисъл то засяга обществения ред в страната, разгледан като система от установени отношения и регулиращи ги правила. От значение за прилагане на принудителните мерки по Закона за чужденците в Република България е не просто засягане на този ред, но установяване на нарушение, което попада в хипотеза, изрично предвидена от разпоредбите на закона. Издаването на визи, с които се продължава пребиваването в страната на Раян Инис Хендра, не променя неговата еднократност, пребиваването не е прекъсвано, поради което изводът на съда за несъответствие на правното основание за издаване на заповедта с фактическата установеност е обоснован. По делото не са ангажирани доказателства, няма и твърдения, за предходно, приключило пребиваване в страната на Раян Инис Хендра, при което да е извършил нарушение на обществения ред. След като не са се осъществили предвидените в хипотезата на правната норма факти, не могат да се проявят и предвидените в диспозицията й последици, което прави изводите на съда съобразени със закона. Съдържанието на понятието "обществен ред" не се изчерпва с обекта на посегателство по чл. 325 от Глава десета на НК "Престъпления против реда и общественото спокойствие" и с нарушенията на обществения ред по Указа за борба с дребното хулиганство, поради което доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда с позоваване на тези норми са основателни. Извършеното от първоинстанционния съд стеснително тълкуване на понятието "обществен ред", ограничено до обществените отношения, защитени от нормите на глава десета от Наказателния кодекс не съответства на съдържанието на понятието, вложено от Закона за чужденците в Република България. Тълкуването на нормата с оглед целта на закона определя съдържанието на понятието "обществен ред" като синоним на правовия ред в държавата. Обект на нарушение могат да бъдат отношения във всяка област на обществения живот в страната, но принудителната мярка може да се наложи доколкото са осъществени и останалите, предвидени в закона предпоставки. Нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ, посочена като основание за издаване на заповедта изисква присъствието на чужденеца да създава "сериозна заплаха" за националната сигурност или за обществения ред. Квалификацията сериозна заплаха предполага конкретна преценка на фактите, свързани с личността на чужденеца и неговото проявление в страната. В конкретния случай, в нарушение на посочената разпоредба на ал. 1 на чл. 42 от ЗЧРБ, както и тази на ал. 2 на чл. 44 от Закона за чужденците в Република България, административният орган не е изследвал и не е извършил преценка на правно значими факти, свързани с личността на адресата на акта, което правилно е определено от административния съд като опорочаващо издадената заповед и налагащо отмяната й. Съобразено със закона, неизпълнението на задължението за конкретна преценка на поведението на чужденеца спрямо българската държава е квалифицирано от първоинстанционния съди като нарушение, довело до несъответствие на заповедта с целта на закона. Предвид изложените съображения, съдът намира недоказани твърдените касационни основания. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,