Решение № 12581 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на З. С. Д., [ЕГН], с адрес гр. София, [улица], чрез пълномощника адв. Жекова, срещу Решение 22998/03.07.2025 г., постановено по адм. дело 11833/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-22221423000353-091-001/04.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1616/14.11.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е извършил дължимата преценка и анализ на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото, като е игнорирал възраженията на страната, достигайки до неправилен и необоснован извод за законосъобразност на РА. Изтъква, че съдът неправилно е приел, че процесните имоти са продадени на цени, под пазарните. В тази връзка твърди, че използваната от приходните органи експертиза не е направила съпоставка между продажната цена на отделните обекти по нотариални актове и пазарните цени, както и че не са отразени всички суми, заплатени за имотите, което не е съобразено и обсъдено от съда. Счита, че решаващата инстанция не е кредитирала заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза без да изложи мотиви. Аргументира липса на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като сочи, че РА по отношение на дружеството е издаден, след като Д. вече не е била управител, като не се установява укриване на факти, нито продажба на цени под пазарните, както и че липсва причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. Прилага писмени доказателства. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез адв. Седянков, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважена жалбата против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за адвокатското възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Тодорова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221423000353-091-001/04.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1616/14.11.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на З. С. Д. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на Данс Инвест ООД, както следва: за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 221 837,17 лв., както и за ДДС за данъчните периоди от м. 05. 2017 г. до м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., от м. 11.2017 г. до м. 08.2018 г., м. 10 2018 г., м. 11 .2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г. в размер на 330 054,87 лв., ведно с 15 212,33 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че З. Д. е била управител и съдружник в Данс Инвест ООД за периода от 30.08.2016 г. до 19.06.2019 г. заедно с О. К. С.. На 24.06.2019 г. Д. е продала дружествените си дялове на П. П. К., за който приходните органи са констатирали, че е от рискова социална група и е собственик на 40 дружества, сред които са и такива със значителни задължения към бюджета. След м. 06.2019 г. до м. 01.2020 г. от Данс Инвест ООД са подавани нулеви справки-декларации по ЗДДС. Не е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г., а поради установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 08.07.2020 г. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице са връчени два броя искания за представяне на документи и писмени обяснения, като в отговор са представени декларация съгласие за разкриване на банкова тайна, както и писмени обяснения. Не е предоставена информация за контакт с новия собственик на дружеството, както и данни относно местонахождението на търговските и счетоводните документи на Дан Инвест ООД. С Протокол 1945457/22.05.2023 г. към производството са приобщени данни и доказателства, събрани в хода на ревизията, извършена на Данс Инвест ООД, завършила с издаване на РА Р-22221320001905-091-001/16.02.2021 г. Съгласно присъединените документи е констатирано, че дейността на дружеството е свързана с жилищно строителство, като е изградена жилищна сграда в гр. София, [улица], съгласно разрешение за строеж от 03.04.2017 г. Сградата е въведена в експлоатация съгласно Удостоверение 790/29.08.2019 г., издадено от Столична община. Според данни от дневниците за продажбите по ЗДДС за периодите от м. 05.2017 г. до м. 06.2019 г. Данс Инвест ООД е издало общо 53 фактури на физически лица с предмет аванс по договор , прехвърлено право на строеж , продажба на недвижим имот . В хода на извършената на дружеството ревизия не са представени изисканите му данни и документи, свързани със строителството на сградата, а именно за разходи, цени на отделните имоти, отчетени приходи, счетоводни регистри. В тази връзка и на основание чл. 60 ДОПК приходните органи са възложили извършване на експертиза за определяне на пазарната цена към момента на продажбата на недвижимите имоти. Съгласно резултатите от експертизата е прието, че е налице несъответствие между отчетените от дружеството приходи спрямо пазарните цени в размер на 58 980,00 лв., тъй като издадените през 2017 г. фактури са на обща стойност 41 250,00 лв. при минимална пазарна цена от 100 230,00 лв. Отделно, прието е, че при определяне отстъпеното право на строеж към датата на вписването 12.03.2017 г., минималната пазарна цена е била 663 873,00 лв., а дружеството е фактурирало 655 934,00 лв., т.е. цената е занижена с 7 939,00 лв. Формиран е решаващ извод, според който за 2017 г. общата стойност на неотчетените приходи възлиза на 66 919,00 лв. (58 980,00 лв. + 7 939,00 лв.). Аналогично, за 2018 г., след съпоставка на стойността на издадените фактури за продажба, възлизащи на общо 236 663,71 лв., и определената с експертизата пазарна цена в размер на 736 849,08 лв., е констатирана разлика в размер на 500 185,37 лв., приета за неотчетени приходи. Съответно е извършено преобразуване на данъчния финансов резултат на дружеството, като след съобразяване на декларираните данни, е установен корпоративен данък за довнасяне за 2017 г. в размер на 85 207,86 лв., ведно със съответните лихви, а за 2018 г. в размер на 136 629,31 лв. По отношение на определените на дружеството задължения по ЗДДС, съобразно данните от експертизата, е прието, че за данъчните периоди от м. 05. 2017 г. до м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., от м. 11.2017 г. до м. 08.2018 г., м. 10 2018 г., м. 11 .2018 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г. е налице ДДС за довнасяне в размер на 330 054,87 лв. В рамките на процесната ревизия е констатирано, че РА Р-22221320001905-091-001/16.02.2021 г., издаден на Данс Инвест ООД, с който са установени посочените задължения, не е обжалван, като сумите не са внесени. От Дирекция Събиране при ТД на НАП София е изискана информация, като е установено, че дружеството не разполага с имущество, ценни книги и парични средства по банкови сметки. Извършените обезпечителни мерки се свеждат до наложен запор на банкови сметки. Според доклад 445-49/27.04.2023 г. дългът на Данс Инвест ООД е категоризиран като несъбираем . Съгласно писмени обяснения на Д., депозирани в рамките на настоящата ревизия, лицето е посочило, че е било наясно с всички дейности, свързани с дружеството, но оперативният контрол е упражняван в по-голяма степен от другия управител и съдружник О. С., като след продажбата на дружествените дялове, всички документи са останали у него. Съобразно извършен преглед на банковата сметка на Данс Инвест ООД е установено, че Д. е теглила в брой част от сумите, постъпвали от продажба на обекти в сградата, а други е прехвърляла по личната си банкова сметка. Констатирани са и тегления от лицето Д. Р. В., който е съпруг на дъщерята на ревизираното лице, който е сред купувачите на обекти в сградата. В тази връзка са взети предвид данни от ревизия, проведена на Д., с времеви обхват от 2017 г. до 2019 г. за задължения по чл. 17 ЗДДФЛ, в рамките на която е установено, че по сметката си е получавала парични преводи от трети лица в особено големи размери. Макар да е установено, че лицата не са сред купувачите на имоти в жилищната сграда, построена от Данс Инвест ООД, същите са буфери за прехвърляне на нефактурирани средства. Направен е и извод, според който липсва търговска логика продажбата на дружествените дялове да е два месеца преди въвеждането в експлоатация на жилищната сграда. Въз основа на така установената фактическа обстановка, приходните органи са приели, че е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като Д. е имала качеството управител, като е укрила факти и обстоятелства, които е била длъжна да обяви пред приходната администрация, като е съставила документи с невярно съдържание подадените декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. със занижени стойности. Действията ѝ са приети като поредица от активни и съзнателни дейности, насочени към избягване на данъчно облагане, които имат за резултат невъзможност задълженията да бъдат събрани от дружеството. Отделно, приходните органи са приели, че приложима спрямо ревизираното лице е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, тъй като всички налични активи на Данс Инвест ООД са продадени на цени, значително под пазарните, което е причина за неуспешно проведеното принудително изпълнение срещу дружеството. Относно размера на отговорността, с РА е прието, че Д. носи солидарна отговорност за задължения на дружеството до размера на неотчетените за 2017 г. и 2018 г. приходи в размер на 567 104,37 лв. (500 185,37 лв. + 66 919,00 лв.). При оспорване на акта по административен ред, РА е потвърден в цялост от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която не е кредитирано от съда поради непредставяне на първични счетоводни документи. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е споделил фактическите и правни изводи на приходните органи, като е приел за правилно и законосъобразно ангажирането на отговорността на Д. при наличие както на предвидените в чл. 19, ал. 1, така и на тези в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК предпоставки. По-конкретно, по приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК, решаващата инстанция е приела, че лицето, в качеството му на управител на Данс Инвест ООД, умишлено е подало некоректни данни чрез справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО, което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Именно поради факта, че са подадени справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО, съдържащи занижени задължения, не е реализирано удовлетворяване от имуществото на задълженото лице Данс Инвест ООД, поради което е налице и причинно-следствена връзка между поведенито на Д. и невъзможността задълженията да бъдат събрани от основния длъжник. Относно хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК административният съд е приел, че безспорно Д. е участвала във вземане на решенията за продажба на наличните активи на дружеството на цени, под пазарните, което се установява от експертизата по чл. 60 ДОПК, както и е теглила суми от сметката му, което е довело до намаляване имуществото на предприятието и невъзможност задълженията му да бъдат събрани. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Съгласно чл. 20 ДОПК в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Тълкуването на посочените норми налага извод, че фактическият им състав включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извърши някое от действията, описани в нормите в конкретния случай укриване на факти и обстоятелства, които лицето по закон е било длъжно да обяви пред приходните органи, и отчужване на имущество на цени, значитело под пазарните. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. уникалност на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. Безспорно по делото е установено, че Д. е била съдружник и управител на Данс Инвест ООД за периода от 30.08.2016 г. до 19.06.2019 г., заедно с О. К. С., като на 24.06.2019 г. Д. е продала дружествените си дялове на П. П. К., т.е. е налице законовото изискване лицето, чиято отговорност е ангажирана, да има качеството управител на задълженото съгласно чл. 14 ДОПК лице. Фактическото основание за ангажиране отговорността на Д. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на Данс Инвест ООД са твърдения на приходните органи, че управляваното от нея дружество е продало недвижими обекти от построената от него сграда на цени, значително по-ниски от пазарните. Във връзка със сделките, от дружеството са подавани справки-декларации по ЗДДС за всеки от месеците, през които са постъпвали плащания от физическите лица купувачи на обектите, както и ГДД по чл. 92 ЗКПО. На Данс Инвест ООД е проведена ревизия, завършила с издаване на РА Р-22221320001905-091-001/16.02.2021 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО във връзка с констатирано отклонение от пазарните цени при продажба на обектите. Именно въз основа на юридическия факт по продажба на обектите на цени, отличаващи се значително от пазарните, приходните органи са приели, че следва да ангажират отговорността на Д. едновременно съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предложение второ ДОПК, тъй като е прието, че лицето, в качеството му на управител към момента на извършване на сделките, е било наясно за отклонението в продажните цени на обектите, като умишлено е подало справки-декларации и ГДД със занижени стойности, което е препятствало събираемост на публичните задължения към момент, в който дружеството е разполагало с имущество, от реализирането на което е могло да се погасят задълженията му. Следва да се посочи, че в РА и решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК се съдържат и твърдения за теглени суми на каса от Д. от банкова сметка на Данс Инвест ООД, нареждани преводи от сметката на дружеството към личната ѝ такава, както и за получавани от физически лица преводи към личната ѝ сметка, които, макар да не са били сред купувачите на апартаментите, са били буфери и са свързани със сделките. Тези съображения не са мотивирали издаване на оспорения РА, поради което настоящият ксационен състав не счита за необходимо да ги обсъжда, като единствено, с цел пълнота на изложението, следва да се посочи, че тези твърдения на ревизиращите са обобщени, като не са конкретизирани по периоди, суми и лица и не почиват на анализ на доказателствата, съдържащи се по делото, въпреки че са налични банкови извлчения от сметката както на Данс Инвест ООД, така и на Д.. От изложеното следва да се приеме, че основният спорен между страните въпрос се свежда до това извършила ли е умишлено Д., в качеството си на управител на Данс Инвест ООД, отчуждаване на имуществото на дружеството на цени, под пазарните, съответно укрила ли е факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да декларира, при подаване на относимите справки-декларации и ГДД с данни, неотразяващи реалните стопански операции, което да е довело до невъзможност задълженията му да бъдат събрани. На първо място, неправилно и необосновано административният съд е кредитирал експертизата по чл. 60 ДОПК, назначена в рамките на проведеното по отношение на Данс Инвест ООД ревизионно производство, независимо, че същата е изготвена съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени, който е сред предвидените в Наредба Н-9/14.08.2016 г. за реда и начина за определяне на пазарни цени на МФ вр. § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Видно от заключението, експертизата е изчислила минималната и максималната цена на правото на строеж, съответно минималната и максималната цена към момента на въвеждане в експлоатация за всеки от обектите, тоест единствено диапазона на пазарните цени. От една страна, макар в експертизата да е посочено подробно какви източници са използвани, същите не са приложени към нея, което препятства проверка на установените с нея стойности. От друга страна, съдът не е съобразил, че за да обосноват значително разминаване между продажните цени на обектите и реалните пазарни такива, приходните органи са извършили сравнение между минималните стойности, определени от експерта, и сумата на издадените по години за 2017 и 2018 г. (л. 40 от делото) от Данс Инвест ООД фактури, като установената по този начин разлика е приета за укрити приходи, подлежащи на облагане по реда на ЗКПО и ЗДДС. Процесната ревизия е проведена по общия ред, поради което и по аргумент за противното от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад, неразделна част от него, не се ползват с презумпция за вярност. Тези констатации подлежат на проверка в съдебното производство чрез допустимите доказателствени средства. Според общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с РА публични задължения, с която същите не се справили в хода на процеса, противно на приетото от административния съд. В този смисъл основателно е оплакването, посочено в касационната жалба, че приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са установили твърдяната значителна разлика между цената на продажбата на всеки от обектите и пазарно определената такава, тъй като не е извършен анализ за общата платена от лицата сума за всеки от обектите поотделно. Също така при сравнението по години не е съобразено, че от физическите лица са постъпвали повече от едно плащания през различни данъчни периоди, за един и същ обект, напр. налице са авансови плащания, които не са взети под внимание. Подходът на приходните органи чрез посочване на обобщено изчисление и частично посочване на данни в табличен вариант, не може да се приеме за изпълнение на изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, съответно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, което препяства възможността за проверка на законосъобразността му, както и правото на защита на ревизираното лице. Второ, безспорно е установено, че Д. е била управител и съдружник в Данс Инвест ООД в периода от 30.08.2016 г. до 19.06.2019 г., а ревизията, проведена по отношение на дружеството, е възложена с издаване на Заповед за възлагане на ревизия Р-22221320001905-020-001/02.04.2020 г., т.е. след като лицето е продало дружествените си дялове и е заличено от Търговския регистър като управител на Данс Инвест ООД. Съгласно справка за задължения на дружеството към 04.08.2023 г. всички са установени въз основа на издадения му РА от 16.02.2021 г., т.е. към момента, в който Д. е била управител и съдружник, Данс Инвест ООД не е имало непогасени задължения, поради което не може да се презумира умисъл у лицето във връзка с продажба на дяловете му, тъй като към момента на отчуждаването им дори не е било образувано ревизионно производство по отношение на основния длъжник, т.е. на лицето не е било възможно да бъде известно, че спрямо управляваното от нея дружество предстои установяване на данъчни задължения. Отново в тази насока, следва да се посочи, че в рамките на ревизията, проведена на Данс Инвест ООД, от страна на дружеството е проявена процесуална пасивност във връзка с непредставяне на изисканите му документи, която обаче не следва да има за правен резултат вменяване на отговорност по чл. 19 ДОПК на ревизираното лице. Основателно е и оплакването на касатора, че съдът е дължал излагане на мотиви относно това защо не кредитира заключението по ССчЕ съгласно чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като единствено е посочено, че същото е изготвено въз основа на документи, които не са представени от жалбоподателя, което обаче е в противоречие с доказателствата по делото. Видно от обстоятелствената част на експертизата, същата е изготвена съобразно проверени документи, предоставени от счетоводната кантора, обслужваща Данс Инвест ЕООД Акаунтинг Адвайзърс ООД, като конкретно са изброени проверените документи (л. 173 от делото). С молба от 23.01.2025 г. от пълномощника на Д., на основание чл. 192, ал. 2 ГПК, е направено доказателствено искане съдът да задължи Акаунтинг Адвайзърс ООД да представи конкретно изброени документи, съответстващи на проверените от вещото лице, изготвило ССчЕ. От страна на третото неучастващо лице, с молба от 28.02.2025 г., изисканите документи са представени, като с протокол от 03.04.2025 г. от съдебно заседание по делото съдът ги е приел. Според съда заключението не следва да се кредитира и поради непредставяне на всички нотариални актове и фактури, като в нарушение на принципа за служебното начало не е указал на страната, че следва да представи същите. Същевременно безкритично е кредитирал експертизата по чл. 60 ДОПК, към която посочените документи също не са приложени. На следващо място, приходните органи не са установили момента, от който събирането на публичните задължения е станало невъзможно, като не са извършили необходмият анализ кога конкретно е настъпила невъзможността вземанията да бъдат събрани от дружеството. Следва да се посочи, по отношение на причинно-следствената връзка между действията на Д. и невъзможността да бъдат събрани задълженията, че с РА са изложени противоречиви мотиви, тъй като единствено е посочено, че ако от дружеството не бяха извършени разпоредителните сделки на цени, под пазарните, съответно не бяха подавани ГДД и справки-декларации по ЗДДС във връзка с тях, удовлетворяването на вземанията би било възможно от имущесвото на дружеството. Както вече бе посочено обаче, към момента на сделките и подаване на съответните декларации Данс Инвест ЕООД не е имало изискуеми публични задължения, като такива са му установени едва с издаване на РА от 16.02.2021 г. месеци, след като Д. е продала дружествените си дялове и след като е била заличена от Търговския регистър като управител, т.е не се установява причинно-следствена връзка. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира за неправилен и необоснован извода на административния съд за законосъобразност на оспорения РА, тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за правомерното ангажиране отговорността на Д. нито по чл. 19, ал. 1, нито по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Поради това е дължима отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, се следват разноски в полза на касатора за две съдебни инстанции, както следва: 8 610,00 лв. за първоинстанционното производство, от които 10,00 лв. държавна такса, 600,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 8 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и 7 690,00 лв. за касационното производство, от които 1 690,00 лв. за държавна такса и 6 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, подлежащ на присъждане в полза на касатора, възлиза на 16 300,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение