Решение № 7681 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2009 г.

Решение № 7681 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора Д-р Румяна Тодорова срещу решението от 22.12.2008 г. по адм. дело № 228/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "А" състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба "Фимен" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Ботев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба ДНСК София, представлявана от юрисконсулт Шалдупова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Националната здравноосигурителна каса гр. София против заповед № РД-14-569 от 15.12.2004 г. на началника на ДНСК като неоснователна. С оспорената заповед е забранено ползването на неприетия по законоустановения ред строеж, представляващ офис на НЗОК - преустройство на апартамент в офис, находящ се на ул. "Бигла" № 4, ап. 13. Заповедта е издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ. Съдът правилно е приложил материалния закон. От представения по делото протокол от 10.11.1999 г., подписан от членовете на държавната приемателна комисия (ДКП) за установяване годността и ползването на строежа в парцел IV-359, кв. 139, местност "Лозенец" по плана на гр. София (Образец 16 към чл. 7, т. 16 от Наредба № 6) - ДВ, бр. 72/1999 г., на стр. 3, в б. Б "По изпълнение на СМР", в т. 1, лист 50 към делото се съдържа описание на строежа в следната последователност: - сутеренни етажи, мазета, абонатна и подземни етажи; - партер магазини и офиси; - шест етежа и една мансарда, две мансарди с мезонети. От това описание следва, че процесният обект № 13, който се намира на първи мансарден етаж на сградата е с характеристика на обект за жилищни нужди, тъй като офисите са само на партерния етаж. По делото е назначена тричленна експертиза, което заключение на вещите лица не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че съгласно протокол обр. 16 от 10.11.1999 г. офисите са посочени единствено на първия етаж от жилищната сграда. Същото описание е изложено и в разрешение за ползване № 409 от 11.11.1999 г. за процесната жилищна сграда, със смесено предназначение. Вещите лица са анализирани относимите към датата на издаването протокол обр. 16 и разрешението за ползване, съотносими към действащи нормативни документи, на основание на които са били издадени последните. Според ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 в редакцията й от 1995 г. и чл. 46 от Наредбата, в сгради със смесено предназначение, помещенията и обектите за нежилищни нужди се разполагат под жилищните обекти. След като е установено, че строежът е изпълнен при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ, не би могло към датата на приемане на сградата за експлоатация, предназначението на обект № 13 като такъв разположен на първи мансарден етаж да е друго освен за жилище. Вещите лица сочат, че няма одобрен архитектурен проект за промяна предназначението на обекта след издаденото разрешение за ползване на процесната сграда. Това са релевантните за настоящото производство факти, които са обсъдени от съда и е наложен извода за законосъобразност на оспорената заповед. При тези данни, неотносим е за настоящото производство факта, че в нотариалния акт за покупко продажба на процесния недвижим имот същият е описан като офис. Данните от него не биха могли да опровергаят удостоверителната сила на акт - образец № 16, издаден на основание одобрени проекти от УАГ от 25.07.1995 г. и разрешение за строеж № 319 от 30.08.1995 г., които документи не са конкретизирани и не са описани в представените документи на основание, на които е издаден нотариален акт № 758 от 1999 г. за закупуването от страна на Националната здравно-осигурителна каса от продавача - "НИКМИ" ООД, офиси и гаражи в жилищната сграда на ул. "Бигла" № 4. При тези доказателства, които не са оспорени от жалбоподателя се налага извода, че към датата на съставяне на протокола на приемателната комисия, офисите са разположени само на партерния етаж на сградата. Тъй като в анализираните документи не се съдържат данни, че обектите на мансардните етажи са с предназначение за офиси, а това би било и в противоречие с действащата нормативна уредба, то правилно е прието от съда, че процесният обект е с жилищно предназначение. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неконституиране по делото на други заинтересувани лица, тъй като това не би довело до засягане на правата и законните интереси на Националната здравноосигурителна каса, а касае трети лица, които единствено могат да преценят дали техните интереси са засегнати. Доводите на касатора за втори път не излагат, тъй като са били изложени и в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и са обсъдени от съда, с изложените обосновани мотиви в обжалваното решение, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което