Решение № 13854 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2009 г.

Решение № 13854 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Петров от с. Дрента, Великотърновска област срещу решение № 179 от 10.04.2009 г. по адм. д. № 941/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, шести състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 179 от 10.04.2009 г. по адм. д. № 941/2008 г., Административен съд гр. Велико Търново, шести състав, е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Петров от с. Дрента, Великотърновска област против Решение № 66 от 3.12.2008 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 1001 от 17.10.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново. Съдът е приел за установено, че положеният труд през периода 24.12.1968 г. до 1.03.1973 г. не може да се подведе под хипотезите на т. 66 и т. 53, а от ПКТП (отм.). Не е относим към характера му и записът, касаещ механизаторите в селското стопанство. Направен е окончателния извод, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил от коя категория е бил трудът, полаган от Петър Иванов Петров от с. Дрента, Великотърновска област през периода 24.12.1968 г. до 1.03.1973 г. През този период лицето е работило в Машинотракторно предприятие гр. Елена като шофьор. От писмо изх. № 185-АМ от 31.10.2008 г. на "Ремел" АД гр. Елена, при което дружество, в качеството му на правоприемник на Машинотракторно предприятие гр. Елена, се съхранява документацията на последното предприятие, през този период Петров е бил шофьор на автомобил УАЗ-69 М "Авариен" 7+1 места. Съгласно разпоредбата на т. 66 и от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на шофьор на бордови автомобил, специализиран товарен автомобил и автомобил за гориво - смазочни материали, както и шофьор на товарен автомобил до 12 тона. Автомобил УАЗ е лекотоварен и не отговаря на посочените нормативни изисквания. Т. 53а от ПКТП (отм.) се отнася до шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, какъвто не е посочения по-горе автомобил. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд не е приел, че положения в спорния период труд не е по т. 52б от ПКТП (отм.). Посоченият текст се отнася до работещите непосредствено в селскостопанското производство механизатори и бригадни механици. Шофьорът нито е механизатор, нито е бригаден механик. Обстоятелството, че с цитираният по-горе лекотоварен автомобил Петров е обслужвал мелиоративни машини, в смисъл, че ги е осигурявал с резервни части не прави шофьора механизатор или бригаден механик. Механизатор е лице, което със своя труд осъществява замяна на ръчния труд с машинен, внедрява технически средства в различни области на човешката дейност. В тази връзка е тълкуването на понятието "механизация" отразено в Речник на чуждите думи, изд. "Елпис", 1995 г. В този смисъл в селското стопанство механизатори са комбайнери, трактористи и др. подобни, които със своя труд осъществяват замяна на ръчния труд с машинен. Механикът е този, който извършва ремонт и поддръжка на селскостопанските машини. По повод на изложеното като е приел, че трудът, положен от касатора през спорния период не попада и под записа на т. 52б от ПКТП (отм.)., първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Необосноваността като касационно основание не опорочава правните изводи на съда, а фактическите му констатации, но не и поради процесуални нарушения. Такива са грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Това са грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. В конкретния случай грешки от подобно естество не са били допуснати. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,