Решение № 1565 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2011 г.

Решение № 1565 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шюкри Шюкриев Хакъев срещу решение № 33 от 4.07.2011 г. по адм. дело № 53/2011 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-14-24-822/5.04.2011 г. на началника на Областен отдел "КД ДАИ", град Разград, към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В касационната жалба са направени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началник на Областен отдел "КД ДАИ", гр. Разград, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес. Съдът, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счете същата за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата на Шюкри Шюкриев Хакъев, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил "Опел астра" с рег. № хх хххх хх, който лек автомобил не е включен в регистъра по чл. 12, ал. 2 ЗАвтП като моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз на пътници. Приел е въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Илия Станев, Фикрет Семедов и Муртаза Ферад, че с посочения автомобил жалбоподателят превозва срещу заплащане пътници между село Дянково и град Разград от няколко години, като цената на превоза е колкото цената на билета за автобус 1.80 - 2.00 лева. В тази връзка е посочил, че на 18.12.2008 г. свидетелят Станев, в качеството му на полицейски инспектор е предупредил жалбоподателя да не извършва такъв превоз като му е съставил протокол за предупреждение по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, но въпреки това жалбоподателят продължил да превозва пътници. Счел е, че описаните факти са категорично доказани от събраните писмени и гласни доказателства, поради което са налице фактическите и правните основания за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП. Приел е, че обжалваната принудителна административна мярка е наложена в съответствие с целта на закона, тъй като същата е с превантивен характер и целта й е да преустанови извършването на други административни нарушения, от вида на тези, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание с наказателно постановление, което към момента на подаване на настоящата жалба не е влязло в сила, както и мярката е приложена за определения в закона 6-месечен срок. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредба предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106 ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения те са: спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари; сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"; определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Касаторът оспорва приетите от съда за установени факти относно обстоятелството, че е извършвал нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане. Оплакванията за неправилно установена фактическа обстановка са неоснователни. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на РУ "Полиция" в присъствието на служител на ИА "АА", при която е установено, че касаторът извърша обществен превоз на пътници без да притежава необходимите разрешения за дейността. Писмените доказателства по делото сочат, че проверката от страна на Икономическа полиция - Разград съвместно с органите на КАТ и ДАИ е проведена по повод редица сигнали, в това число и на автобусните превозвачи в региона за осъществяван от конкретни лица през продължителен период от време незаконен таксиметров превоз. В подкрепа на събраните от полицията оперативни данни, че касаторът е извършвал превоз на пътници срещу заплащане без да е регистриран като водач на таксиметров автомобил, и е реализирал доходи от тази дейност, са показанията на част от свидетелите по делото, за които съдът правилно е приел, че са незаинтересовани от изхода на спора. Твърденията на касатора относно негодността на доказателствените средства и неистинност на установените с тях факти не намират опора в данните по делото. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Правилно при това положение е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил подадената срещу нея жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,