Решение № 274 от 16.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 546/2013 г.

Решение № 274 от 16.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 546/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият Г. Л. С. иска по реда на Глава ХХХIII от НПК да се отмени въззивно решение № 181/13.ХI.2012 г. по внохд 382/2012 г. на АС-Пловдив и делото да се реши от ВКС поради голямата му..."сложност." Искането е с вх. № 1709/5.III.2013 г. и поради несъответствие с изискването на чл. 426 във вр. с чл. 351, ал. 1 от НПК на осъдения два пъти е даван срок за отстраняване на нередовностите - в какво се състои искането, кои са основанията му и данните, които го подкрепят. Въпреки това той не е изпълнил указанията; това не прави и упълномощения му защитник, който едва в съдебното заседание посочва чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НПК със заявлението, че съображения в тяхна подкрепа ще изложи в пледоарията. Поддържа, че се касае до деяние по чл. 124 от НК, което заедно с чистото съдебно минало на осъдения прави наказанието му явно несправедливо. Искането е то да се намали. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно, а осъденият С. иска ново разглеждане на делото или намаляване на присъдата. След преценка на доводите на осъдения и защитата му, съвсем бегли и неаргументирани и становището на прокурора ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С въззивното решение, предмет на проверка в настоящето производство е потвърдена присъда № 66 от 2.VIII.2013 г. по нохд 976/2012 г. на ОС-Пловдив, с която в производство по Глава ХХVII от НПК Г. Л. С. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 115 от НК, чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58а и чл. 54 от НК на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 14.II.2012 г. в [населено място], Пловдивска област умишлено умъртвил баба си М. П. Д., намираща се в безпомощно състояние. Възражението по правната квалификация е неаргументирано и неоснователно. Правилно нанесеният жесток побой по цялото тяло - глава, торс и горни крайници, на възрастната - 94 годишна, тежко болна и безпомощна жена аргументира изводите на съда за умишлено убийство. Обстоятелството, че смъртта е настъпила 20 дни след деянието не налага други. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, то е в рамките на закона и второ - не е налице очевидно несъответствие между престъплението и наложеното за това наказание. Повече снизхождение към осъдения С. не може да се прояви. По тези съображения и на основание аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав