Решение № 93 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 49/2009 г.

Решение № 93 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 49/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената Е. Г. С. за възобновяване на ВНОХД № 1712/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. В. и отмяна на постановеното по него решение № 268 от 9.12.2008 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото, тъй като при постановяването му е било допуснато съществено нарушение на материалния закон. Иска се постановяване на решение, с което осъдената да бъде оправдана. Пред ВКС осъдената не се явява, като в производството не взема участие и неин защитник. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за основателно, тъй като счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 323, ал. 3 от НК, предвид обстоятелството, че осъдената е възстановила нарушеното от нея самоуправно положение веднага след намесата на прокуратурата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 457 от 20.10.2008 г., постановена по НОХД № 5391/2007 г., Районен съд - гр. В. е признал подс. Е. Г. С. за виновна в това, че на 13.12.2006 г. в гр. А. самоволно не по установения от закона ред осъществила едно оспорвано от другиго (Х. Н.) свое предполагаемо право, като разбила катинарите и се самонастанила в имот УПИ * -541, кв. 79 по плана на гр. А., Варненска обл., владян от О. В. В. и случаят не е маловажен, поради което и на осн. чл. 323, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК й е наложил наказание пробация с пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с решение № 268 от 9.12.2008 г., постановено по ВНОХД 1712/08 г. Варненският окръжен съд я е потвърдил. Искането на осъдената за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон не намира опора в материалите по делото. В искането на осъдената същото се обосновава с факта, че незабавно след узнаването на постановлението на Окръжна прокуратура - Варна от 2.02.2007 г. тя е освободила завзетия от нея имот, като и алтернативно се излагат съображения за наличие на "маловажност" на случая, тъй като от действията й не са настъпили каквито и да е вредни последици. Принципно и двата довода са правени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, които са изложили правните си съображения за отказ да ги уважат. Тези съображения почиват на правилното тълкуване на материалния закон и не му противоречат, поради което не са налице съществени нарушения на същия, които да са основания за възобновяване на производството по делото. На първо място, обосновано въззивният съд е отказал да приложи разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК, съгласно която деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. За да е приложима тази норма, трябва да е налице добросъвестност от страна на лицето, което е извършило самоуправните действия, която да намери своята външна проява чрез незабавното преустановяване на самоуправните действия непосредствено след намесата на съответния орган. В случая самоуправните действия са били осъществени от С. на 13.12.2006 г. На същата дата тя е била предупредена от държавен орган - полицейски инспектор при РПУ - А. да не извършва самоуправни действия (протоколна л. 26 от досъдебното производство). Въпреки това С. не е преустановила тези действия, което е довело до необходимост от повторното й предупреждаване от същия държавен орган на 15.12.2006 г.: "да преустанови всички самоуправни действия спрямо Х. Н. и нейната собственост, като незабавно възстанови първоначалната фактическа обстановка" (л. 32 от дос. производство). Независимо от тези две предупреждения, второто от които с изрично указание на държавен орган за незабавно възстановяване на фактическото положение, С. е продължила да владее имота и да пречи на св. Н на нейния наемател да го ползват. Освободила го е на 7.02.2007 г. след връчването на постановление на ОП - Варна, с което случаят е приет за "бърз и неотложен". Тази фактология на деянието не разкрива действия на осъдената по незабавно възстановяване на първоначалното фактическо положение. Действията й след 7.02.2007 г. не са в отговор на предупреждение от държавен орган, тъй като постановлението на ОП - Варна няма такъв характер. С него се указва на РПУ - А. да окаже незабавно съдействие на ползувателя на имота да бъде въведен в него (л. 81 от делото). Предупреждението на държавен орган, което ако подсъдимата е била изпълнила, е било направено с двата протокола за предупреждение, издадени на 13 и на 15.12.2006 г. и които тя е оставила без последствия. Възстановяването на нарушеното от нея фактическо положение е станало почти два месеца по-късно, поради което не може да счете, че то е станало незабавно. Привилегията, която законодателят дава чрез разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК - деецът да не бъде наказан, може да се ползва само когато нарушилият фактическото положение в кратък срок след неправомерните си действия възстанови фактическото положение, така че от деянието му да не се търпят вредни последици. В случая липсва елемента "незабавност" на действия на С. след отправяне на предупреждение от държавен орган, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК. Обсъдени от инстанциите по същество са и доводите за наличие на "маловажност" на случая с оглед претенцията на осъдената да бъде оправдана по обвинението. Обосновано е отказано да бъде приет случаят за "маловажен" и аргументите на въззивния съд са напълно съобразени с нормата на чл. 93, т. 9 от НК. В случая не е констатирана нито липса на вредни последици, нито незначителност на такива, за да може деянието на С. да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на престъпления от същия вид. Вредните последици са били установени по надлежния ред и те в никакъв случаи не са незначителни, след като достъпът на собственика и на владелеца на имота е бил изцяло невъзможен, което е довело и да преустановяване на дейността, осъществявана от последния в завзетия от С. имот. Не може да се поддържа успешно тезата за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, като се има предвид факта, че спорът за собствеността върху имота е бил окончателно решен на 20.07.2006 г. с решение на Върховния касационен съд на Република България, съгласно което е прието, че Е. С. не е придобила собствеността върху него. Действията й спрямо този имот пет месеца по-късно сочат на незачитане на правовия ред в страната и пълно игнориране на актовете на съдилищата, включително и на най-висшата съдебна инстанция. С тези си действия С. е демонстрирала желание за несъобразяване не само с нормите на законите, но и с решенията на съда, който е призван да решава по окончателен начин споровете между гражданите по приложението на закона. Такова поведение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на други случаи на самоуправство, поради което не отговаря на критерия за "маловажност". С оглед на това материалният закон е приложен правилно и липсват основания за намесата на касационната инстанция по реда на възобновяването. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото основание за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение