Решение № 3423 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2008 г.

Решение № 3423 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Радонов, Александър и Петър Мацуреви, Георги Петаков, Елена Улузова, Димитър Колев, Димитър Калайджиев, Николай Колчагов и Михаил Темков, Росица, Светла и Малина Радонови, всичките чрез адв. Пешев от АК Благоевград срещу решението от 10.02.2008 г. по адм. д. № 3318/2004 г. на СГС III Д състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу Постановление за обезпечение № 41/18.06.2001 г на ТДД Благоевград, ДП Разлог, потвърдено с Решение № 1484/2.08.2004 г. на директора на РДД София, с което е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на "Машинтекс-сервиз" ЕООД, а именно: машинотракторен стан "Рупчовец" гр. Банско, парцел III, кв. 227, ПНС 1022 по плана на гр. Банско, както и построените върху него сгради с обща площ 15561 кв. м. В касационната жалба са изложени много подробни съображения за неправилност на извода на съда, че жалбоподателите не са доказали наличие на самостоятелни права върху процесните имоти, тъй като процедурата за възстановяване собственическите им права по реда на ЗСПЗЗ не е завършена. Поддържат, че именно на основание вл. в сила решение на РС Разлог на жалбоподателите е възстановено правото им на собственост върху ниви в м. "Рупчовец" с конкретизирани площ, граници и съседи. Освен това считат, че мотивите на решението на СГС противоречат на мотивите на постановеното определение по адм. д. № 3252/2006 г. на ВАС. Молят да се отмени решението като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират разноски. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ-гр. София при ЦУ на НАП и Заинтересованата страна - "Машинтекс сервиз" ЕООД Благоевград не са взели нито писмено, нито устно становище по жалбата. Прокурорът от ВАП е взел становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА: За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел, че жалбата на жалбоподателите срещу обжалваното решение на директора на РДД, с което е потвърдено Постановление за обезпечение, с което е наложена възбрана върху процесния недвижим имот, собственост на "Машинтекс-сервиз" ЕООД е неоснователна, защото жалбоподателите не са доказали придобито право на собственост върху новообразуваните имоти - т. е. липсва заповед на кмета на общината за точно индивидуализиране на имота и то въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, легитимиращ жалбоподателите като собственици на твърдените имоти. Не е представен изработен план на новообразуваните имоти. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имоти с планоснимачни номера по кадастрален план на м. "Рупчовец" от 1945 г. И независимо, че този кадастрален план е послужил като основа за изработване на помощен план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то той не може да легитимира жалбоподателите като собственици към момента на издаване на обжалвания данъчен акт, защото само въз основа на плана за новообразуваните имоти се индивидуализират имотите, респ. се придобива собствеността на имотите по § 4к, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДПК (отм.) само трети лица със самостоятелни права върху имуществото, предмет на обезпечителна мярка имат право да обжалват същата. Съдът е преценявал всички писмени доказателства в т. число Решение на РС Разлог по гр. д. № 137/98 г., Решение на РС Разлог по гр. д. № 196/2003 г., Решение на РС Разлог по гр. д. № 257/2004 г., нот. акт за собственост № 76/1995 г, като по отношение съдебните решения, постановени в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е приел, че те не легитимират лицата като собственици, а с тях само се признава правото на бившите собственици или техните наследници да възстановят собствеността си, като конкретният имот обаче, върху който се възстановява собствеността се определя от Общинската служба по земеделие и гори в резултат на изпълнение на съответните процедури. Или е необходимо допълнително решение на Общинската служба по земеделие и гори за възстановяване правото на собственост върху вече конкретен имот, индивидуализиран с номер, площ и граници, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в съществуващи на терена стари реални граници, в т. число и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 от ЗСПЗЗ, във възстановими на терена стари реални граници, в т. ч. и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ и в нови реални граници с план за земеразделяне. И в заключение съдът е посочил, че приложената скица е спрямо стария кадастрален план на воден синдикат "Ел тепе" от 1945 г., но това не означава, че правото на собственост е възстановено именно върху тези (процесните имоти), в която връзка пък е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице-СТЕ, защото скицата, приложена към заключението е спрямо стария кадастрален план на воден синдикат от 1945 г. Постановеното решение е неправилно. Безспорно по делото е, че по силата на заповед от 20.08.1996 г. на МЗХП на "Машинтекс-сервиз" ЕООД, гр. Банско е предадено правото на стопанисване и управление върху държавен недвижим имот - прилежаща земя в размер на 15 561 кв. м. в "Рупчовец" към тракторен бригаден стан (машинотракторен стан) в гр. Банско. Установено е също, че със Заповед № 01-170/ 22.05.2007 г. на кмет на община Банско е одобрено решение на комисията, назначена с друга заповед за попълване кадастралния план на кв. 227-МТС по плана на гр. Банско и е взето решение земята да се възстанови на бившите собственици, тъй като съществуващите сгради, описани в АДС 1144 са освободени от съдържание - в активите на МТС не съществуват като организация. Безспорно е и това, че за обезпечаване на дължимо данъчно задължение на дружество "Машинтекс-сервиз" ЕООД, гр. Банско, поело активите и пасивите на прекратено ЮЛ-МТС гр. Банско, на основание чл. 108, ал. 3 ДПК (отм.) е наложена възбрана върху описания недвижим имот с площ от 15 561 кв. м., както и построените върху него сгради, представляващ парцел III кв. 227, ПСН 1022 по плана на гр. Банско, Машинотракторен стан "Рупчовец" с Постановление за обезпечение от 2001 г., което именно е предмет на жалбата на ф. л. по административен и съдебен ред. Искането си наложената обезпечителна мярка "Възбрана" да бъде отменена, жалбоподателите са обосновали с това, че възбраната е наложена върху имоти, които са тяхна собственост, а не на "Машинтекс-сервиз" ЕООД, чиито данъчни задължения с нея са обезпечени. Или претенцията на жалбоподателите е на основание чл. 163, ал. 4 ДПК (отм.) - право да обжалват обезпечителната мярка имат трети лица със самостоятелни права върху имуществото-предмет на обезпечението. При това правният спор по делото се свежда до това дали жалбоподателите са доказали правото си на собственост върху процесния недвижим имот, респ. имуществото, послужило като обезпечение за задължения на дружеството, на което обаче е предоставено само правото на стопанисване и управление на този имот, а не и собствеността му. Касационната инстанция намира, че жалбоподателите -физически лица безспорно са доказали правото си на собственост върху процесния недвижим имот - чрез обсъжданите и от СГС многобройни писмени доказателства - влезлите в сила решения на РС Разлог, Нот. Актове, Решения на ПК, по силата на които са признати за собственици на възстановена земеделска земя, съгл. план за земеразделяне в реални граници, респ. ливади, представляващи имоти в стопанския двор на "Рупчовец", за които имоти са приложени и скици, респ. заповед от 22.05.2007 г. за одобряване решение за попълване на кадастралния план. От приетото закл. на вещото лице, със също приложена скица безспорно се установява, че в площта на процесния имот са включени имотите, предмет на съдебните решения на РС Разлог, постановени на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, освен което безспорно е, че е изготвен и помощен кадастрален план на имотите, както и това, че процесният имот представлява имот пл. № 1022, за който е отреден парцел III - за селскостопански двор в кв. 227 на действащия кадастрален и регулационен план на гр. Банско. При тези безспорни доказателства не би могло да се приеме, че имотите не са достатъчно и пълно индивидуализирани, респ. че липсва идентичност между имотите, предмет на възбраната и тези, възстановени на ф. лица - жалбоподатели по реда на ЗСПЗЗ, от една страна, а от друга пък, че чрез доказателствата жалбоподателите не са доказали конкретният имот, върху който е възстановена по силата на съдебните решения собствеността им, както неправилно е възприел СГС, незачитайки доказателствената сила на писмените документи. Жалбоподателите са доказали правото си на собственост върху процесните имоти, които са достатъчно конкретизирани, респ. индивидуализирани по площ, граници, съседи и др. Същественото обаче в случая е установеното, че процесните недвижими имоти, върху които е наложена възбраната не са собственост на дружеството-длъжник, на което е предоставено само правото на управление и стопанисване, но не и правото на собственост, а имотите, предмет на обезпечението са собственост на третите лица- жалбоподателите. Без особено значение за спорното право е, че не е изработен план на новообразуваните имоти, защото в случая кадастралният план, послужил като основа за изработването на помощен план по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ напълно индивидуализира имотите - същият съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС - в заповедите на кмета на общината, с които за всеки от бившите собственици е одобрено решението на комисията за попълване на кадастралния план в района на "бивше МТС" е посочен стар и нов номер на имот. Такъв план - за новообразуваните имоти може да не се изработи още много години. Следователно следва да се приеме, че третите лица безспорно са доказали самостоятелни права върху имуществото, предмет на обезпечението, което необосновано не зачетено от СГС. Това прави решението незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и обжалваният акт- за взетата обезпечителна мярка върху имоти, които не принадлежат на дружеството, а на третите лица, като незаконосъобразен следва да се отмени. Следва да се посочи, че обезпечаването на установени и изискуеми публични задължения, чрез налагане на обезпечителни мерки се осъществява само с имущество на длъжника, а не с такова на трети лица. В случая дружеството не е собственик на имуществото, послужило за обезпечение на негови данъчни задължения, а е собственост на физическите лица-жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,