Решение № 9602 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2015 г.

Решение № 9602 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Б., гр. Б., пл. "Г. И." .№... срещу Решение № 1028 от 29.06.2015 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 60/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение № 760 по Протокол № 16 от 19.12.2014 г. на Общинския съвет Б. в частта по т. 1.4., Раздел I от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Б..

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Общинският съвет Б., счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита, че съдът постановил решението си по една недопустима жалба. Жалбата на Л. З. Г. е подадена след изтичане на срока за обжалване.

Алтернативно счита, че съдът неправилно определил характера на оспорения акт като общ административен, а не като нормативен административен. Сочи, че Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Б. (Тарифата), не е самостоятелен акт, а е част от нормативен административен акт - Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б. (Наредбата). С оглед на това Решение № 760 на общинския съвет изменя нормативен административен акт. Сочи също, че Тарифата няма еднократно правно действие, защото общинският съвет няма законовото задължение да определя конкретните размери на такси и цени на услуги, които предоставя, всяка година. Задължението на общинския съвет по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е задължение за приемане на план-сметка, но нейното приемане не води винаги до необходимост от изменение на размера на таксата за битови отпадъци. Позовава се на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ.

Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви за приемане на оспореното решение. Съдът не отчел предвидената в закона компетентност на общинския съвет да определи размера на таксата - чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ. При изведените правни мотиви съдът не отчел, че таксата се установява със закон, а какъв да бъде конкретният размер на таксата, при условие че е определен в границите на закона, е въпрос на преценка на общинския съвет, която не подлежи на съдебен контрол.

Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати съдебното производство, алтернативно - да отмени решението и да отхвърли жалбата на Л. З. Г. Касаторът се представлява от адв. Т. Т., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Ответникът по касационната жалба - Л. З. Г., счита същата за неоснователна. Неоснователен е доводът досежно вида на оспорения акт. Съдът правилно определил характера на акта - общ административен. Правилен е и извода на съда, че в проекта за изменение на Тарифата няма съображения за запазване на старите размери на Тарифата. Правилни и обосновани са изводите на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 69 и 70 АПК. Общинският съвет не обсъдил неговото и на И. М. предложение.

Неправилни счита позоваванията от касатора на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, както и на предоставената на общинския съвет възможност да определя размера на местните такси, но по ред, установен със закон.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. И. Х., Адвокатска колегия, гр. Б..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебното решение - постановено е от незаконен състав. Предмет на съдебното решение е Решение № 760, с което е определен размера на таксата за битови отпадъци в Тарифата към Наредбата. Тарифата е неразделна част от Наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на разпоредби от по-висока степен. Съгласно чл. 191, ал. 2 АПК нормативните актове на общинските съвети се обжалват пред административния съд, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. В случая делото е разгледано в състав от едни съдия, поради което е нищожно.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 03.12.2014 г. кметът на О. Б. внесъл в общинския съвет предложение, вх. № 60-00-591, за изменение на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б. към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б.. В предложението кметът изложил мотиви за неприложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и направил предложение размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия да бъде 6, 5 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка - т. 1.4, Раздел I.

1. На 03.12.2014 г. предложението на кмета на общината било публикувано на интернет страницата на общината.

1. Предложението на кмета било разгледано от постоянните комисии на общинския съвет, които дали положително становище.

1. На 17.12.2014 г. И. Е. М. и Л. З. Г. подали до кмета на общината предложение за изменение на т. 1.4, Раздел I от предложението за изменение на Тарифата от 6, 5 промила на 5, 00 промила.

1. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 25 "за", 7 "против" и 3 "въздържал се", с Решение № 760 предложението на кмета на общината.

1. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 24 "за", 0 "против" и 11 "въздържал се", Решение № 759, с което одобрил план-сметката за разходите по чл. 66 ЗМДТ за 2015 г.

1. На 09.01.2015 г. Решение № 760 било публикувано на интернет страницата на общинския съвет.

1. На 26.01.2015 г. Л. З. Г., собственик на недвижим имот, находящ в гр. Б. и представляващ магазин - нотариален акт № 127, том 6, дело № 1911/1997 г., оспорил Решение № 760 в частта по т. 1.4., раздел I.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че е сезиран с допустимо искане съгласно чл. 179 АПК.

Приел, че оспореното решение е общ административен акт, прието е от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът нарушил чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69 АПК - не спазил изискванията за уведомяване и за формите на участие на обществеността. Нарушил и чл. 71 АПК, тъй като не обсъдил постъпилите предложения.

Съдът приел, че Решение № 760 е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не се съдържат в пълния протокол по приемане на решението, а единствено в предложението на кмета. Наред с това мотивите на кмета - необходимост от значителни инвестиции в техника и човешки ресурс, което щяло да доведе до увеличаване на размера на таксата, не може да бъде прието за мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Приемането на тези мотиви би значело липсата на технически средства и установената организация за събиране на отпадъци винаги да бъде основание за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Решение № 760 в оспорената част по т. 1.4, раздел I, и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно. Доводът, който поддържа за недопустимост на решението е поради просрочие на жалбата, а доводите за порока неправилност - поради неправилно определен характер на оспореното решение, неправилни изводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и за немотивираност на акта.

1. По твърдението за недопустимост на съдебното решение:

Касаторът счита, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по една просрочена жалба. Този довод е неоснователен.

Видно от доказателствата по делото Решение № 760 е обявено на интернет страницата на общинския съвет на 09.01.2015 г. Жалбата на г-н Г. е подадена на 26.01.2015 г. Съгласно чл. 179, ал. 1 АПК жалбата срещу общ административен акт се подава в четиринадесетдневен срок от конкретното съобщаване на съответното лице, участвало в производството, или в едномесечен срок от съобщаването. В случая е безспорно, че Решение № 760 не е съобщено лично на г-н Георгиев, а съобщението е извършено чрез публикуване на интернет страницата на общинския съвет. С оглед на това приложим в случая е едномесечния срок за обжалване на акта. Видно от доказателствата по делото този срок е спазен, поради което решението на съда не е постановено по недопустима жалба.

1. По твърдението за неправилност съдебното решение:

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост като доводите, които излага налагат тяхното съвместно разглеждане.

а) по характера на Решение № 760:

Касаторът счита Решение № 760 за нормативен административен акт. Този негов довод е неоснователен.

Видно от доказателствата по делото - предложението на кмета на общината до общинския съвет, оспореното Решение № 760 е прието на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Както правилно приел съдът, решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ не е нормативен административен акт. Такъв е Наредбата, която се издава по законовата делегация на чл. 9 ЗМДТ. Решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ регламентира обществени отношения и се изпълнява за съответната календарна година, поради което разкрива белезите на акт по смисъла на чл. 65 АПК.

Факта, че в случая решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е инкорпорирано в Наредбата не променя характера на акта. Такава промяна не настъпва и поради факта, че общинският съвет с различни решения приел план-сметката на общината за разходите за такса за битови отпадъци за 2015 г. и конкретния размер на таксата за 2015 г. Не наименованието на акта, а неговото съдържание определят правното му действие.

С оглед на горното изводът на съда досежно характера на оспореното Решение № 760 е правилен.

б) по допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила:

Видно от доказателствата по делото уведомяването за откриване на административното производство по издаване на общ административен акт е станало чрез публикуването на интернет страницата на общината на предложението на кмета до общинския съвет. В уведомлението не са посочени възможните форми на участие на заинтересованите лица, което както приел и съдът, е нарушение на чл. 69, ал. 1 АПК. Органът не предоставил и визирания в чл. 69, ал. 2 АПК срок на заинтересованите лица за участие в производството - уведомлението е публикувано на 03.12.2014 г., а Решение № 760 е прието на 19.12.2014 г. По делото няма доказателства органът да е спазил и разпоредбата на чл. 71 АПК, тъй като постъпилото предложение на г-н Г. и на г-н М. не било обсъдено нито от комисиите на общинския съвет, нито от самия общински съвет.

С оглед на горното обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са съществени, тъй като са на разпоредби, гаранция за правата на лицата, засегнати от издадения акт.

в) по съответствието на Решение № 760 с материалноправните разпоредби:

Съдът приел, че Решение № 760 не съдържа мотиви за невъзможността от приложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Вярно е, че в самия Протокол № 16, в който е отразено взетото решение, не се съдържат мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Но в протокола изрично е вписано, че решението се взема въз основа на предложение на кмета на общината. Следователно общинският съвет инкорпорирал в мотивите на решението си мотивите, които кметът на общината изложил в предложението до общинския съвет и по този начин приел за свои изложените от него основания. Няма правна пречка мотивите на един акт да бъдат изложени в друг акт, стига актът, който съдържа мотивите, да е надлежно инкорпориран в издадения административен акт. С оглед на това изложените в предложението на кмета на общината мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са мотиви и на оспореното Решение № 760.

Въпросът обаче е не в липсата на мотиви в Решение № 760, въпросът е, че мотивите, които съдът обсъждал са неотносими към предмета на Решение № 760. С Решение № 760 общинският съвет определя само размера на таксата, не и основата, на която се определяне. Основата на нейното определяне е предмет на регламентация на Наредбата. В чл. 17, ал. 2 от Наредбата общинският съвет е определил основата, към която се изчислява определения с Решение № 760 размер на таксата.

По отношение на размера на таксата в предложението на кмета на общината се съдържат мотиви - размерът е определен в съответствие с план-сметката, при изготвянето, на която са взети предвид действащите пазарни цени, обема на извършваните услуги, както и задълженията на общината за отчисления по Закона за управление на отпадъците.

С оглед на това мотивите на съда досежно приложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са неотносими към предмета на спора.

Видно от изложеното доводите на касатора за недопустимост и неправилност на съдебното решение са частично неоснователни. Съдът правилно преценил наличието на процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство, правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил релевантната нормативна уредба досежно допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар съдът неправилно да приел, че Решение № 760 е немотивирано, тази неправилност на мотивите не води до неправилност на крайния му извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Това прави решението му като краен резултат правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 2 АПК съдът следва да осъди О. Б., юридическото лице, в чиято структура е органът - касатора, да заплати на Л. З. Г. направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че ответникът направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. - договор за правна защита и съдействие № 132492 от 22.07.2015 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд