Решение № 7514 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2014 г.

Решение № 7514 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в Затвора гр. Стара Загора, срещу Решение № 30 от 25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 304/2013 г. от Административен съд Стара Загора. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, изразява се общо несъгласие с решението на съда и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. В допълнение към жалбата процесуалният представител на ищеца, назначен служебно от съда, излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт, иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк. Стефка Тенева-Стоянова, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на Назъм Назми Азиз срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на служител от администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в отказ да му бъде предоставена специализирана медицинска помощ. За да постанови този резултат е приел за установено, че ищецът е осъден да изтърпи наказание "доживотен затвор" и е настанен в Зоната за повишена сигурност на затвора, в самостоятелно, постоянно заключено спално помещение. Същият бил многократно лекуван в психиатричното отделение на болницата гр. Ловеч с диагноза " смесено личностно разстройство с черти на емоционална нестабилност и дисоциалност", проявява антидесктруктивно поведение и има суицидни прояви. Във връзка с негово искане за преглед от сексолог Назъм Азиз е консултиран първоначално в медицинския център в Затвора гр. Стара Загора, а впоследствие - насочен от лекаря на затвора към специалист-сексолог - доктор Трингов, който препоръчал за лечението на оплакванията на лишения от свобода да бъдат проведени около 5-6 платени сеанса, всеки от 40-50 минути. В двете болници, които осъществяват здравно обслужване на местата за лишаване от свобода - в гр. София и гр. Ловеч нямало специалисти сексолози. След като бил уведомен за препоръките ищецът отказал да заплати на лечението си при сексолога. Установено е още, че лекарят не е уведомил за необходимостта от лечение на лишения от свобода началника на затвора и според нея за заболяването не била нужда хоспитализация макар ищецът многократно да е искал преглед при сексолог. В знак на протест, поради неосигуряването му на специализиран медицински преглед, той започнал да се съблича. Друга проявна форма на неговото недоволство се изразява в това, че той чукал, викал в килията си. От заключението на назначената по делото съдебно-сексологична експертиза съдът е установил, че оплакванията на изтърпяващият наказание "доживотен затвор" във връзка с еякулацията възникват когато започва да изтърпява наказанието си, тъй като се нарушава създадения му сексуален стереотип. Това създавало предпоставки за автоагресия, суицидни опити, агресия спрямо обслужващия персонал и други. Липсата на полов живот открива механизма на развитие на психичното заболяване на ищеца. Проблемът с еякулацията се задълбочавал, тъй като била засегната удовлетворителната сфера в централната му нервна система. Лечението на ищеца следвало да се осъществи чрез консултации, проведени с клиничен психолог, а сексуалните му проблеми са от функционален, не от психически характер. Според вещото лице на Азиз следва да се направят лабораторни изследвания, чрез които да се установи нивото на тестостерона му и оттам да се направи извод за състоянието му, за което е необходим лекарски консилиум и мониторинг. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че предявеният иск срещу ГДИН - гр. София се явява недоказан и неоснователен. Решението е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС-Стара Загора е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Претендират се неимуществени вреди причинени според ищеца от паралелно проявили се два фактора: бездействието на служители от медицинския център при Затвора гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на сексологично лечение за сметка на бюджета на затвора, както и от бездействието на началника на затвора, който бил уведомен на 17.05.2013 г. с жалба, но не действал и не е осигурил на ищеца специализирана медицинска помощ. На първо място - съдът правилно е приел, че не се доказва неправомерно бездействие на началника на Затвора гр. Стара Загора. Твърдението на ищеца, че е ангажирал неговото внимание с жалба от 17.05.2013 г. не е доказано, а доказателствената тежест е негова. В проведеното на 19.11.2013 г. съдебно заседание съдът му е указал, че следва да установи и докаже твърдяните факти и обстоятелства, но освен разпит на посочените свидетели, Назъм Азиз не е поискал други доказателства, вкл. да бъде представено копие от жалбата му. Ето защо твърдението за бездействие на административния орган е останало недоказано. На второ място правилно е прието, че завеждащия "Здравна служба" и психиатъра при ОЗ - Стара Загора не са бездействали по отношение страданието на ищеца, което между впрочем се потвърждава от свидетелските показания и не се отрича от Азиз. Но проблемът не е в това, а във факта, че той отказва да се лекува за своя сметка и държи лечението му да бъде заплатено със средства от бюджета на ГДИН. Отделно от това, дори да е налице бездействие от страна на д-р Петкова, същото бездействие не е "при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на държавата по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, препращащ към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайната съдебна практика в тези случаи дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява " административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На трето място - обосновано АС - Стара Загора, базирайки се на приетата като неоспорена от страните и компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза е стигнал до извода, че не е налице и реално претърпяна от ищеца вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото му е предлагана специализирана помощ, осигурена му е консултация със сексолог и той е бил категоричен, че може да бъде оказана адекватна помощ в случая, но "заболяването" е извън дейностите, които НЗОК покрива и необходимото изследване и консултации следва да бъде заплатено. За да изпълни задълженията си по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и да осигури условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода, администрацията на Затвора следва да му предостави възможност за физически контакт с лице от другия пол, съгласно заключението на експерта, което в условията на режима, при който ищецът търпи наказанието не е възможно. Ето защо дори да е налице бездействие на началника на затвора, а такова не е доказано, то не е в пряка причинна връзка с твърдяните от ищеца вреди, които - отделно от това и с оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че не са реално настъпили. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Стара Загора следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение