Решение № 1052 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2008 г.

Решение № 1052 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 600 от 16.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2444/ 2008 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Иван Петров Марков от гр. София срещу разпореждане № 4011121526, изх. № 6122 от 7.03.2007 г. на директора на дирекция "Европейска интеграция и международни договори" на НОИ, потвърдено с решение № 36 от 20.12.2007 г. на управителя на НОИ като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Петров Марков от гр. София с оплакване за незаконосъобразност с материалния закон. Съдът не отчитал специфичния характер на казуса, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и уважена жалбата му срещу разпореждане № 4011121526 на НОИ. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, представя писмени бележки. Ответниците по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество за неоснователна. Правилно съдът е приел, че при определяне размера на пенсията на жалбоподателя не е зачетен осигурителен стаж за периода 9.06.1981 г. - 30.09.1982 г. съгласно разпоредбите на чл. 146, ал. 4 от АПК. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Административен съд София-град е изложил безпристрастно и ясно установената по делото фактическа обстановка. В мотивите на обжалваното решение са цитирани релевантните норми от вътрешното законодателство и регламенти на европейската общност, регулиращи спорното правоотношение. Съгласно чл. 37, ал. 3 от НПОС, при отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж, придобит в двете страни, съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия. Пенсионният орган е спазил тази разпоредба и при първоначалното отпускане на пенсия на Иван Марков, считано от 12.11.2001 година, трудовият стаж, положен от него на територията на бившата ГДР в периода от 9.06.1981 година до 30.09.1982 година е зачетен като положен на територията на Република България. От писмо на Осигурителния институт в Германия с дата 1.02.2007 г. е видно, че на касатора е отпусната пенсия и в Германия, считано от 29.01.2007 г., което обстоятелство е основанието издаване на процесното разпореждане на директора на дирекция "Европейска интеграция и международни договори" на НОИ за изключване на периода от 9.06.1981 г. до 30.09.1982 г. от признатия в РБългария. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на съвета от 14.06.1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на наети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент на съвета № 574/72 от 21.03.1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент на съвета (ЕИО) № 14.08/71, които регламентират обстоятелството, че към осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава - членка, се прибавят осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава - членка, при условие, че тези осигурителни периоди не се припокриват. Целта на визираните текстове е да се избегне дублиране на осигурителни периоди на териториите на страни-членки, с което да се предотврати и неоснователно натрупване на обезщетения. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,