Решение № 2942 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2016 г.

Решение № 2942 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. П. от [населено място], област П., против решение № 217 от 9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2015 г. по описа на Административен съд Плевен. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2309 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с представени писмен отговор на касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 217 от 9.05.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2015 г. по описа на Административен съд Плевен, е отхвърлена жалбата на А. А. П. против уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2309 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С този административен акт по заявено от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е оторизирана площ от 34, 16 ха (за която е оторизирана сума от 10432, 32 лв.), а за остатъка от заявената за подпомагане площ до 48, 90 ха, е отказано финансово подпомагане. За да отхвърли жалбата на А. А. П. против уведомителното писмо първоинстанционният съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган - в рамките на неговите правомощия, и в предписаната писмена форма. Приел е, че в административният акт е мотивиран, тъй като в него се съдържат правни и фактически основания за издаването му, поради което той не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока той се е позовал на материалите от административната преписка за установено неотстранено застъпване за площ от 0, 44 ха от Блок на земеделското стопанство (БЗС) № 67012-86-3-3, както и на данните от извършената административна проверка на БЗС № 67012-86-4-1, при която е установено за 4. 47 ха от него, че е недопустим за подпомага и не попада извън одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Административният съд е счел, че заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой, е влязла в сила, поради което е следвало да бъде съобразена от издалия УП изпълнителен директор. Жалбоподателят я е обжалвал, но жалбата му е била оставена без разглеждане като недопустима. Това обаче било станало преди приемане на Тълкувателно решение № 8 по т. д. № 1/2015 г. на ВАС, с което е прието допустимост на оспорването срещу тази заповед. Административният съд е счел, че няма пречка заповедта да бъде оспорена от жалбоподателя неограничено във времето с доводи за нейната нищожност, което не е сторено от него. Затова доводите за нищожност на тази заповед не могли да бъдат обсъждани в производството пред административния съд. На последно място първоинстанционният съд е счел, че са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат наведените от жалбоподателя твърдения за незаконност на теренната проверка, при която е установена недопустимост за подпомагане на БЗС № 67012-86-4-1. Обжалваното решение е правилно като краен резултат с изложените по-долу коригиращи мотиви. Установява се, че касаторът е заявил искане за финансово подпомагане по СЕПП и по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП). От тях по СНДП искането е удовлетворено, поради което предмет на контрол за законосъобразност е само СЕПП, по която е отказано частично финансово подпомагане. Така по последната схема от заявената за подпомагане площ от 48, 90 ха е оторизирана площ от 34, 16 ха. А остатъкът от 14, 74 ха /включващ 4, 91 ха наддекларирана площ и 9, 82 ха санкционирана площ/ не е оторизиран, съответно за него е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него заявление с УРН: [номер]. Правилно административният съд е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка от двете схеми, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорната СЕПП на жалбоподателя е отказано частично финансово подпомагане на две основания. Първото от тях е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП /за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено/, което е изрично посочено в колона 3 от таблицата по СЕПП с обясненията към нея и касае БЗС № 67012-86-3-3. Второто основание е чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП /кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой/. Това основание също е посочено изрично в колона 5 от таблицата по СЕПП с обясненията към нея и касае също само един парцел - БЗС № 67012-86-4-1. Затова са неоснователни оплакванията на касатора за липса на мотиви към уведомителното писмо. Установява се също така, че по посочените основания за частичния отказ правилно е отказано финансово подпомагане на касатора. Относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП за неотстраненото застъпване на БЗС № 67012-86-3-3 се установява, че касаторът е уведомен с писмо изх. № 02-150-6500/5464 от 14.09.2013 г. за площи, заявени от повече от един кандидат. Същото е връчено на касатора, като му е дадена възможност да потвърди или откаже искането си за подпомагане, като в първия случая е следвало и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Но касаторът не е подал потвърждаваща декларация и доказателства за правното основание на ползването на БЗС. Нещо повече – това е направено от другият земеделски стопанин - [фирма]. Затова застъпването е разрешено правилно в полза на последния, а на касатора застъпената площ е приета за наддекларирана и е санкционирана с процесното уведомително писмо. По отношение на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП се установява за БЗС № 67012-86-4-1, че този парцел не е бил включен в специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за предходната кампания 2012 г. Въпреки това той е заявен за подпомагане на касатора. По неговото заявление е извършена специализирана теренна проверка, от която е съставен протокол със снимки към него. Установено е, че парцелът не е в добро земеделско състояние /за разлика от другия проверен парцел 67012-255-1/. Протоколът е теренната проверка е официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Въз основа на резултатите от теренната проверка е била извършена административна проверка на заявлението за подпомагане, като резултатите са отразени в издаденото уведомителни писмо – колона 5 от таблицата на л. 2. Констатациите от уведомителното писмо се потвърждават и от заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това е категорично установено, че 4, 47 ха от заявените за подпомагане 4, 48 ха не са в добро земеделско състояние. Това е видно и от четирите снимки към протокола за теренната проверка. Затова поради наддеклариране правилно за 4, 47 ха е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Неоснователни са оплакванията на касатора основани на отмяната на теренните проверки. В тази връзка неправилно и административният съд е приел, че това оспорване е относимо само към оспорване за заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". В случая се установява, че теренната проверка на БЗС № 67012-86-4-1 е била извършена на 17.09.2013 г. Теренните проверки са били законосъобразно извършени, тъй като към него момент те са били регламентирани в действащите към него момент разпоредби на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105). След извършване на теренните проверки по настоящото производство, същите са отменени с решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., ІІ отд. /оставено в сила с решение № 7501/22.06.2015 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г. /. Но според чл. 195, ал. 1 от АПК те са отменени от влизане в сила на съдебното решение – от 22.06.2015 г. Следователно към момента на процесните теренни проверки, те са били допустими. Без да има значение за спора, но за пълнота следва да се посочи, че с допълнението в чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП - ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г. и включването им на това основание в чл. 15 от Наредба № 105, теренните проверки отново са допустими след влизане в сила на посоченото допълнение. Относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на БЗС № 67012-86-4-1. Действително се установява, че касаторът не е могъл да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" в частта му за БЗС № 67012-86-4-1, тъй като жалбата му срещу заповедта на министъра е оставена без разглеждане като недопустима, което е в противоречие с приетото след това Тълкувателно решение № 8 по т. д. № 1/2015 г. на ВАС. В тази връзка неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е могъл впоследствие отново да оспори заповедта за министъра за одобряване на специализирания слой с твърдения за нейна нищожност. След издаване на обжалваното решение касаторът е направил това, но с определение № 8303/5.07.2016 г. по адм. д. № 7664/2016 г. на ВАС жалбата му е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК – по оспорването има влязло в сила предходно определение. При тези данни следва да бъде признато право на оспорващия да докаже, че БЗС № 67012-86-4-1 е допустим за подпомагане. Но в случая се установява от събраните по делото доказателства относно основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП /обсъдени по-горе/, че този парцел не е бил в добро земеделско състояние и правилно не е включен в специализирания слой. Освен това наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП е достатъчно за недопустимост за подпомагане на БЗС № 67012-86-4-1. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова А. А. П. следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,