Решение № 12529 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2018 г.

Решение № 12529 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фиш груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от управителя М. К., чрез пълномощника адв. Х. Х., против решение № 1588 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1458/2018 г. на Административен съд - В., 28 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо (УП) изх. № 02-030-2600/2123/13.03.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неспазване на основни принципи на АПК при постановяване на административния акт, както и нарушение на изискванията на Регламент № 1306/2013 г. и на нормите на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и спорът да бъде разрешен по същество. Претендира се заплащане на направените разноски по делото. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Б., в писмен отговор и писмена молба от 14.09.2020 г., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски, алтернативно при уважаване на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение като неправилно, поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на УП изх. № 02-030-2600/2123/13.03.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на настоящия касатор е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по негово заявление по мярка 10 "Агроекология и климат" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.) поради неизпълнен ангажимент. След като е събрал относимите за спора доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че дружеството - жалбоподател е кандидатствало през 2016 г. за подпомаган по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". С УП изх. № 02-030-2600/2123/07.12.2016 г. е одобрено за подпомагане по мярката за 15 ха, подробно описани в таблица № 1 към писмото. Поет е пет годишен ангажимент. За кампания 2017 г., дружеството е подало заявление с УИН 03-130617/75541 по мярката за 15. 02 ха, което е установено при извършените административни проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. и във връзка с Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. (Наредба № 5/2009 г.) От административния орган е прието увеличение на заявените площи с 0. 02 ха спрямо одобрените, поради което с оспореното писмо е отказано финансово подпомагане по направлението, на основание неспазване на ограниченията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5/2009 г., въведени със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-160 от 28.02.2017 г., с която е определена началната дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. и е наредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г. - т. 2 от заповедта. Цитираната заповед, е изменена със заповед № РД 09-278/31.03.2017 г., с която е създадена нова т. 3, съгласно която: "през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане/плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10"Агроекология и климат". Със заповед № РД 09-361/13.04.2017 г., на министъра е направено още едно изменение, като т. 2 от първоначалната е придобила съдържание: "през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане за: А. Дейности от направления "Традиционни практики за сезонна паша", "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" и "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". При така установените от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на изрично делегиране на права на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата от формална страна форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването, не са допуснати съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон. По отношение приложението на материалния закон, съдът е направил преглед на изискванията на общностното право във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., съответно приложението на Регламенти № 1305/2013 г. и делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 г., както и на условията и редът за прилагане на мярка 10 "Екология и климат", регламентирани на национално ниво от Наредба № 7/2015 г. Приел е, че тъй като съгласно чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/2015 г. при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4, и в случая жалбоподателят е декларирал площ с 0. 02 ха повече от първоначално одобрената площ, то правилно органът е приел, че е подадено заявление за поемане на нов ангажимент, съответно е отказал подпомагане. Това е така, тъй като жалбоподателят не е изпълнил условието по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отпускане на агроекологична помощ като подаде молба за ежегодно плащане, съответно на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. органът е постановил отказ след извършените административни проверки. Съдът е отхвърлил възражението, че разликата в площта се дължи на допусната техническа грешка, като е посочил, че не е спазена процедурата за корекция на данните по чл. 51 от Наредба № 7/2015 г., в срока и при условията на чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. По тези съображения, решаващият съд е приел, че оспорения акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата против него. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно и следва да бъде отменено. Правилни са изводите на съда, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата форма, но не могат да бъдат споделени изводите за спазване на материалния закон при издаването му. Необоснован, с оглед данните по делото и несъответен на закона е изводът на Административен съд - В., че в случая е налице разширяване на поетия ангажимент, извън предвидения в чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. обем. Съдът е обсъждал нормата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата като в мотивите му има противоречие, доколкото в административния акт няма позоваване на тази норма. В УП е посочена нормата на чл. 20, ал. 6 от Наредбата, но приложимостта й е обсъждана с оглед въведените с цитираната заповед на министъра на земеделието и храните за кампания 2017 г. условия, а именно, че е наредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти. С разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., в приложимата редакция от ДВ, бр. 16/2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е дадено правомощие с нарочна заповед да определя ежегодно започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР за периода 2014-2020. В разпоредбата е посочено, че в заповедта може да се съдържат и допълнителни условия, свързани с приема на заявления по отделните направления. В изпълнение на това правомощие, със заповед № 09-160/28.02.2017 г., допълнително изменена с цитираните по-горе заповеди, с т. 2 министърът е разпоредил за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", с които се поема нов ангажимент, или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11. С решение № 15604/18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 4406/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, оставено в сила с решение № 5113/29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 574/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, т. 2 от цитираната заповед на министъра на земеделието и храните е отменена. В решението си тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта на министъра е материално незаконосъобразна и несъответна с целта на закона, тъй като не съдържа годно основание за издаване, както и противоречи на нормите на чл. 1, т. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който земеделските стопани имат право на подпомагане по мерки и подмерки от ПРСР за периода 2014–2020 г., при условията и реда Наредба № 7 и Наредба № 4 - чл. 9 а от ЗПЗП. При законово регламентирано право за подаване на заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11, министърът на земеделието и храните не е имал основание да издаде акт, с който да забрани да се приемат заявления за подпомагане. Заповедта противоречи и на чл. 65 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., съгласно който държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, но тази цел не може да се постигне със забрана за прием на заявления за подпомагане, правото на което е законово регламентирано, както на национално ниво, така и от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. - чл. 16, § 1, б. "а" и § 3. Посочените мотиви се споделят от настоящия състав, като следва да се добави, че със заповедите си министърът на земеделието и храните на практика е дерогирал приложението на норми от Наредба № 7/2015 г. и Наредба № 4/2015 г., което е недопустимо, съответно оспорения в настоящото производство административен акт, който е мотивиран именно с неспазване на условията, въведени с цитираните заповеди на министъра, противоречи на материалния закон - чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Съгласно същата норма при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази наредба и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. В противоречие с тази норма, с отменената т. 2 от заповед № РД 09-160/28.02.2017 г., изменена и допълнена с заповеди № РД 09-278/31.03.2017 г. и № РД 09-361/13.04.2017 г., министърът на земеделието и храните е определил допълнителни условия, свързани с приема по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", като е изключил възможността за кампания 2017 г. да се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Министърът разполага с правомощие да въвежда допълнителни условия, но същите следва да са свързани с приема на заявления, а не с тяхната забрана, както е приел в отменителното си решение ВАС. На основание чл. 142, ал. 2, както и на основание чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК, настоящият състав следва да вземе предвид отмяната на т. 2 от заповедта на министъра на земеделието и храните, в рамките на настоящото висящо производство. Отмяната на акта (т. 2) има действие по отношение всички. В случая безспорно е установено, че дружеството - жалбоподател е заявило 0. 02 ха повече от одобрените през 2016 г. площи, което е далеч под предвидените в чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. до 20 на сто и не повече от 10 хектара, съответно не става дума за поемане на нов агроекологичен ангажимент, а за допустимо минимално разширяване на поетия ангажимент, като за новите площи няма данни да не отговарят на изискванията на Наредбата и за които да не са изпълнени условията по чл. 1, 2 и 4 от същата. Административният орган в противоречие с материалния закон е приел, че разширяването не е допустимо, съответно незаконосъобразно е отказал плащане за кампания 2017 г. По тези съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че увеличението от 0. 02 ха, макар и в предвидените в наредбата граници, представлява поемане на нов ангажимент, което е недопустимо, съответно, че законосъобразно е отказано подпомагането. Решението като неправилно поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като се отмени незаконосъобразния административен акт. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството, които възлизат на 795 лева общо, от които 50 лв. внесена държавна такса за първоинстанционното производство, 25 лева внесена такса за касационното производство, видно от вносните бележки и 720 лева, действително заплатена сума за един адвокат за адвокатско възнаграждение, установено от договор/разписка от 10.05.2018 г. - лист 36 от делото на Административен съд - В.. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като сумата е за двете съдебни инстанции и съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,