Решение № 11290 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. от гр. София, [адрес] чрез пълномощника си адв. А. Беров срещу решение 1819/20.03.2024г., постановено по адм. дело 10774/2023г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на кмета на район Люлин -СО с изх. РЛН23-РД48-9/23г., издадена на основание чл.65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС за изземване на общинско жилище, представляващо апартамент 51 /с идентификатор 68134.4360.260.11.17/ находящ се в гр. София, [адрес] с площ от 71.32 кв.м. състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение 2 с площ от 3.65кв.м., заедно с 1.182% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменен административния акт. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и представя като доказателство решение 14684 от 26.07.2024г. на Софийски районен съд постановено по гр.д. 8515 по описа за 2024г., за което твърди, че към момента на представянето му не е влязло в сила. Ответникът - кметът на район "Люлин" - Столична община, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Николов, с писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на М. Т. Т. срещу заповед РЛН23-РД48-9/24.10.2023г. на кмета на район Люлин Столична община, с която на основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е наредено изземване на общинско жилище представляващо апартамент [адрес], гр. София, [жк]. Първостепенният съд е установил фактическата обстановка по спора, която е надлежно описана в съдебния акт. Въз основа на установените факти е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й. Установено е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена при спазване на материалния закон /чл. 65 от ЗОС и НРУУРОЖТСО/ и целта на същия. Административния съд е приел, че е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, а именно недвижимия имот предмет на изземване е частна общинска собственост, съгласно Акт 382 за частна общинска собственост и Акт 10246 от 10.03.2022г. за частна общинска собственост. Приел е за безспорно, че М.Т. е настанен в общинско жилище на основание заповед 702 от 30.05.1978 г., както и че в срока по §4 от ПЗР на ЗОС не е уведомил общината, че ползва общинския имот. Установено е от съда, че от М.Т. не са изпълнени дадените с писмо указания, за подаване на декларация по образец, както и изискуемите документи за настаняване на общинско жилище. Съдът е приел, че Т. не пребивава в жилището на основание заповед и договор за наем, както и че е ирелевантно обстоятелството, за предявен установителен иск от М.Т. за собственост върху процесния имот, в резултат на което е образувано гражданско дело. От представените по делото доказателства за заплащане на местен данък и ТБО съдът е обосновал извода, че с тях не се доказва правното основание, на което да се ползва имота, поради което е приел, че е налице и втората предпоставка за издаване на заповед по реда на чл. 65 от ЗОС. За неоснователно е прието позоваването на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. По тези съображения с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Т. Т. срещу заповедта за изземване на общинския имот. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС предпоставки 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3/. това владение или държане да е без основание. В конкретния случай административният орган и съдът са приели, че тези законови изисквания са налице. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на кумулативните предпоставки необходими за издаване на административен акт с правно основание чл. 65 от ЗОС. От данните по делото се установява, че по отношение на имота, предмет на оспорената заповед за изземване, е предявен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК, макар за това да е депозирана искова молба шест дни след издаване на оспорения административен акт. Пред настоящата съдебна инстанция е представено доказателство - решение 14684 от 26.07.2024г. на Софийски районен съд постановено по гр.д. 8515 по описа за 2024г., с което е признато за установено по отношение на Столична община, че М. Т. е собственик на основание давностно владение на недвижимия имот предмет на изземване, за което няма отбелязва, че е влязло в сила. В тази връзка следва да се приеме, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, което означава, че административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като в случая не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван без основание от адресата на процесната заповед. Изземването на общински имот по реда на чл. 65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл. 65 от ЗОС. Понастоящем между страните е налице спор относно собствеността на процесния имот, понеже не е налице влязло в сила съдебно решение, в резултат на което не може да се извърши преценка дали този имот се държи от друго лице без основание. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове крайният извод, че в конкретната хипотеза не са били налице кумулативните предпоставки за упражняване на правото по чл. 65 от ЗОС. Поради това и заповедта за изземване е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с разпоредба на чл.65, ал.1 ЗОС и при липсата на материалноправните предпоставки на нормата. Административния съд като не е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу оспорената заповед жалба, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото като изяснено от фактическа страна, ще следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,