Решение № 7059 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2019 г.
ВАСVI отделение10.06.2020 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1878/19.03.2019 г. по адм. дело № 7111/2017 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 1040-21-153 от 11.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град и потвърденото с него разпореждане № 20119/09.02.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука с вх. № 1264/20.12.2016 г., станала с Н. Цанков на 22.06.2016 г. не е приета за трудова. ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град да заплати на Н. Цанкова и Л. Цанков съдебни разноски в размер на 560 лева (петстотин и шестдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7059 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Цанкова и Л. Цанкова, подадена чрез адв. С. Станев, против решение № 1878/19.03.2019 г. по адм. дело № 7111/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1040-21-153 от 11.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град и потвърденото с него разпореждане № 20119/09.02.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, станала с Н. Цанков на 22.06.2016 г. не се приема за трудова. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- София-град, чрез юрисконсулт Е. Вълева, в писмено становище оспорва касационните оплаквания. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Националния природонаучен музей при БАН, чрез адв. М. Христова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Н. Цанкова и Л. Цанкова – законни наследници на починалия Н. Цанков, срещу решение № 1040-21-153 от 11.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град и потвърденото с него разпореждане № 20119/09.02.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука с вх. № 1264/20.12.2016 г., станала с Н. Цанков на 22.06.2016 г. не е приета за трудова. За да постанови този резултат, е приел, че злополуката, настъпила в Гърция правилно не е приета от административния орган за трудова, тъй като на 22.06.2016 г., когато е настъпил инцидента, Цанков е следвало да бъде в България, на път за Синеморец. Така постановеното решение е неправилно. С декларация за трудова злополука от 20.12.2016 г., пълномощникът на наследниците на Н. Цанков е поискал да бъде призната за трудова злополуката, настъпила на 22.06.2016 г., около 10: 30 ч. при пътуване с автомобил в посока от Александропули към Орменион, когато при настъпило ПТП е настъпила смъртта на Н. Цанков. От приложените доказателства към административната преписка се установява наличието на трудово правоотношение между Н. Цанков и Националния природонаучен музей при БАН, действал към датата 22.06.2016 г. Съгласно договора и длъжностната характеристика пострадалият е работил като доцент на длъжност "зоолог" в отдел "Земноводни и влечуги", и е бил осигурен за всички осигурителни случаи, в това число и за трудова злополука. На 17.06.2016 г. Н. Цанков е подал молба да бъде командирован в Гърция за периода 20-21.06.2016 г. с цел събиране и анализ на данни за чужди видове сухоземни гръбначни животни в рамките на изпълняван проект. Издадени са заповед № 242 РД 13/17.06.2016 г. за командировката в Гърция и заповед № 245 РД14/17.06.2016 г. за периода 22.06.2016 – 24.06.2016 г., отново в рамките за същия проект, но за България - до гр. Синеморец. Внезапното увреждане на здравето на Цанков, довело до неговата смърт е настъпило при ПТП в Гърция на 22.06.2016 г. около 10: 30 ч. на пътя Александропули-Орменион - Синеморец. Трудовата злополука има законово определение в чл. 55 КСО. Тя е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. По делото не се спори, че Цанков е бил командирован от работодателя си НПМ-БАН за периода 20-21.06.2016 г. в Гърция и за периода 22.06. -24.06.2016 г. в Синеморец за изпълнение на задачи по проект Есенияс, по който изпълнител е бил НПМ-БАН. От данните по делото и от показанията на свидетелката А. Павлова в съдебно заседание на 06.03.2018 г. се установява, че покойният доцент Цанков, заедно с неговите колеги, са били командировани по международен проект, в който Институтът за биоразнообразие е базова организация, а НПМ, на който те са служители, е подизпълнител. Става въпрос за един проект, в рамките на който към онзи момент е следвало да бъде направено едно пътуване, но в рамките на две държави. Т. е., е било една командировка, по един проект. Според свидетелката, разходите се определят съобразно две различни наредби - Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което е следвало да се изготвят документи с различна стойност на командировъчните – по 20 лева на ден за България и по 35 евро на ден за Гърция. Именно, разликата в нормативно определените минимални стойности на командировъчните за България и за чужбина, е наложило изготвянето на две отделни командировъчни заповеди за едно общо пътуване – в рамките на един проект и за един и същи модул от този проект. Това означава, че за периода до 24.06.2016 г. доцент Цанков и неговите колеги са били в рамките на командировка. Става въпрос за пътуване в интерес на предприятието, като са пътували от Гърция за Синеморец, където е трябвало да продължат работата си по проекта. Твърдението, че работодателят е изисквал от своите служители да пътуват от Северна Гърция до София само за да нощуват и след това да потеглят по дългия път до Синеморец е несъстоятелно. По този начин командированите служители се поставят под изключително сериозно натоварване, свързано с умората от продължителния път (над 300 км. от Гърция до София и още 450 км. от София до Синеморец). В тази връзка са неоснователни мотивите, че инцидентът, довел до смъртта му, е настъпил на 22.06.2016 г. в Гърция по време, което служителят е следвало да бъде в България. Безспорно е по делото, че в автомобила са били и тримата служители на ПНМ, командировани на служебно пътуване, в рамките на проекта, по който НПМ е бил подизпълнител. Следователно, доцент Цанков е загинал в рамките на пътуване, по повод на извършвана работа в интерес на своя работодател. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на изложеното от фактическа страна, така изброените предпоставки са налице и квалифицират станалата злополука като трудова: внезапно увреждане на здравето на подлежащо на осигуряване лице, настъпило през работно време при извършване на възложената от предприятието работа и причинило временна неработоспособност. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като административната преписка бъде изпратена на административния орган за издаване на ново разпореждане съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на 560 лева (петстотин и шестдесет лева) – от които 500 лв. възнаграждение за един адвокат и 60 лв. държавна такса за образуване на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,