Решение № 128 от 7.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 48/2009 г.

Решение № 128 от 7.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 48/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимите К. Й. Й. и Н. С. С. против присъда № 10 от 9.12.2008 г. по внохд № 429/2008 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

В двете жалби са посочени основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, поради вътрешните противоречия в мотивите на присъдата, които не дават възможност на подсъдимите да разберат на каква доказателствена база съдът е стигнал до изводите за доказаност на обвинението-основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. В мотивите липсват и съображения, защо съдът не приема доводите на защитата, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НК. Присъдата е незаконосъобразна, поради възприетото от съда становище, че частният нотариус е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, а от тук и неправилните изводи, че всеки от двамата подсъдими е осъществил състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 НК.

В съответствие с оплакванията в жалбите могат да се извлекат искания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и оправдаване на подсъдимите, а при условията на алтернативност-отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия К. Й. Й. поддържа жалбата му по изложените в нея съображения.

Редовно призован, без да посочи основателни причини, процесуалният представител на подсъдимия С не се явява. На посочения от последния адрес за призоваване той не е открит, поради което спрямо него делото се разгледа при условията на чл. 353, ал. 3, изр. 2 НПК.

Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите следва да се оставят без уважение. Не са налице визираните в тях основания за изменяване или отмяна на присъдата, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 10/09.12.2008 г. по внохд № 429/2008 г. на Добричкия окръжен съд е отменена изцяло присъда № 11 от 18.06.2008 г. по нохд № 1893/2007 г. на Районен съд-Добрич, с която подсъдимите К. Й. Й. и Н. С. С. са признати за невиновни по обвинението за извършени от тях на 24.03.2006 г. в гр. Д. престъпления по чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 НК.

На основание чл. 334, т. 2 НПК е постановена нова присъда, като подсъдимите са признати за виновни, че на 24.03.2006 г. в гр. Д., подсъдимият к. Й. Й. подбудил П. Г. С., а подсъдимият Н. С. С. подбудил Т. Н. Г. и Б. С. Е., пред надлежен орган на властта-нотариус И. П., вписана под № 177в регистъра на Нотариалната камара с район на действие-РС-Добрич, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М. П. Г., с ЕГН .......... от гр. Д., по нотариално дело № 77/2006 г. по регистъра на същия нотариус, устно и съзнателно да потвърдят неистина, а именно, че познават М. П. Г. и, че тя владее имота над десет години и, че няма спор за правото на собственост върху този имот, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК - за всеки от подсъдимите, те са осъдени на "пробация" и са им определени следните пробационни мерки:

• На К. Й. Й. - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

• На Н. С. С. - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.

Поради идентичността на основанията за касационна проверка в двете жалби, настоящият касационен състав намира, че те следва да получат и общ отговор по сочените в тяхна подкрепа доводи.

Въззивният съд не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, което е изградено при стриктното спазване разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК. При установените от него фактически положения, изводите относно правната квалификация на извършените от подсъдимите деяния, с които от обективна и субективна с. те са осъществили поотделно съставите на чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 НК са законосъобразни.

Добричкият окръжен съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 НПК и е спазил изискванията при постановяване на новата присъда по реда на чл. 334, т. 2 НПК. От мотивите към нея е видно, че той е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил съображения, защо не приема изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на предявените с обвинителния акт срещу подсъдимите обвинения.

К. цяло, от с. на защитата не се оспорват приетите от инстанциите по същество фактически обстоятелства за извършените действия по подбуждането на свидетелите Т от подсъдимия Н на свидетеля П от подсъдимия К. Й. Й., съзнателно и устно, в производство по чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) да заявят пред нотариуса И. П. по н.д. № 77/06 г. неверни обстоятелства, а именно, че познават М. П. Г. и, че тя владее и ползва имот-дворно място с площ от 1770кв. м., с пл. № 6, парцел **** в кв. 10, по плана на с. Д., ведно с построената в него едноетажна полумасивна къща повече от десет години и, че няма спор за правото на собственост върху този имот. Безспорно е установено и, че заявленията на свидетелите били оформени от нотариуса в протокол от 24.03.2006 г. и въз основа на него с постановление от същата дата той е признал М. Г. за носител на правото на собственост по наследство и по давност върху поземления имот.

Основното оплакване на защитата за незаконосъобразността на обжалвания акт е свързано с изразеното становище, че частният нотариус не е "орган на власт" по смисъла на легалното определение в чл. 93, т. 2 НК, поради което деянията на подсъдимите са несъставомерни по престъпния състав на чл. 290, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 3 НК.

Това виждане на процесуалните представители на подсъдимите не се споделя от настоящия касационен състав, поради следното:

Съобразно чл. 2, ал. 1 ГПК (отм.), съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това съдействие може да бъде възложено и на друг несъдебен или недържавен орган, така както е постъпил и развил волята си законодателят в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от посочения закон (в сила от 6.01.1997 г.), нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

Действително, нотариусът не е между изрично посочените в разпоредбата на чл. 93, т. 2 НК органи, а именно: органите на държавна власт, на държавно управление и органите на съдебна власт, както и на служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Същевременно, нотариалното производство е регламентирано в Гражданския процесуален кодекс като вид охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици. Независимо, че нотариалният акт в проведеното производство по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.-актуален, към момента на деянията, предмет на обвинението) няма силата на присъдено нещо и не представлява изпълнителен титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица, тъй като с него се констатира наличието на определени права.

Ето защо, нотариусът, пред който се е развило цитираното производство и е издал съответния акт, като орган на охранителното производство, фактически е осъществил функции, сходни с тези на органите на съдебната власт.

В хода на образуваното срещу подсъдимите досъдебно производство № 59/2007 г. по описа на ОДП - гр. Добрич, в разпита си пред съдия, свидетелите т, Б. С. Е. и П. Г. С. са се отрекли от показанията си пред нотариуса като неверни и обяснили, че са били "мотивирани" от подсъдимите да ги депозират срещу заплащане. В съответствие с тези изявления, свидетелите са ползвали привилегията на чл. 292, ал. 1, т. 2 НК.

Независимо, че лъжесвидетелстването е било извършено от подбудените и отговорността им е отпаднала на лично основание, на подсъдимите правилно е ангажирана отговорността за престъпленията по чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 НК, защото отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се е отказал от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици, което, в случая, не е така.

Извършените деяния не са малозначителни или с такава степен на обществена опасност, че да са явно незначителни, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, защото лъжесвидетелстването (подбуждането към него), не само принципно пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните органи, но в случая, би довел и до настъпването на неблагоприятни общественоопасни последици, ако не са били предприети своевременните мерки за предотвратяването им от правозащитните органи.

Поради това, не са налице релевираните в жалбите на касаторите основания за отмяна или изменяване на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.