Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1704/2012 г.

Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1704/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия А. И. Е. и от повереника на частните обвинители И. и А. В. против решение № 208 от 7.06.2012 г. по внохд № 417/2012 г. на Софийския апелативен съд. Жалбата от защитника на подсъдимия е срещу отмяната от въззивния съд на условното осъждане с искане решението на този съд да се измени и наложеното на Е. наказание лишаване от свобода да се отложи от изтърпяване. Повереникът на частните обвинители също изразява несъгласие с наложеното на подсъдимия наказание, но възразява срещу размера и на лишаването от свобода, и на лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство. Намирайки за явно несправедливо занижени определените за тези наказания срокове, иска отмяна на въззивното решение "в частта относно размера" на всяко наказание и предприемане от ВКС на "необходимото да се увеличи" този размер. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, частните обвинители и повереникът им, поддържат подадените жалби. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу справедливостта на наложената на подсъдимия кумулативна санкция и дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 27 от 8.02.2012 г. по нохд № 258/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, А. И. Е. е признат за виновен в това, че около 4.25 ч. на 22.01.2011 г. по пътя гр. П. - с. П. е управлявал лек автомобил О. А. с рег. № Е хххх ВН в пияно състояние, с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.39 %о, със скорост от 102.73 км/ч, превишена и несъобразена с движението нощно време, мократа настилка и извършващия се ремонт на пътя - нарушения на чл. 20, ал. 2, изр. първо и чл. 21, ал. 1 ЗДП - при което по непредпазливост е причинил смъртта на 21-годишната П. А. В. и множествена средна телесна повреда с продължително обездвижване на горния ляв крайник на 23-годишния Д. С. Д., за което и на основание чл. 343, ал. 4 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а НК до 2 години и 8 месеца. Лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 5 години и за същия срок Е. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. С обжалваното решение е отменено отлагането от изтърпяване на лишаването от свобода и е постановено това наказание да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Отменено е и признаването на Е. за виновен в нарушаването на чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДП. Жалбата от защитника на подсъдимия е неоснователна. За да иска отмяна на постановеното от въззивния съд ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, защитникът е счел изложените за това аргументи за "незадълбочени", с недостатъчен акцент върху целите на специалната превенция, на която се набляга в чл. 66, ал. 1 НК. С отправения към въззивния съд упрек за недостатъчна задълбоченост при обсъждане на първия от поставените в чл. 301, ал. 1, т. 5 НПК въпроси, ВКС не може да се съгласи. Съставът на апелативния съд е подложил на повторна оценка всички обстоятелства от значение както за размера на лишаването от свобода - по повод въззивната жалба от повереника на частните обвинители - така и дали това наказание да бъде изтърпяно или изтърпяването му да бъде отложено, след което правилно е преценил, че специално - превантивните цели на наказанието не могат, в случая, да имат приоритет над генерално-превантивните му цели. Съдът с основание е акцентирал върху последните, след като пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие умишленото нарушаване от подсъдимия не само на забраната за движение с превишена скорост, но и на забраната за шофиране след употреба на алкохол, които нарушения главно предпоставят критично високото ниво на непредпазливите транспортни престъпления у нас и оправдано срещат както нетърпимостта на обществото, така и по-строгото отношение на правозащитните органи. Не е основателна и жалбата от повереника на частните обвинители, родители на загиналата П. Ал. В. Предходните съдебни инстанции правилно са приели, че лишаването на подсъдимия от свобода следва да бъде за срок, съобразен с преобладаването на смекчаващите отговорността му обстоятелства. При минимална санкция от 3 години лишаване от свобода и средна - от 6 години и половина, Е. е наказан с 4 години лишаване от свобода. По размер това наказание е справедливо и балансира между високата обществена опасност на престъплението, от една страна, и, от друга, сравнително /предвид досега налаганите му административни наказания/ ниската на дееца. При постановяването на осъдителна присъда след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, размерът на наказанието се определя по правилата на чл. 54 или по тези на чл. 55 НК независимо от задължителното прилагане на чл. 58а НК и оценката за справедливост се дава на определеното, а не на редуцираното наказание. Затова, когато последното носи белезите на явна несправедливост - с такива белези несъмнено е лишаването на подсъдимия от свобода за срок от 2 години и 8 месеца-не може да се говори за допусната от съда неправилност, даваща основание за съответна на правомощията й намеса от следващата инстанция. Не може да се счете за явно несправедлив и срокът от 5 години, за който Ас. Е. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Сам по себе си достатъчно значителен, този срок надвишава определеното наказание лишаване от свобода с 1 г. при възможност с не повече от 3 години /чл. 49, ал. 2 НК/ и тъй като изтърпяването му следва изтърпяването на по-тежкото наказание, преди което осъденият не може да се ползва от правото, от което е лишен /чл. 49, ал. 3 НК/, срокът на лишаване това право се удължава и с времето, през което Е. ще изтърпи лишаването му от свобода. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.