Решение № 36 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2018 г.

Решение № 36 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Илиев, чрез пълномощника му адв. Г. Димитров, срещу Решение № 106 от 8.05.2018 г., постановено по адм. дело № 160/2017 г. от Административен съд - Кюстендил. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна, в писмен отговори в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че предявеният от К. Илиев иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за претърпени от него неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е неоснователна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първостепенния съд К. Илиев е предявил, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди (безсилие, безпокойство, безпомощност, малоценност и чувство на пренебрежение), понесени в периода от 9.10.2015 г. до 26.05.2017 г. в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, поради поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" - студ, влага, плесен, мухъл, падаща мазилка и ръжда по метален шкаф и претендира присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 9.10.2015 г. до окончателното му изплащане. Съдът е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние. Предявеният иск се основава на твърдяните лоши и нехигиенични условия в килията, в която е настанен от 9.10.2015 г. поради бездействие на служители на ответника. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционния съд е направил извод, че не е налице бездействие по отношение на битовите условия в исковия период: - При постъпване в затвора е настанен в I група, изолиран в единична килия № 11 с площ от 11 кв.м, с височина 3.40 м и отговаря на минималните стандарти за лична жилищна площ в затворническа институция за единично настаняване в зоната с повишена сигурност, поради специалния режим за изтърпяване на наказанието; - Вътре в килията има санитарен възел, облицован с фаянсови плочки за по-добра хигиена, с размери 2 кв.м, в който се намират тоалетна чиния и тоалетно казанче, отделени от останалата част с масивен параван с височина 1.30 м; - Има мивка с непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни нужди; - Отоплението е с локално парно от 1 радиатор; - Има легло със спални принадлежности, маса със стол и шкафче за лични вещи; - Килията е с осигурен достъп до дневна светлина и свеж въздух, с естествена вентилация от прозорец с размери 140/145 см; - Подът е покрит с балатум; - Стените и тавана са измазани с мазилка на варо-пясъчна основа, върху нея са нанесени няколко фини слоя гасена вар с цел дезинфекция, по-добра хигиена и предотвратяване появата на влага и плесени; - От покрива не прониква влага при дъжд и снеговалеж; - Хигиената в помещението е задължение и изцяло зависи от поведението на ищеца, който получава хигиенни материали във вид на прах за пране, сапун, почистващи препарати, дезинфектанти и инвентар за чистене в началото на всеки месец, а всяка седмица се извършва десинсекция и дератизация; Ремонт на килията е извършван преди настаняването му, като през 2008 г. е подменена дограмата с ПВЦ, а помещенията са пребоядисани, през 2014 г. е направено варосване на стени и тавани, в края на 2016 г. спалното помещение е било в лошо състояние и е направено ново освежаване на стените и таваните, като преди това е третирано с антимухълни препарати, през 2017 г. е планиран нов ремонт. Проверките на служителите от администрацията сочат, че килията е в занемарен от ищеца вид, лоша хигиена и винаги е непроветрена, които констатации се потвърждават от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, необорени от ищеца. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение