Решение № 3475 от 3.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Р. Славов за отмяна на влязло в сила определение 615/23.11.2021 г. по административно дело 655/2021 г. на Административен съд Стара Загора. В искането и уточненията към него се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Подателят на искането счита, че е било нарушено правото му на участие в съдебното производство. Твърди, че причината да подаде молба за прекратяване на производството са заплахи и натиск от страна на служител на затвора в [населено място]. По тези съображения се иска отмяна на съдебното определение. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените в искането обстоятелства и приложените към него писмени доказателства, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, констатира следното: Искането е процесуално допустимо. То е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл. 239, т. 5 АПК, но тази дадена от страната квалификация е неправилна. Твърдяните обстоятелства относно причината, поради която Р. Славов е оттеглил изцяло иска си по адм. д. 655/2021г. са извън хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. С атакуваното определение по делото производството е било прекратено, въз основа на подадената изрична молба от ищеца с вх. 6537/23.11.2021г. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на ищеца и подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от него обстоятелства, освен че не са доказани, не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че през цялото му разглеждане, Славов е участвал лично, като е имал възможност да вземе участие в производството чрез подаване на жалби, изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. От това си право молителят се е възползвал. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. Евентуалното извънпроцесуално неправомерно въздействие върху волята на ищеца да се разпореди с предмета на делото не е сред хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК. Това обуславя неоснователност на молбата за отмяна. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение