Решение № 6667 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2017 г.

Решение № 6667 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 374 от 13.03.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 3068/2016 г. С него се отменя решение № 2153 - 15-292/5.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърдените с него задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195131/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ П. на осигурителя "ВЕЛБОЙ" ЕООД на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "ВЕЛБОЙ" ЕООД представлявано от управителя Б. Д. А. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представя доказателства по съществото на спора, които не следва да се ценят в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представителя на "Велбой" ЕООД против решение № 2153-15-292/5.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ П.. С него се потвърждават предписания към "ВелБой" ЕООД. С тях се разпорежда данните по осигуряването по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за М. С. М., ЕГН ********** за периода 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г., подадени с декларация образец 1 с код 10 за "Вид осигурен" да бъдат заличени с декларация образец № 1. Мотивите за издаването на тези предписания са констатации от проверка за разходите на държавното обществено осигуряване, отразени в протокол № КП - 5-15-00195112/4.11.2016 г. В мотивите на предписаните е посочено, че по данни от търговския регистър М. С. М. не е вписан като изпълнител по договор за управление и контрол на осигурителя ВЕЛБОЙ ЕООД и за периода 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г. но е осигуряван за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт и трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО като изпълнител по договор за управление и контрол. Съгласно разплащателните ведомости е изплащано за периода 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г. месечно възнаграждение в размер на 2000 лева. Осигурителят е подал данни за осигуряването с попълнен код 10 в. т. 12 "Вид осигурен" за периода 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г. и в случая лицето е декларирало, че е достигнало максималния месечен осигурителен доход по трудов договор, поради което възложителят по договора за управление и контрол внася осигурителни вноски, като в декларация образец № 1 са подадени данни за дните в осигуряване пълни месеци в осигуряване, като отработените дни без осигурителни вноски са отразени в т. 16.4 на декларацията. Други дни в осигуряване и дни във временна неработоспособност не са отразени. След анализ на разпоредбите на чл. 141 от Търговския закон е прието, че след като М. М. не е бил вписан като управител в Търговския регистър е достатъчно основание да не възникне задължение за осигуряване като изпълнител по договор за управление и контрол по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО следва да се заличат каквото е предписанието. Съдът е разгледал по същество жалбата като при безспорна фактическа обстановка е извел правен извод за незаконосъобразност на решението и предписанието поради противоречие с материалния закон. По същество се изразява в това, че предвиденото вписване на изпълнителя по договор за управление и контрол няма конститутивно действие, а декларативно по отношение на третите лица. Поради това тълкуването на Търговския закон приел за неправилно а решението и предписанието за незаконосъобразни и ги отменил. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 135 ТЗ предвижда като органи на дружеството общо събрание и управител/управители/, като управителят може да не е съдружник. Управителят представлява дружеството - чл. 141, ал. 2 ТЗ. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа си- чл. 141, ал. 3 ТЗ. Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им - чл. 141, ал. 6 ТЗ. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма- чл. 141, ал. 7 ТЗ. Тълкуването на разпоредбите на чл. 141 ТЗ не дават основание да се приеме, че вписването на управителя в Търговския регистър е правопораждащ факт за качеството на управител по договор за управление. Такъв факт има сключения договор, а вписването на името на управителя е от значение в отношенията с трети лица. При това положение изводите в предписанието и решението, че осигуряването на М. С. М. като изпълнител по договор за управление в периода 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г. е в пряка зависимост и следва от вписването му Търговския регистър са в противоречие с материалния закон, както правилно е приел и административният съд в обжалваното решение. Или, за осигурителното правоотношение на М. е от значение само, че същият е бил изпълнител по договор за управление и контрол с осигурителя, поради което осигурителят правилно е декларирал тези обстоятелства и го е осигурявал според тях. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение