Решение № 8625 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2013 г.

Решение № 8625 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валентина Георгиева Агайна - Митева против заповед рег. № ЧР - 0601/09.01.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното й правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма и на целта на закона. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Агайна е назначена като държавен служител на длъжност "експерт оперативно дежурна част" в сектор "Режим, контрол и оперативно дежурна част" към Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието със заповед № ЛС-03-712 от 14.05.2004 г. на министъра на правосъдието и встъпва в длъжност на 17.05.2004 г. (акт за встъпване). По - късно служителката заема длъжността инспектор I степен - ОДЦ в сектор "Въоръжение, отбранително - мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно - дежурен център" на отдел "Охрана на съдебни сгради, магистрати, въоръжение, отбранително - мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно - дежурен център" на Главна дирекция "Охрана". Към датата на възникване на служебното правоотношение Агайна е упражнила правото си на пенсия, считано от 30.12.2003 г. (писмо изх. № ХХI-468/13.12.2011 г. и писмо изх. № ХХI-458/06.12.2011 г. на Столично управление "Социално осигуряване", този факт се признава и в жалбата). Съобразявайки се с тези факти и с предложението на главния директор на Главна дирекция "Охрана" (докладна записка № 188/07.01.2013 г.) министърът на правосъдието приема, че служебното правоотношение е възникнало след като служителката е упражнила правото си на пенсия, поради което издава заповед № ЧР - 06-01/09.01.2013 г., предмет на оспорвана, с която прекратява служебното правоотношение с Валентина Агайна на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена при спазване на формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) текст, който следва да намери приложение с оглед препращащата норма на чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Заповедта е в писмена форма и съдържа изброените в текста реквизити, включително правното и фактическо основание за постановяване на административния акт, които в случая съвпадат. Обстоятелството, че в заповедта не са посочени конкретно срока и органа, пред който може да се оспори акта, не представлява съществено нарушение на формата, тъй като не се отразява на смисъла и характера на волеизявлението на административния орган. Ето защо доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения във формата на заповедта са неоснователни. Спазени са и предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - заповедта е и издадена по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието), след предложение на директора на Главна дирекция "Охрана". Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателката Агайна е назначен като държавен служител през 2004 г. след като вече е упражнила правото си на пенсия, считано от 30.12.2003 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Доводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона също е неоснователен. Както вече се посочи правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено при условията и в границите, очертани от закона, а с издаването на административния акт е постигнат нормативно установения резултат. По този начин е осъществена и целта на закона, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,