Решение № 11566 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Н. Т. С., чрез адв. Н. Янакиева, против Решение 1482/04.04.2025 г. постановено по адм. дело 69/2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-12-334#1 от 20.12.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, с което е потвърден отказ с изх. 4004-12-319#1 от 08.11.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик. Изложени са доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, като издаден в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е решението да бъде отменено с произходящите от това правни последици, както и да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юрк. В. Спирова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи в подкрепа извода на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение 1012-12-334#1 от 20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърден отказ с изх. 4004-12-319#1 от 08.11.2024 г. на гл.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пазарджик, с който е отказано зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход на Н. С., в качеството му на управител на Н. ЕООД, ЕИК 112035992, за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2006 г. От фактическа страна е установено, че Н. С. е подал заявление с вх. 4004-12-319 от 25.10.2024 г. за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за дейността му като изпълнител по договор за управление и контрол (ДУК) за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2006 г., както и като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. в Н. ЕООД. В резултат на направената проверка от контролните органи в информационната система на НОИ, е установено, че в периода от 01.01.2024 г. до 31.10.2026 г. за Н. С. са подадени данни: за януари 2004 г. с код 01 работник/служител, за месеците април, юли и август 2004 г. липсват подадени данни с декларация обр. 1, а за останалите месеци на 2004 г., както и за периода от 01.01.2005 г. до 31.10.2006 г., данните са подавани с код 10 изпълнител по договор за управление и контрол. За периодите от февруари до март 2004 г., от май до юни 2004 г., както и от септември 2004 г. до февруари 2005 г. са подавани данни за непълни работни месеци с прекъсване в осигуряването; за времето от 01.03.2005 г. до 31.10.2006 г. част от дните са отразени като дни без вноски (т. 16.4). Към заявлението също така са приложени ведомости за възнагражденията му като изпълнител по ДУК за периода м.01.2004 г. м. 10.2006 г.,а представените данни съответстват на подадените декларации по образец 1. В регистъра на осигурените лица за този период фигурират данни и с код 01 , и с код 10 . Административният орган е извършил проверка в Търговския регистър, от която е установено, че Н. ЕООД е регистрирано през 1996 г. с едноличен собственик на капитала и управител Н. С.. На 04.08.2009 г. същият е прехвърлил дружествените си дялове на В. Б. Т., който е станал едноличен собственик и управител. С Решение 112 от 15.05.2018 г. на Окръжен съд Пазарджик, дружеството е обявено в ликвидация поради настъпила на 01.12.2014 г. смърт на управителя В. Т., като за ликвидатор е назначен Д. Т.. На 29.10.2024 г. ликвидаторът подал декларация, че не е могъл да встъпи в длъжност поради невъзможност да осъществи контакт с представител на дружеството и да представи поисканите от НОИ документи, поради което си е направил отвод. Въз основа на всички установени факти е отказана заверка на осигурителния стаж и доход на Н. С. като изпълнител по договор за управление и контрол, за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2006 г., с мотив, че управителите на търговски дружества, включително лицата по договор за управление и контрол, подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като осигурителният им доход се определя на база получено или начислено възнаграждение, но в границите между минималния и максималния осигурителен доход съгласно ЗБДОО, като не се прилага принципът на пропорционалност към отработеното време. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, солидаризирайки своите изводи с тези на административния орган и приемайки за безспорно обстоятелството, че Н. С. е упражнявал дейност като управител по договор за управление и контрол за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2006 г. Освен това е приел изрично, че не е спорен и фактът, че през този период жалбоподателят е извършвал вменените му задължения по управление и контрол, за които обстоятелства е извършено и съответното вписване в Търговския регистър. Първоинстанционният съд е определил неправилно спорния по делото въпрос, касаещ преценката, ако управителите на търговските дружества не работят през целия месец, следва ли минималният месечен осигурителен доход да се определи пропорционално на отработените дни на месеца. В производството по проверка правилността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че то страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Процесното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (изм. и доп., бр. 106 от 2023 г. , в сила от 01.01.2024 г), според което осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд е имал възможността нееднократно да се произнесе, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в частност - дейността на управителите на търговски дружества. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност като управител. В конкретния случай безспорно е установено, че Н. Т. С. е осъществявал дейност по управление и контрол в процесния период и няма определен друг управител, който да извършва представителните действия от името на дружеството. След като в качеството си на управител той е съставял и подписвал всички счетоводни и други документи, свързани със създаване на организация и цялостната дейност на дружеството, то той е извършвал дейност по управление на собственото си дружество, която се квалифицира като "трудова дейност". Именно поради изпълнението на функциите на управител, следва да се приеме, че е налице основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тази хипотеза не е необходимо между дружеството и лицето да има сключен трудов договор. За целите на общественото осигуряване изпълнението на дейностите, включени в обхвата на функциите на управител на търговско дружество са приравнени на трудова дейност, а за изпълнението им е достатъчно наличие на договор за управление. Съгласно действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество. В подкрепа на това обстоятелство е и действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от Общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 ТЗ), като според чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Предвид горното, се налага извода, че вписването има конститутивно действие. В продължение, според разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Не без значение е и фактът, че правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на "управител" на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър. Анализът на тези текстове налага категорично извода, че за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър, както е в настоящия случай за процесния период 01.01.2004 г.- 31.10.2006 г. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. Предвид горното, спорният по делото въпрос се свежда до това дали е следвало да бъде заверен осигурителният стаж и осигурителният доход в осигурителната книжка на жалбоподателя, като се отчете обстоятелството, че през процесния период той е бил изпълнител по договор за управление и контрол, поради което за него са били дължими осигурителни вноски. Както сам е посочил директорът на ТП на НОИ- Пазарджик в своя писмен отговор на касационната жалба: "няма основание по отношение на управителя на дружеството да е налице прекъсване на осигуряването . От събраните по делото доказателства се установява безпротиворечиво, че Н. С. е упражнявал дейност като изпълнител по договор за управление и контрол на Н. ЕООД през целия процесен период, като по силата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е подлежал на задължително осигуряване. По този начин за него са били дължими осигурителни вноски, независимо от това дали същите са реално внасяни. Нормата на чл. 10, ал. 1 КСО ясно предвижда, че осигуряването възниква от деня на започване на дейността и продължава до нейното прекратяване, а не от датата на подаване на декларации или от действителното плащане на осигурителните вноски. Дължимостта на вноските е по силата на закона и не може да бъде поставена в зависимост от поведението на осигурителя. По този начин заверката на осигурителния стаж и доход не е поставена в зависимост от начина, по който осигурителят е подал данните в декларации, обр. 1, а от това дали лицето действително е упражнявало дейност и за него са дължими осигурителни вноски. Декларираните от осигурителя дни на прекъсване и друг номер код за вид осигурен не могат да заличат възникналото по силата на закона и вписването в ТР осигурително правоотношение, доколкото жалбоподателят е останал вписан като управител, извършвал е управленска дейност и не е бил заличен в процесния период. В този смисъл заверката на осигурителния стаж се извършва въз основа на реално дължимите осигурителни вноски, определени по правилата на Глава първа КСО /чл.6, ал.3/, а не въз основа на подадените грешни данни от осигурителя. След като жалбоподателят е упражнявал дейност като управител и е бил осигурено лице по смисъла на закона, то органът е следвало да извърши заверката на осигурителната книжка, признавайки му осигурителен стаж и доход за процесния период от м.01. 2004 г. до м.10. 2006 г. Ето защо оспорваният отказ на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, потвърден с решение на директора на ТП на НОИ- Пазарджик е незаконосъобразен. При постановяване на своето решение първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което делото се изпрати на административния орган, който следва да се произнесе по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател е основателно. С оглед представения договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. и разписки за платена държавна такса, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 830 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,