Решение № 7220 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3750/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник, против решение № 292/17.02.2026 г. по адм. д. № 437/2025 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отменил издадено от заместник-изпълнителния директор уведомително писмо (УП) изх. № 02-200-2600/2347#13 от 16.09.2024 г. в частта, с която на "Стеди" ЕООД е наложена санкция за бъдещ период за кампания 2021 година. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е извършил собствен задълбочен анализ на доказателствата по делото и е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразно определени с акта декларирани и установени площи. Изобщо не е съобразил конкретното съдържание на заявлението на дружеството, което е приложено по делото, както и допълнително подадено заявление с коригирани площи и вид култура. Според касатора формален е изводът на съда относно състава на комисията, извършила проверка на място. Съдът не е съобразил констатациите в изготвения доклад, както и извода на агронома, обективиран в експертното заключение. По подробно изложени мотиви иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Стеди" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Стеди" ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2021 година. Част от заявените схеми за подпомагане са СЗ-МЗДП и СЗо. По схема СЗ-МЗДП е заявило за подпомагане парцели в землището на гр. Сливен: № 67338-3809-1-1 с площ 19,95 ха и № 67338-4006-12-2 с площ 19,85 ха, за култура дини. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, с оспореното пред първоинстанционния съд УП, е отказал финансово подпомагане по схеми СЗо и СЗ-МЗДП. Приел е, че на декларираните парцели по схема СЗ-МЗДП е установена недопустима за подпомагане култура и е наложил санкции за бъдещ период в размер на 26 584,36 лв. Административният орган е установил от фактическа страна, че за кампания 2021 по схема СЗ-МЗДП дружеството е декларирало парцел № 67338-4006-12-2 и парцел № 67338-3809-2-1 за култура дини, но не е представило декларация и опис по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация съгласно чл. 32 от Наредбата. След извършена проверка на място на 10.11. 2021 г. и 11.11.2021 г. на площите е изготвен доклад от определена от органа комисия. Съгласно констатациите на комисията заявените за подпомагане площи по схема СЗ-МЗДП са площи с угари, поради което се считат за наддекларирани площи. Процентът на наддеклариране е по-голям от 50 %, което задължава органа да начисли санкция за бъдещ период, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Актът е с посочени основания по чл. 30в, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ уведомителното писмо изх. № 02-200-2600/2347#13 от 16.09.2024 г. в частта, с която на "Стеди" ЕООД са наложени санкции за бъдещ период в размер на 26 584,36 лв. по схема СЗ-МЗДП относно парцел № 67338-3809-2-1 и парцел № 67338-4006-12-2, тъй като за тях не е установена декларираната култура, а площи с угари. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. По делото са изслушани и приети заключения по съдебна-агротехническа и съдебно-счетоводна експертизи. Според съда УП не съдържа конкретни относими мотиви в частта на наложената санкция за бъдещ период както от фактическа страна, така и от правна страна. Съдът е установил, че доколкото актът съдържа фактически установявания, по отношение на оспорената част фактическите твърдения на органа не се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото. От представената административна преписка е видно, че дружеството е подало общо заявление за подпомагане по схеми и мерки с № 201800521136838 от 10.05.2021 г. По схема СЗ-МЗДП е заявило парцел № 67338-3809-1-1 и парцел с номер 67338-4006-12-2. Органът е съобразил доклад от извършена бърза проверка през м. ноември 2021 г. на място на парцели № 67338-3809-2-1 и № 67338-4006-12-2, които са установени като площи с угари. Позовавайки се на чл. 30в, ал.2, т.1 от Наредба № 3/ 2015 год., органът е обосновал извод за заявени наддекларирани площи, тъй като е установена култура, различна от дини. Съдът е посочил, че органът се е произнесъл по отношение на парцел № 67338-3809-2-1, който не е заявен за подпомагане по СЗ-МЗДП, поради което е приел, че изложените фактически съображения в УП не кореспондират с установените по делото факти. Съдът е установил също, че относно проверката на място със заповед от 08.11.2021 г. е възложено извършването й на служителите М. К. и П. Я. В. е възложено извършването й. Видно от изготвения доклад, проверката е направена от експертите М. К. и К. М. К.. За последния не е представена заповед за възлагане на тази проверка, поради което той не е имал компетентност и правомощия да извършва проверката и да подпише доклада от нея. Също така относно приетите от органа фактическите установявания за липса на заявената култура дини в посочените два парцела, съдът се е позовал на заключение на вещо лице-агроном, според който към датата на проверката 11.11.2021 г. е приключил растителният цикъл като вегетация и обиране и към този момент не може да се види култура на място. Съдът е обосновал, че съобразно условията и реда за прилагане на схема СЗ-МЗДП, уредени в Наредба № 3/2015 г., освен подаването на заявление по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци, кандидатът следва през годината на заявяване да получи и да реализира на пазара добив от заявените за подпомагане култури, като удостовери това в декларация и представи фактури за реализация на съответната продукция. Съобразил е, че към датата на подаване на заявлението площта е отговаряла на изискванията за подпомагане, но не е било възможно да се предвидят конкретни добиви и реализирана продукция от бъдеща реколта. "Стеди" ООД, предвид слабия добив през сезона, не е отправило искане за плащане, не е поискало субсидия по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци и не е представило документи за реализиране на продукцията пред оторизиращия орган. Тези факти не са оборени от страна на издателя на акта. Те са посочени изрично и от дружеството в подадена молба, установени са и от заключение на назначена по делото съдебно-икономическа експертиза. Според съда изискванията на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/ 2015 г. относно вида на документите за удостоверяване на добиви от заявените площи за заявената култура и документите за реализацията на произведената продукция са кумулативни и липсата само на един от тях е основание за отказ от финансово подпомагане по чл. 30б, ал. 3 вр. чл. 30б, ал. 2 от Наредбата. В случая по подаденото от дружеството заявление не е незавършен фактическия състав на процедурата по кандидатстване за подпомагане, което означава, че не е доказано фактическото основание за налагане на санкции за бъдещ период. С тези мотиви Административният съд - Сливен е отменил оспореното УП като незаконосъобразно. Решението е правилно. Правилен е изводът относно компетентността на органа и формата на акта. Правилен и обоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспореното УП. Условията за подпомагане по СЗ-МЗДП са посочени в разпоредбата на чл. 30в, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2015 год. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата изисква кандидатите да удостоверят добивите си на заявените площи за заявените култури, като представят заявление и декларация по образец за произведена продукция през годината на кандидатстване, както и документи за тяхната реализация в периода през календарната година на кандидатстване. Тези нормативни изисквания са обсъдени от органа в оспореното писмо във връзка с постановения в първата част на акта отказ за подпомагане. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай дружеството е подало допустимо заявление за предоставяне на суми по горепосочените схеми, но впоследствие не е подало нито декларация, нито доказателства за произведена и реализирана продукция от заявените площи за 2021 година, и не е търсило плащане. Мотивите на органа относно постановения и неоспорен отказ за плащане са послужили и като мотиви на волеизявлението му във втората част на акта относно наложената санкция за бъдещи плащания. Органът е посочил, че обстоятелството относно липсата на установена култура дини в двата спорни парцела е извел от доклада на извършена проверка на място от 11.11.2021 г. С този метод е допустим контрол за наличие на заявената култура и извършване на съответните агротехнически мероприятия. При положение, че на място е установена угар, издателят на акта е приел на основание чл. 30в, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/2015 г. тези площи за наддекларирани. Тъй като представляват над 50% наддекларирана площ, в случая 100%, то на основание чл. 19, т. 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията, органът е наложил на дружеството и санкция за бъдещ период. Правилен е първоинстанционният извод, че освен подадено от дружеството заявление за подпомагане по схеми СЗ-МЗДП и СЗо, то не е подало останалите кумулативно изискуеми документи - декларация и фактури за реализация на съответната продукция. Не е отправило и искане за плащане. В случая по отношение на наложената санкция органът не е направил никакъв анализ относно наличните в административната преписка обстоятелства, изключващи налагането й. По делото няма данни, че заявлението на дружеството е оттеглено. Поради това органът е извършил изискуемата административна проверка и е постановил отказ за плащане, който е обективиран в първата част на оспореното УП и който е влязъл в сила като необжалван. Недоказването на кумулативно изискуемите условия за отпускане на помощта не води до извод за наддеклариране на площи на основанието, посочено в акта - чл. 30в, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/2015 год. Липсата на фактури и декларация сочи единствено за това, че дружеството не е изпълнило специфичните изисквания за доказване на пазарна реализация по Наредбата. Последицата от това е отказът от субсидия за кампанията. Мотивите за този отказ обаче сами по себе си не са относими в този случай към налагането на санкция за бъдещи плащания. Предвид изложеното, като е приел, че УП в оспорената част е незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Видно е от доказателствата по делото, че дружеството не е декларирало в схемата СЗ-МЗДП парцел № 67338-3809-2-1, отразен в таблицата на УП. Правилно съдът е установил, че този парцел не е заявен за подпомагане с подаденото заявление № 201800521136838 от 10.05.2021 г. В заявлението на дружеството от 10.05.2021 г. категорично липсва описан парцел с тази идентификация. В оспореното УП самият орган е отразил, че актът е издаден по постъпило от "Стеди" ООД заявление № 201800521136838 от 10.05.2021 г. Допълнително заявление от 03.06.2021 г. органът нито е представил, нито се е позовал на такова в мотивите на акта си. Посочената в мотивите "заявка № 450267" не се съдържа в административната преписка и не е ясно за какво обстоятелство се отнася. В тази връзка възражението на касатора, че описаният в таблицата парцел № 67338-3809-2-1 е вписан в заявлението на дружеството, е неоснователен. Неоснователен е и касационният довод за неправилно установени от съда факти относно състава на проверяващата комисия. Органът се е позовал изрично на извършена от назначена комисия проверка на място на двата описани в акта парцела. Видно от представения доклад за проверка на площи, в него са отразени както дистанционната проверка, така и бързата проверка на място от 10 - 11.11.2021 г., и като проверяващи са посочени М. М. - К. и К. М. К., без за последния да има данни, че му е възложена проверка на мястото на П. Я. В. съгласно заповедта на самия орган. С оглед изхода на спора своевременно направеното от ответника искане за разноски е основателно. Същото обаче не е доказано по размер. Страната не е представила в хода на производството надлежни доказателства, удостоверяващи реално направени от нея съдебни разходи. Воден от горното, Върховният административен съд