Решение № 2058 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2018 г.

Решение № 2058 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез процесуален представител, срещу решение № 4347/27.06.2018 г. по адм. дело № 4886/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена заповед №СОА 16 - РД15 -10192/18.10.2016 г. на кмета на СО и е осъдена СО да заплати на А. Попов разноски в размер на 1400 лева. По делото е постъпила и е администрирана и частна жалба от А. Попов, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу определение № 4943/06.08.2018 г. по адм. дело № 4886/2018 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по касация. Кметът на СО иска оставяне в сила на обжалваното от другата страна определение. Ответникът по касационна жалба, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. В качеството си на частен жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на пълните размери претендирани адвокатски възнаграждения за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Обжалваното в настоящето производство първоинстанционно съдебно решение е постановено, след като с решение № 4999/18.04.2018 г. по адм. дело № 6157/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение № 2060/28.03.2017 г. по адм. дело № 11017/2016 г. по описа на АССГ и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. За да постанови обжалваното решение, АССГ във второто първоинстанционно производство е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на А. Попов - главен експерт ( В и К), с ранг IV младши в отдел "Благоустройствени дейности и природни ресурси, зелени политики и градска мобилност" към дирекция "Териториално планиране" при СО на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие в срока на изпитване. Според АССГ оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона според АССГ предвид следните установени от него факти - Попов работи по трудов договор в Столична община от 1987 година без срок за изпитване. С допълнително споразумение от 2012 година Попов е назаначен на длъжността "старши експерт" в отдел "Инженерни мрежи" към дирекция "Архитектура и градоустройство" при Столична община, което е заемал до 01.09.2016 г. в същата дирекция с ново име "Териториално планиране" и същия отдел с ново наименование "Благоустройствени дейности и природни ресурси", когато е прекратено трудовото му правоотношение поради постъпване на държавна служба и на същата дата е назначен на длъжност "главен експерт" по служебно правоотношение в същия отдел и дирекция. При сравнение на утвърдените с решения на СОС старо и ново длъжностно разписание при назначавенето на Попов за главен експерт е видно, че 6 броя длъжности за старши експерт в процесния отдел по трудово правоотношение са трансформирани в 6 броя длъжности "главен експерт" по служебно правоотношение. На 27.06.2018 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Попов в срока за изпитване. АССГ е изложил мотиви, че еналице хипотезата на пар. 36, ал. 2 вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от ЗДСл., в която хипотеза е неприложима нормата на чл. 12 ЗДСл. - а именно заемана по трудово правоотношение длъжност е определена за заемане с нормативен акт по служебно правоотношение, лицето е преназначено след негово заявление и проверка дали отговаря на условията по чл. 7 ЗДСл., като за лицата заемали длъжността по трудово правоотношение безсрочно чл. 12 ЗДСл. не се прилага. Решението е правилно. Нормативният акт, с който е предвидено длъжността на Попов да се заеме по служебно правоотношение е Класификаторът на длъжностите в администрацията (КДА), който още от влизането си в сила на 01.07.2012 г. в позиция 264 съдържа главен експерт в териториална администрация по служебно правоотношение и в позиция 283 старши експерт в териториалната администрация по служебно правоотношение. В чл. 2, ал. 2 ЗДСл. е посочено, че длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в КДА, който се приема от Министерски съвет и се обнародва в Държавен вестник. Тоест преобразуването на длъжността на експертната длъжност на Попов в местната администрация е станало по силата на нормативен акт - КДА, още с влизането му в сила. Действително на СОС са му били необходими 4 години, за да приведе длъжностните си разписания в частта относно тази длъжност в съответствие с нормативния акт, но от това противоправно бездействие на Общинския съвет, органът по назначаването - кметът на СО, не може да черпи права. Правилно АССГ е приел, че са налице и останалите предпоставки на пар. 36, ал. 2 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. - длъжността преди преназначаването на Попов е била изпълнявана от него безсрочно по трудово правоотншение, преди преназначаването си е подал заявление за преназначаване като държавен служител и органът по назначаването, преназначавайки го, е приел, че отговаря на условията по чл. 7 ЗДСл. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по касационната жалба няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение от 1500 лева е основателно, поради което на ответника следва да се присъдат 700 ( седемстотин) лева предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Частната жалба е допустима като депозирана в срок и частично основателна. С обжалваното определение АССГ е отказал да измени съдебното решение в частта за разноските, присъдени за производството пред него и предходните две инстанции, като е изложил мотиви, че няма основания да присъди разликата над присъдената с решението суми -1400 лева до общо направените разходи за адвокатски хонорари в размер на 3900 лева ( по 1200 за всяка от двете първи инстанции и 1500 за първото касационно производство пред ВАС). Съдът е приел в решението за основателно възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения и ги е редуцирал до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за всяко от трите производства. Настоящият съдебен състав също намира, че заплатените хонорари за предходните три инстанции в размер на 3900 лева са прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото, но не е следвало да бъдат редуцирани до минималните размери по Наредбата, тъй като все пак делото не е с минимална правна сложност, като настоящият съдебен състав намира, че предвид конкретната фактическа и правна сложност е следвало да бъдат присъдени общо 3000 лева адвокатски възнаграждения, като в частта, отхвърляща искането за разликата над 3000 лева до 3900 лева определението е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част определението като неправилно следва да се отмени и на Попов да се присъдят още 1600 лева разноски за адвокатски хонорари, платими от Столична община. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, пето отделение