Решение № 1994 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2013 г.

Решение № 1994 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Джафар Уахид Вахшури, гражданин на Иран, с адрес гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 32, вх. Е, ет. 6, ап. 122, против решение № 1160 от 20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 13999/2012 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 2 състав. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът и процесуалният му представител - адв. Цекова от САК поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ решаващият съд е отхвърлил жалбата на Джафар Уахид Вахшури против решение № 702 от 16.10.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отчетено е, че процесната молба за закрила е шеста поред - т. е. "последваща молба" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Също така е посочено, че по време на проведените с чужденеца интервюта на 27.07.2012 г. и на 08.08.2012 г. той е потвърдил, че няма нови обстоятелства, свързани с бежанската му история. Въпреки че молбата за предоставяне на статут е последваща, административният орган е разгледал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и е отхвърлил молбата на Джафар Уахид Вахшури. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока и напълно ги споделя. Правилен е изводът, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателят причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи, не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Представените по делото писмени доказателства не обуславят извод, че касационният жалбоподател е преследван или ще бъде преследван поради религиозна принадлежност, има опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки посегателства и заплахи срещу живота и личността му. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Джафар Уахид Вахшури в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от Джафар Уахид Вахшури не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Както правилно административният съд е посочил в решението си сочената от Джафар Уахид Вахшури причина за напускане на Иран респ. за търсената закрила, а именно "повреден камион, чиито щети следвало да бъдат заплатени" по никакъв начин не попада сред основанията за преследване по чл. 8 от ЗУБ. По делото не е доказано, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, поради което крайният извод на съда, че в дадения случай не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ следва да бъде напълно споделен. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Както правилно съдът е посочил, по делото не е установено, че при евентуално завръщане на чужденеца в страната си на произход същият ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Правилно съдът е подкрепил изводът на административния орган за липса на основание и за приложение по отношение на Джафар Уахид Вахшури на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съобразно тълкуването, дадено в решение на СЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г. Видно от приложените по делото материали обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива висока степен на нарушаване на човешките права, поради и което не е приложим и принципа non refoulеment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Настоящата инстанция споделя заключението на съда, че изтъкнатите от чужденеца причини относно продължителността на престоя му в България, намирането на работа и уреден живот, не попадат сред основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, включително по чл. 9, ал. 8 ЗУБ - други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на ВКБООН. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,