Решение № 160 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2020 г.

Решение № 160 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Николов, чрез процесуален представител, против решение № 558 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 552/2020 г. на Административен съд Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което жалбата на Николов против заповед № 312 з-1157/04.05.2020 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът- директора на ОДМВР-Пазарджик, чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделя се заключението на административния съд за спазена процедура, вкл. по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР-Пазарджик съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорващият е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. На същия е дадена възможност да се запознае с изготвената обобщена справка рег. № 312 р-4863/06.03.2020 г., да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираната обобщена справка. На А. Николов на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в справката срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред ДРО. Служителят не се е възползвал от даденото му право, поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 09.03.2020 г. до директора на ОДМВР-Пазарджик за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора. След запознаване със становището на 09.03.2020 г., на осн. чл. 206, ал. 1 ЗМВР ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения/покана от 21.04.2020 г. /, което е сторено от Николов на 22.04.2020 г., след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. Противно на изложените от касатора оплаквания, оспореният акт е издаден съобразно изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Правилно Административен съд – Пазарджик е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, според който текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В разглеждания случай на 24.10.2019 г. в ОДМВР-Пазарджик е постъпило определение № 168/18.10.2019 г. по описа на РС Димитровград, съдържащо данни за извършено на 14 октомври 2019 дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 от А. Николов, при което процесното дисциплинарно производство е образувано със заповед от 12.11.2019 г. Правилата относно определяне момента на откриване и установяване на дисциплинарното нарушение са разписани в нормата на чл. 196 ЗМВР. В ал. 1 на цитираната норма е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 от същата, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В процесния случай нарушението е установено от ДНО, когато същия се е запознал с обобщената справка и материалите по дисциплинарното разследване, приложени към справката- на 06 март 2020 г., видно от отбелязването върху справката/същевременно на тази дата обобщената справка е регистрирана в деловодството на ОДМВР/, от който момент започва да тече преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание на държавния служител в МВР, поради което оспорената заповед, като издадена на 04 май 2020 г., е в указания в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР двумесечен срок, както правилно е приел първостепенния съд. Също така не се констатират нарушения относно предл. второ на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР – процесната заповед е издадена в двугодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание. Не се споделя от настоящия състав довода на касатора, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Както се отбеляза по-горе безспорна по делото е датата на откриване на нарушението, същата няма връзка с наложената мярка за неотклонение на Николов, а в конкретиката на казуса не се установява функциите на ДНО да са иззети от началник на Човешки ресурси при ОДМВР-Пазарджик. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е безспорно установено, че А. Николов-старши полицай в група ООР в сектор ОП към РУ-Пазарджик, в извънработно време на 14.10.2019 г., в часовия интервал от 11. 20 до 11. 50 ч., чрез използване на техническо средство, е проникнал в дома на Т. Димитрова, жив. На адрес [адрес], с намерение да извърши кражба от него. След прибиране на Димитрова в апартамента, Николов се опитал да избяга, като излязъл през прозореца на жилището и започнал да слиза надолу, прескачайки от тераса на тераса, при което загубил равновесие и при падането на земята счупил левия си крак. При задържането му от явилите се на сигнала полицейски служители било установено, че държи в ръка открадната от жилището банкнота с номинал 10 лв. В близост до жилищната сграда бил открит автомобилът на Николов, като при претърсването му полицейските служители открили и откраднати същия ден от [населено място] от владението на В. Георгиева златни накити-златен синджир с медальон, с общо тегло 14 гр., 14 карата. А. Николов е привлечен като обвиняем за осъществен състав на престъпление за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. На лицето е определена мярка за неотклонение "домашен арест". Горните обстоятелства са станали достояние на служители на МВР, прокуратурата, и на трети лица и са отразени в средствата за масова информация. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 31 и т. 35 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Противно на твърдяното от касатора правната квалификация на деянието не се основава на "морална оценка" а на безспорно установени факти в проведено дисциплинарно производство, обосноваващи нарушение на подробно разписани правила в ЕК, с които служителят е запознат. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, доколкото деянието на Николов по своя характер не само че не е съвместимо с цитираните по-горе правила на ЕК, но същото несъмнено уронва престижа на службата - създадени са изключително негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, поради което деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което наложеното дисциплинарно наказание може да е само "уволнение". В случая не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а дали според прочита на касатора в мотивите на ДНО е налице "наказателен уклон" е без значение за изводите на наказващия орган, които както се отбеляза по-горе са формирани на основа събраните доказателства в проведеното дисциплинарно разследване. Не се кредитират доводите на касатора за неизпълнение изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Административният орган при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което е отразено в оспорената заповед. Не е необходимо мотивите на органа в тази насока да са пространни, достатъчно е от същите да е видно обсъждане от органа на релевантните обстоятелства, определящи вида и размера на наказанието, което в случая е сторено. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Пазарджик е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение