Решение № 4244 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2015 г.

Решение № 4244 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Юлиян Любомиров Наумов против решение от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9974/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител поддържа становище за законосъобразност на оспорения акт. Ответникът - "ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 312/10.09.2014 г. постановено по преписка № 141/2013 г. на КЗД, с която е установено, че "ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД в качеството на работодател на Юлиян Любомиров Наумов не е изпълнил задължение произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) чрез неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения в сравнение с останалите му колеги, заемащи длъжността ръководител направление/мениджър медицински дейности и на осн. чл. 80, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗДискр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град приема, че решение № 312/10.09.2014 г. постановено по преписка № 141/2013 г. на КЗД, е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. АССГ е приел, че в случая не е налице неравно третиране и по конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. След анализ на представените по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че определеното на Наумов трудово възнаграждение почива на обективно установени във Вътрешните правила за работна заплата на дружеството критерии, поради което и не може да се приеме, че е налице неблагоприятно третиране. Прието е, че оплакванията, свързани с твърдяно нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация са неоснователни. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 243, ал. 1 от КТ са два: а/ за еднакъв труд и б/ за равностоен труд. Под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н./, а равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност. Равностойният труд е от различен характер, но със същата стойност на работната сила, т. е. труд, който въпреки различния си характер струва толкова и колкото трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата. Независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 от КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. В случая неправилно административният съд е приел, че трудовото възнаграждение на Наумов е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, съдържащи се във вътрешните правила за организация на работната заплата. На първо място задълженията за работника и служителя произтичат от трудовия му договор и от длъжностната характеристика, като такава в случая не е връчена на Наумов. При наличие на изключително съществена разлика в размера на ОРЗ на Наумов и размера на ОРЗ на останалите служители изпълняващи същата длъжност именно в тежест на работодателя /предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр/ е да докаже, че принципът, заложен в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, не е нарушен. В случая работодателят не е представил доказателства за реалната стойност на полагания от Наумов труд/ липсва алгоритъм за определяне на ОРЗ за длъжностите, не е определил минималните размири или диапазони на ОРЗ за съответната длъжност/. Ето защо в случая следва да се приеме, че не е налице обосновано оправдание за високата разлика между трудовото възнаграждение на Наумов и трудовите възнаграждения на останалите служители изпълняващи същата длъжност, което от своя страна обоснова извод за допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр от страна на работодателя. Не без значение е и фактът, че служител назначен на длъжността "главен медицински координатор" е съответно с по-висока основна работна заплата, като трудът, полаган от служител на длъжност "главен медицински координатор" не е и не може да бъде равностоен на труда, полаган от Наумов, който е изпълнявал длъжност "ръководител направление/мениджър медицински дейности". Когато лица, които очевидно полагат неравностоен труд, получават еднакви, а дори и по-ниски трудови възнаграждения, то следва да се приеме, че по отношение на това лице, чийто труд е с по-висока стойност, е нарушен принципът, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Ето защо като е стигнал до извод, че в случая не е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр и е отменил обжалвания административен акт, АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата на "ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД срещу решение № 312 от 10.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 141/2013 г. по описа на КЗД. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от пълномощника на касатора, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение