Решение № 7366 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2017 г.

Решение № 7366 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Иванова, срещу решение № 59 от 14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 75/2017 г. на Административен съд (АС) - В. Релевираните с касационната жалба оплаквания са за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, като навежда доводи, релевирани и пред първата инстанция - за липса на нарушения на процедурата по оценяване изпълнението на длъжността от страна на държавния служител. Твърди, че заключителна среща е проведена, а подписването на формуляра на една и съща дата от оценяващия и контролиращия ръководител, съставлява техническа грешка. В подкрепа на тезата си се позовава на спецификата на оценяването в конкретния случай, предвид мястото на длъжността в структурата на общината и обстоятелството, че кметът се явява едновременно оценяващ и контролиращ ръководител. Акцентира на обстоятелството, че контролиращият ръководител е изложил подробни и конкретни мотиви за формираната окончателна оценка, а в хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства за неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план, поради което е налице обективно, безпристрастно и компетентно оценяване. Счита, че неизпълнението на служебните задължения обуславя и неизпълнение на целите, заложени в индивидуалния план. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на първоначалната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Л. Ц., от гр. В., не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поддържайки че отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на правилата за атестиране на държавния служител. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания, е неоснователна. С атакуваното решение първоинстанционният съд e отменил заповед № ПО-02-20-14/28.02.2017 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2016 г., е прекратено служебното правоотношение на С. Л. Ц. за длъжността "Служител по сигурността на информацията" в община В., с ранг IV младши. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на реда за оценяване изпълнението, предвиден в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА/Наредбата, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Съдът е констатирал, че при проведената процедура за годишното оценяване изпълнението на длъжността от Цветанов е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 Наредбата, т. к. в индивидуалния план за всички цели като изисквания/критерии за изпълнение е посочена нормативната разпоредба, създаваща задължение за изготвяне на посочения документ или извършване на конкретното действие, но липсва конкретна, измерима, определена цел, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Наред с това, при липсата на дата на съгласуване на индивидуалния работен план, не може да се установи дали същият е изготвен в установения в наредбата времеви период, както и няма доказателства за проведена заключителна среща. АС - В. е посочил, че извършената оценка от оценяващия ръководител е направена в противоречие с чл. 18, ал. 1 Наредбата, т. к. съдържа общи и декларативни изрази, не са изложени обективни факти, мотивите са бланкетни, липсва конкретно установимо съдържание, липсват и констатации относно изпълнение/неизпълнение на целите от индивидуалния план. Посочил, че изготвеният формуляр за годишната оценка на изпълнението е подписан на 24.01.2017 г. от оценяващия ръководител и оценявания служител, като на същата дата е парафиран и от контролиращия ръководител. След постъпилото възражение, кметът е изискал отчет за изпълнението на задълженията от служителя, което в качеството си на оценяващ ръководител е следвало да изслуша на заключителната среща. Предвид на тези обстоятелства, обосноваващи нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 НУРОИСДА, решаващият съд е приел, че не е проведена заключителна среща по смисъла на чл. 13, ал. 1, 2 и 3 Наредбата. На базата на ангажирания доказателствен материал и направените констатации за допуснати нарушения на НУРОИСДА е отменил оспорената заповед. Решението съответства на закона. С НУРОИСДА се определят условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация за изпълнението на заеманите от тях длъжности, както и за повишаване в държавна служба на държавните служители. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се създадат условия за ефективно управление на изпълнението на ниво администрация, административно звено и отделен служител за постигане целите на съответната административна структура, както и реализация на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. С оглед значителните последици на оценяването за правното положение на държавния служител, разпоредбите на Наредбата са императивни и стриктното им спазване от страна на компетентните административни органи е задължително. Съгласно чл. 3, ал. 2 Наредбата оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. А според предписанието на чл. 8, ал. 1 Наредбата, оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва следните етапи: 1) изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2) провеждане на междинна среща; 3) провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Самото оценяване на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година (Арг.: чл. 6, ал. 1). В контекста на описаната нормативна уредба, относима към спорното правоотношение и въз основа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд обосновано е приел, че извършената процедура по атестиране на С. Л. Ц. е проведена при допуснати съществени нарушения на визираните в Наредбата условия и ред за провеждане на ежегодното оценяване на изпълнението на заеманата длъжност. От приложения към делото формуляр с период на оценяване 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. е несъмнено установено, че оценяването на служителя Ц., заемащ експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции, е необосновано. В тази насока съдът правилно се е позовал на липсата на конкретни изисквания към изпълнението на длъжността, непосочване на фактически констатации, лаконичните и декларативни коментари на оценяващия ръководител. Настоящата инстанция изцяло споделя преценката на решаващия съд, че индивидуалният работен план на служителя не е изготвен съобразно изискванията на Наредбата, като част от формулираните цели не са в максимална степен конкретни, постижими и съгласувани с целите на административната структура, не са измерими по обем, качество и срокове, представляват препратка към нормативните текстове или възпроизвеждат задължения по длъжностната характеристика на служителя. В. е изводът, че оценяването е формално, а оценката е немотивирана, т. к. съдържа общи и декларативни изрази, без позоваване на конкретно установени факти и обстоятелства. Сочените в коментара на контролиращия ръководител документи, констатации и изводи касаят виновно поведение при изпълнение на служебните задължения, което би могло да бъде основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на оценявания държавен служител. Преценката на изпълнението на служебните задължения следва да бъде съотнесена към преценката на постигане на целите по индивидуалния работен план и показаните компетентности, а не да бъде извеждана като самостоятелно основание за поставяне на най-ниска оценка . Независимо от това следва да се посочи, че констациите в коментара не могат да заместят изискуемата се от чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА (отм.) конкретика при оценяването. Такава липсва във формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, като доводът на касатора, че неизпълнението на служебните задължения на служителя обуславя и неизпълнение на на постановените цели, формулирани в индивидуалния работен план, е неоснователен. В този смисъл, въз основа на данните по делото, обосновано е прието в обжалваното съдебно решение, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно формуляра за оценка изпълнението на длъжността на държавния служител и при липсата на конкретна аргументация за оценяването по показателите на т. 3 от Приложение № 1 към чл. 15 Наредбата, не е изпълнил задължението си по чл. 18 от същата за безпристрастно и компетентно извършване на преценката за изпълнение на длъжността. Наред с липсата на мотиви за общата оценка на оценяващия ръководител, с Цветанов не е проведена заключителна среща съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 - ал. 3 Наредбата, при което не е извършен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план; допуснато е и нарушение на чл. 20, вр. с чл. 13, ал. 3 Наредбата, предписващ на заключителната среща, оценяващият ръководител и оценяваният да обсъждат посочените в този текст въпроси и след това да попълнят формуляра, който в случая е бил предварително подписан от контролиращия ръководител. В тази насока решаващият съд правилно е приел, че за определяне на годишната оценка на изпълнението на длъжността органът не е изложил конкретни съображения, мотивиращи възприетия извод, което, съчетано с доказателствата за формално отразяване н а заключителната среща, обуславя извод за допуснати съществени нарушения на НУРОИСДА. Изискванията на Приложение № 1 към чл. 15 НУРОИСДА са пряко свързани с правилото на чл. 18, ал. 1 от същата, т. е. преценката за работата на служителя следва да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като оценките на оценяващия ръководител трябва да са мотивирани. По отношение на ответника това не е направено и определената от оценяващия ръководител обща оценка е дискредитирана, т. к. е недопустимо оценяването на база само един от етапите по чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА (Арг.: чл. 18, вр. с чл. 9 -17). Подобно процедиране противоречи както на целите на оценяването, така и на въведените с чл. 18 Наредбата изисквания за провеждането му. При все, че съдът не е оправомощен да контролира правилността на оценяването (което е въпрос на дискреция на оценяващия орган), правораздавателният контрол обхваща спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на самото оценяване. Констатираното по делото неизпълнение на задължителни елементи от процеса на оценяване, обуславя крайния извод за допуснати съществени нарушения на НУРОИСДА, опорочаващи дадената възможно най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, послужила като фактическо основание за предприетото уволнение. Това от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с ответника по касационната жалба, поради получената възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Решаващият състав е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо дава вяра на свидетелските показания, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел верен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Представените пред решаващата инстанция и неоспорени от касатора писмени и гласни доказателства относно начина на оценяване изпълнението на длъжността от страна на държавния служител, категорично налагат възприетия правен резултат, поради което съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на решаващия съд, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски от страна на ответника не се претендират. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,