Решение № 10431 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2021 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 2325/14.12.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. 2098 по описа за 2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001619006677-091-001/16.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда, че при осъществени предпоставки на чл. 111, ал. 1 ЗДДС не се дължи начисляване на ДДС върху наличните активи към датата на дерегистрация, ако прекратяването не е обвързано с преустановяване на независимата икономическа дейност. Предлага различна от тази на съда интерпретация на цитираните от него решения на ВАС и на СЕС и отрича приложимостта им заради отликата на главните спорове, по повод на които са дадени преюдициалните заключения, както и заради съобразената с едното от решенията на СЕС новела на чл. 27, ал. 5 ЗДДС. Изразява и убеждение, че доколкото активите, върху които е начислен ДДС с РА са били обект на изпълнение, то това изключва осъществяването на икономическа дейност с тях, а и дейност не била осъществявана от ревизираното лице, което основно генерирало разходи за придобиване на активи. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Магнолия Холидейз ЕАД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив РА са установени в тежест на Магнолия Холидейз ЕАД задължения за ДДС в размер 1 884 664.85 лева и за закъснителна лихва в размер 271 727.59 лева. Начисляването на ДДС е в д.п.м. 10.2018 г. и е обвързано с дерегистрацията по ЗДДС на РЛ на 26.10.2018 г. с акт за дерегистрация 1609911801139747/31.05.2018 г. Фактическо основание за дерегистрацията е неизпълнението на задължението за внасяне на резултатите за периода данък за внасяне по СД от д.п.м. 01.2012 г., м. 10.2012 г., м. 11.2012 г. и м. 08.2013 г., а правно основание чл. 176, т. 3 ЗДДС. Начисляването на данъка е основано на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Данъчната основа е определена по реда на чл. 27, ал. 5 ЗДДС. Към наличните активи са отнесени разходите за придобиване на ДМА Хотел Магнолия, осчетоводени по сметка 613/01 9 423 324.23 лева от общо отчетените 11 522 288.42 лева. Прието е, че разходите представляват актив по смисъла на Закона за счетоводството и са отразени като актив в баланса на дружеството. Съобразени са разходите, отчетени по фактури, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Установено е, че за д.п.м. 10.2018 г. е подадена нулева справка-декларация. Като факти с правно значение са обсъдени насочването на изпълнение върху недвижим имот с идентификатор 67653.15.1 и сграда с идентификатор 67653.15.1.1 и на правото на строеж за апартаментен хотел по искане на взискателя Банка Пиреос България ЕАД, като задължението на длъжника Магнолия Холидейз ЕАД е възникнало във връзка с отчетените по сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи Хотел Магнолия. Към установените факти е отнесено е възлагането на недвижимия имот на купувача Банка Пиреос България ЕАД с постановление с изх. 04201/13.09.2019 г. на ЧСИ Т. Витанов, като постановлението за възлагане не е влязло в сила към датата на издаване на РД. С първоинстанционното решение е отменен РА. Съдът е дефинирал предпоставките на чл. 111, ал. 1 ЗДДС за фингираната доставка във връзка с дерегистрацията и за начисляване на данъка в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 ЗДДС и е приел, че са осъществени. Жалбоподателят притежавал към датата на дерегистрацията на 26.10.2018 г. актив, представляващ разходи за придобиване на апартаментен хотел Магнолия и е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, свързани с придобиване на актива; разходите за придобиване на хотел Магнолия представлявали актив по смисъла на Закона за счетоводството /съдът е цитирал относимите норми от закона и от приложимите сметоводни стандарти/, а съответно и по смисъла на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. При осъществяването на условията на чл. 111, ал. 1 ЗДДС за жалбоподателя възникнало задължение за начисляване на ДДС върху наличния към 26.10.2018 г. актив, което не е изпълнено. Решаващите изводи на съда за отмяна на РА са основани на цитирана от него практика на ВАС и на СЕС за дължимо начисляване на ДДС върху наличните активи при преустановяване на независимата икономическа дейност на ДЗЛ след датата на дерегистрацията, за което липсвало твърдение на органите по приходите. Затова и начисляването на ДДС на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС в д.п.м. 10.2018 г. било неправомерно. Оспореният съдебен акт е неправилен. Фингираната доставка на наличните стоки и услуги, представляващи активи по смисъла на Закона за счетоводството или по Закона за корпоративното подоходно облагане и за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независимата икономически дейност е ползван данъчен кредит, в хипотезата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС се счита за осъществена към датата на дерегистрацията. В цитираната разпоредба е загатнато, а в практиката на Съда по дело С-552/16 /вж. 35 от него/ е напомнено, че правото на приспадане и свързано с извършването на икономическа дейност. Затова и член 18, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на предвижда, че в случаите на преустановяване на икономическата дейност задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници може да се третира като възмездна доставка на стоки, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане. Според т. 41 от цитираното решение на Съда Когато това лице продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в член 18, буква в) възможност.. Неоснователен е касационният довод за неотносимост на сочената от административния съд и тук обсъждана практика на СЕС. В т. 26 от решението на СЕС по дело С-142/12 е уточнено, че текстът на чл. 18, б. в от Директивата за ДДС се отнася общо до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, а това включва и преустановяването ѝ произтичащо от дерегистрацията по ДДС /т. 28 от решението/. В контекста на горното, дерегистрацията по ДДС, която не води до преустановяване на независимата икономическа дейност, не е основание за начисляване на ДДС върху наличните активи, при чието придобиване е ползван данъчен кредит. Обратното разбиране е несъвместимо с вертикалния директен ефект на чл. 18, б. в от Директива 2006/112/ЕО и противоречи на интерпретацията на съюзното право по цитираните решения на СЕС. Обратно на приетото от първостепенният съд, позицията на приходната администрация в извънсъдебната фаза на производството е за преустановяване на икономическата дейност на РЛ. Така в юрисдикционния акт на ДДОДОП е посочен като правно значим фактът на осъществяваната от ДЗЛ основна дейност по реализиране на инвестиционни проекти за сгради и този на насочването на изпълнение върху недвижим имот с идентификатор 67653.15.1 и сграда с идентификатор 67653.15.1.1 и на правото на строеж за апартаментен хотел по искане на взискателя Банка Пиреос България ЕАД, като задължението на длъжника Магнолия Холидейз ЕАД е възникнало във връзка с отчетените по сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи Хотел Магнолия. Насочването на изпълнението върху основният актив на длъжника в контекста на дейността му е несъвместимо с продължаването ѝ, а това би било в противоречие с дефинираната от Съда в т. 27 от решението по дело С-142/12 основна цел на член 18, буква в) от Директивата за ДДС да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. За РЛ е възникнало задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи в д.п.м. 10.2018 г. периодът, в който е разпоредена дерегистрация в корелация с последващо преустановяване на икономическата дейност, поради което и изправянето на неизпълнението на съществуващото задължение със средствата на данъчния контрол е правомерно при действието на чл. 111, ал. 1 и чл. 27, ал. 5 ЗДДС, а отмяната на законосъобразния утежняващ административен акт с обжалваното решение е неправилна. Дължима е отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. При този изход на спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в общ размер 17 699 лева, от които платена държавна такса за касационното оспорване в размер 1 700 лева и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение в размер 15 999 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение