Решение № 12257 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2018 г.

Решение № 12257 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2018 г., III о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез юриск. Т. Кюлджийска, против Решение № 570 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 13106/2017 г. по описа на Административен съд София- град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с което е отменено Решение № 16987/10.11.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на А. Р., гражданин на Иран. Посочва се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата към съда е да отмени съдебното решение в частта, с която е отменено решението на председателя на ДАБ, с което е отказано да бъде предоставен статут на бежанец на А. Р. В съдебно заседание касаторът, чрез юриск. Минкова, поддържа касационната жалба и прилага актуална справка за страната по произход Ислямска република Иран. Ответникът А. Р., лично и с адв. Грошлева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прилага писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, е уважил жалбата на А. Р., гражданин на Иран, срещу Решение № 16987/10.11.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като административният орган е направил невярната преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата религия. Съдът е счел, че по отношение на жалбоподателя е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците, като той не може да се ползва от закрила в страната си на произход. Съдът е направил своите правни изводи не само на база твърденията на Р., но и предвид обстоятелството, че с призовка от втори отдел на Наказателен съд 1 на област Ращ, жалбоподателят е призован да се яви на 07.12.2016 г. за разследване по обвинението срещу него в ориентация и пропагандиране на [вероизповедание], което според решаващия състав означава недвусмислено, че той е бил преследван поради религиозни причини. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на останалите материалноправни предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Неправилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Фактите са тълкувани превратно. Не е обсъдено обстоятелството, че още при попълването на регистрационния лист, иранският гражданин сам е посочил, че по религия е [вероизповедание], а не [вероизповедание]. По време на интервюто/л. 18-23 от първоинст. дело/, той посочва, че се самоопределя като [вероизповедание], но и към датата на приключване на устните състезания пред АССГ, същият не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е приел [вероизповедание] в България, тъй като не е спорен фактът, че до момента на напускане на своята родина, той не го е сторил. България е република, в която основната религия е източноправославното християнство. Същото се приема в източноправославен храм, с водно кръщение, за което Българската православна църква издава свидетелство за свето кръщение. Кръщението може да стане по всяко време на деня и през годината, както и във всеки избран храм. В противен случай, дори и да посещава православен храм, или да извършва определени ритуали и почита празници по православния календар, дадено физическо лице не е [вероизповедание] съобразно канона. Както бе посочено по-горе, Р. не е ангажирал никакви доказателства, потвърждаващи твърдението му, че е приел [вероизповедание]. Първоинстанционният съд е дал вяра на ангажираното доказателствено средство от страна на Р., а именно: призовка от иранска съдебна инстанция за повдигане на обвинение за пропагандиране на [вероизповедание], издадена на 16.09.2016 г. Действително, по делото е приложен легализиран превод на призовката, видно от който лицето следва да се яви на 07.12.2016 г. в 9.00 ч., в Общо правосъдие на обл. Гилан, Апелативни съдилища на областта, втори отдел на Наказателен съд 1. Прави впечатление обаче, че някои съществени реквизити в призовката липсват, не е ясно дали посоченият адрес е на лицето, кой е получил призовката и какво е съдържанието на приложението с номер 76808999991503343461, от което би могло да се разбере всъщност налице ли е обвинение и в какво точно се изразява то. На призовката, в горния ляв ъгъл, освен номер на досие е посочен и архивен номер, което обстоятелство буди съмнение в достоверността на това писмено доказателство и висящността на евентуално досъдебно производство срещу А. Р. Не на последно място, предвид факта, че призовката е издадена няколко дни след като чужденецът напуска Иран /16.09.2016 г. /, то може основателно да се предположи, че причината за нейното издаване е възникнала назад във времето, като образуваната съдебна процедура при всички положения следва да е започнала преди издаването на сочената призовка, съответно преди напускането му на страната по произход- Иран, на 03.09.2016 г. За такива действия от страна на властите, процедури или информация, Р. не съобщава на проведеното с него интервю на 08.08.2017 г. Иранският гражданин е минал безпрепятствено и границата, легално, с туристическа виза, която, с оглед евентуални процесуални действия от страна на разследващите органи или съда, не би могла да бъде издадена. Ноторно известен е и фактът, че граничните власти в Иран упражняват засилен контрол по границите, особено след националните протести в страната и засиления трафик от бежанци. Самият чужденец не посочва да е привлечен като обвиняем в родината си за разпространение на [вероизповедание], не дава и информация, че се е занимавал с разпространение на [вероизповедание]. Решаващият съдебен състав е нарушил материалния закон, игнорирайки обстоятелството, че чужденецът е подал молба за закрила много след пристигането си във Варна, след като е изтекла туристическата му виза и след като е бил задържан от българската полиция при опит да напусне страната в посока Германия, което опровергава твърденията му, че е напуснал Иран с цел да подаде молба за закрила в България. Очевидните разминавания в бежанската история и факта, че при проведеното интервю жалбоподателят не е направил разлика между източноправославната религия, която се е готвил да приеме в България и протестантската и евангелска църква, разпространена сред християните в Иран, сочи, че така изложените основания за напускане на страната на произход, са само с цел получаването на статут в България, но същите не предполагат действително преследване спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Настоящият касационен състав, базирайки се на информацията в депозираните по делото справки и доклади, липсата на категорични данни граждани на Иран да са преследвани само поради принадлежността си към някоя религиозна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, счита, че не е налице установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Достигайки до различни от направените изводи, решаващият състав на Административен съд София- град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и съдебното решение трябва да бъде отменено в частта, в която е отменено Решение № 16987/10.11.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е изпратена административната преписка на административния орган за ново произнасяне, като жалбата на А. Р. бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,