Решение № 15829 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2020 г.

Решение № 15829 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията чрез юриск. И. Тодорова против решение № 1489 от 02.03.2020 г., постановено по адм. д. № 9587/2019 г. по описа на Административен съд –София град, с което Агенцията е осъдена да заплати на "КЕПИТЪЛ РЕКЪРДС" ЕООД със седалище: гр. София, ЕИК 202840158 обезщетение в размер на 1007. 50 лв за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20190802140229 от 08.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за съдебно обжалване на този отказ пред СГС и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал платената от ищеца в рамките на съдебното производство по обжалване на отказа за вписване сума за заплащане на адвокатско възнаграждение като вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като именно в специалното производство по обжалване на този отказ е следвало да се претендират тези разноски при услови ята на чл. 81 от ГПК. По горните съображения, указващи на друг ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. От юриск. И. Тодорова по делото е постъпила писмена молба с подробно развити в нея доводи за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, "Кепитъл Рекърдс" ЕООД – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител адв. Т. Томов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба, както и писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "КЕПИТЪЛ РЕКЪРДС"ЕООД със седалище: гр. София, ЕИК 202840158 обезщетение в размер на 1007. 50 лв за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20190802140229 от 08.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за съдебно обжалване на този отказ пред СГС, както и сторените по делото от ищцовото дружество съдебни разноски. Първоначално съставът на АССГ е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото, приемайки, че посочените в исковата молба суми е следвало да се претендират като съдебни разноски в рамките на съдебното производство по обжалване на процесния незаконосъобразен отказ за вписване. Доколкото обаче това прекратително определение е отменено с Определение № 14383/28.10.2019 г. по адм. д. № 12173/2019 г. по описа на ВАС, трето отделение, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, АССГ е заключил, че въпросът за допустимостта на исковата молба е решен по задължителен за него начин, поради което е преминал към произнасяне по съществото на исковата претенция. След като подробно е пресъздал в мотивите на съдебния си акт наличната противоречива практика на ВАС по въпроса по какъв ред следва да се претендират разноските за адвокатски възнаграждения и държавни такси, сторени в производствата по обжалване на откази за вписвания пред окръжните съдилища, отбелязвайки, че и към настоящия момент същата не е преодоляна нито законодателно, нито с приемане на тълкувателно решение, АССГ е приел, че предявеният иск е такъв по чл. 28, ал. 2 от ЗТР, препращащ към чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същият е насочен срещу надлежен ответник, а по същество е основателен. Макар според АССГ отказът за вписване в Търговския регистър да не съставлява административна дейност и да не се извършва от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, същият по силата на изричната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от ЗТР е приравнен на административен акт- т. е. налице е първата от изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията – отменен като незаконосъобразен отказ, приравнен на административен акт. Налице е и реално претърпяна от ищцовото дружество имуществена вреда – реално уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на отменения отказ пред СГС в размер на 1000 лв, както и платена държавна такса за производството в размер на 7, 50 ст. АССГ е приел, че е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между сторените разходи, претендирани като имуществени вреди и отменения като незаконосъобразен по съдебен ред отказ за вписване, зо отмяната на който същите разноски са сторени. За да обоснове основателност на исковата претенция, административният съд се е позовал и на обстоятелството, че висящият правен спор попада в хипотезата на чл. чл. 6, § 1 вр. с чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Наличието на възможност съдебните разноски по отмяна на отказ за вписване да се претендира по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид трайната съдебна практика на гражданските съдилища и в частност - конкретно по т. д. № 1598/2019 г. по описа на СГС /л. 5 от делото, приобщено като доказателство в настоящото производство/ не е налице гаранция за ищцовото дружество за достъп до съд е наличи на ефективно средство за защита по отношение искането му за претендираните суми. По горните съображения АССГ е уважил исковата претенция изцяло и е присъдил на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в размер на общо1025 лв. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения. Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в това съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК/ в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл, както и към чл. 541 от ГПК/, а само към разпоредбите на глава двадесет и първа" Обжалване на определенията" от ГПК, то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Неоснователни са развитите от АССГ доводи за това, че, тъй като съгласно практиката на общите съдилища съдебни разноски в съдебните производства по обжалване на откази за вписвания не се присъждали, то приложение намира разпоредбата на чл. 6, § 1 вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧ. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Въпреки благоприятния изход от спора за касационния жалбоподател и, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ / ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г./, с оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 от ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение