Решение № 4149 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2013 г.

Решение № 4149 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр с чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по жалба на "Аркутино" ЕАД, подадена чрез адв. Диана Илиева Илиева, срещу заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Твърди, че обжалваната заповед, към която е приложен координатен регистър, посочва други координати на точките на границата на защитената местност и с нея съществено се изменят границите на защитената местност спрямо тези, определени в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Поради това не са налице законовите основания за издаване на заповед по чл. 62, ал. 1 АПК. В настоящия случай не е налице несъответствие между обективирана и действителна воля на административния орган и не е налице очевидна фактическа грешка. С обжалваната заповед се достига до съществено изменение на съдържанието на заповед № РД-664/2012 г., което не може да бъде извършено по този ред. От заповедта не става ясно откъде административният орган черпи информация за реалните и правилни координати на точките на границите на защитената местност и какви са границите на резерват "Ропотамо" и на неговата буферна зона. Издадената заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда за обявяване на резерват "Ропотамо" е нищожна, поради това че съгласно чл. 22 от Закона за защита на природата (редакцията от 1967 г.) заповедта е следвало да бъде издадена от министъра на горите и горската промишленост, а не от министъра на околната среда. С обжалваната заповед се включват в обхвата на защитената местност имотите на "Аркутино" ЕАД, в които вече е реализирана строителна дейност и които никога не са попадали в границата на буферната зона. Имотите на дружеството попадат в урбанизирана територия, което не би било възможно, ако същите бяха включени в защитена местност. По тези съображения иска да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира заплащането на разноски и адвокатски хонорар. Ответникът - министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Мирослав Калугеров. Оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че заповедта е съобразена със закона. Процесната заповед е издадена във връзка с констатирана очевидна фактическа грешка в координатния регистър на координатите на точките, описващи границите на защитена местност "Беглик таш - Ропотамо" в координатна система 1970 г. Съгласно § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБР (ДВ, бр. 88/2005 г.) всички буферни зони, обявени по Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по Закона за защита на природата (ЗЗП) (отм.), се прекатегоризират като защитени местности по ЗЗТ, като запазват своя обхват, граници и режими. В конкретния случай наличието на графично приложение (координатен регистър), определящо границите на защитената местност, които не съвпадат с границите на буферната зона, представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Буферната зона на резерват "Ропотамо" е определена със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда, като границите са определени съгласно лесоустройството на Държавно лесничейство - Ропотамо, от 1981 г. Буферната зона на резерват "Ропотамо" е обявена на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда от 1980 г. със заповед № РД-318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда. Посочената заповед се явява издадена на отпаднало основание поради отмяната на чл. 1 от Закона за защита на природата (ЗЗП) на 18.10.1991 г., който е основание за издаване на цитираната наредба. Но тя не е обявена за нищожна и макар и порочна, съществува в правния мир. Освен това съгласно § 7а от ПЗР на ЗЗТ тези заповеди, издадени до 30.06.2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред. Възражението, че имотите на жалбоподателя са урбанизирана територия, не изключва възможността те да попадат в защитена територия. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗЗТ защитените територии, които към момента на влизане на закона в сила попадат в границите на населени места, запазват статута си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Предмет на оспорване по делото е законосъобразността на заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Видно от приложените скици, жалбоподателят "Аркутино" ЕАД притежава два поземлени имота - № 67800.47.25, находящ се в гр. Созопол, и № 58356.507.10, находящ се в гр. Приморско, които попадат в защитената територия, включена с обжалваната заповед към първоначално определената площ на територията. Правният интерес на дружеството се обуславя от режима, на който защитената територия е подчинена, а именно - този, уреден в чл. 10 - 14 от Закона за защитените територии. Спорно по делото е дали грешното отразяване на границата на буферната зона на Резерват "Ропотамо" в частта на посочените два имота се дължи на очевидна фактическа грешка, или е налице разширяване на границата на защитената местност, определена със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Представените по делото доказателства установяват от фактическа страна, че със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда на основание чл. 15 и чл. 22 от Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47/16.06.1967 г. и отменен с ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г.) е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена територията му на 1000,7 ха. Със същата заповед е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" с обща площ 707,7 ха на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда. В заповедта е посочено, че в границите на буферната зона се забранява всякакво ново строителство, и е разпоредено в срок от три месеца от обнародването й да бъдат означени границите на резервата и буферната му зона с трайни и ясно видими знаци, както и да бъдат отразени промените в Държавния регистър на защитените природни обекти. Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 за буферните зони около резерватите, в сила от 03.10.1980 г., издадена от Комитета за опазване на природната среда, буферните зони са територии, обособени около резерватите с цел да възпират, ограничават или смекчават неблагоприятните последици от антропогенното въздействие върху резерватите. Съгласно чл. 10 от Наредбата границите на буферната зона се означават на терена с червена боя и пояснителни табели, а в някои случаи могат да се сложат и други знаци или огради. В допълнителното си заключение на л. 239 от делото и в скица-приложение № 3 вещото лице инж. геодезист Златан Златанов е очертало границата на буферната зона на резерват "Ропотамо" съгласно заповед № 318/07.05.1992 г. След отмяната на Закона за защита на природата статутът на буферните зони е уреден в чл. 20 и сл. от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/09.08.2002 г.). С ДВ, бр. 88/2005 г. са отменени посочените разпоредби, регламентиращи статута на буферните зони, и с § 78 от ПЗР на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е определен едногодишен срок от влизането в сила на този закон, в който всички буферни зони, обявени по Закона за биологичното разнообразие и по Закона за защита на природата, да се прекатегоризират като защитени местности по Закона за защитените територии, като запазват своя обхват, граници и режими. На основание § 78, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е прекатегоризирана буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Беглик таш - Ропотамо". Посочено е в заповедта, че границите на защитената местност са посочени в координатния регистър към заповедта. В заключението на вещото лице Златан Златанов, представено на 19.11.2013 г. (л. 176 от делото), е посочено, че двата процесни имота на жалбоподателя - № 67800.47.25 - гр. Созопол, и № 58356.507.10 - гр. Приморско, с първата заповед № РД-664/22.08.2012 г. не попадат в границите на защитената територия. А с обжалваната заповед имот № 58356.507.10 попада изцяло в тази територия, а другият имот - № 67800.47.25, попада частично, като от 311 253 кв. м са включени 290 448 кв. метра. Представени са скици към заключението, които очертават границите на територията на защитената местност съгласно различните заповеди. В допълнително заключение, приложено на л. 239 от делото, същото вещо лице е сравнило границите на защитената територия по заповед № РД-105/05.02.2013 г. на МОСВ с границите на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда. От приложената комбинирана скица е видно, че двете граници съвпадат, с изключение на част от източната граница. В заключението на вещото лице Веселин Вълчанов, представено на 22.04.2014 г., е проследено провеждането на процедурите по определяне на границата на буферната зона. Изрично е посочено, че специално създадената със заповед № 25/19.04.2004 г. на ОД "Земеделие и гори" - гр. Бургас, комисия, която е имала задача да проследи отразяването на резерват "Ропотамо", е установила, че в КВС не е нанесен условният знак на типа линия ЗТ и не са отразени ограниченията за ползването на имотите. Въз основа на тази заповед през 2004 г. са предприети мерки грешките и несъответствията да бъдат отстранени и промените да се нанесат в кадастралните карти на гр. Созопол и гр. Приморско. Вещото лице посочва, че не са налице документи, от които да е видно, че границите на буферната зона към резерват "Ропотамо" са установени, маркирани и отразени по съответния ред. Фактът, че и двата имота на жалбоподателя са били урбанизирани и застроени още преди 2012 г., се установява от заключението на вещото лице Сара Коен, представено на 14.01.2015 г. (л. 360 от делото). За имот № 67800.47.25 - гр. Созопол, вещото лице сочи, че неговата територия е била предадена от Горското стопанство - Бургас, на комплекс "Знаме на мира" - София, за изграждане на творческо-екологичен комплекс "Ропотамо" и са били издадени три разрешения за строеж през 1986 г. В този имот към момента е одобрен ТУП за изграждане на научноизследователска база и през 2012 г. е одобрен ПУП, като е образувано УПИ II-979 за изграждане на сгради за отдих и курорт. В кадастралната карта за имота са нанесени 9 бр. сгради, описани от вещото лице. За другия имот на жалбоподателя - № 58356.507.10 - гр. Приморско, вещото лице сочи, че съгласно кадастрален план на местността, приет с протокол № 34/10.09.1997 г., в имота са нанесени всички съществуващи сгради и постройки - 10 бр., описани от вещото лице. За част от изградените постройки вещото лице е цитирало издадени разрешения за строеж от 2002, 2003 и 2007 г., отнасящи се за ремонт и преустройство на ресторант, мотел и почивна станция. Съгласно чл. 22 от Закона за защита на природата (отменен на 13.08.2002 г.) природните обекти се обявяват за защитени със заповед на министъра на горите и горската промишленост, а заповед № 318/07.05.1992 г. е издадена от министъра на околната среда. Направеното възражението за нищожност на заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда не може да бъде разгледано в настоящото производство. Съгласно § 7а от ПЗР на ЗЗТ тези заповеди, издадени до 30.06.2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред. Поради забраната за пряк съдебен контрол е недопустимо разглеждането на това възражение и по реда на косвения съдебен контрол. На преценка от страна на съда подлежи фактът, дали предвидената в заповедта процедура по определяне на границите на буферната зона и по тяхното маркиране е била проведена. От анализа на заключенията на вещите лица следва изводът, че тази процедура не е била проведена. Нито на място е направена маркировка на границата на буферната зона, нито тя е била нанесена на някой от действащите планове-карти на възстановената собственост или кадастрални планове. Поради съмненията за валидността на заповед № 318/07.05.1992 г. у някои от институциите тази заповед не е била изпълнена. Неотразяването им на място и по устройствените планове е довело до липсата на установени граници на буферната зона, включително и касаещи процесните два имота на жалбоподателя. Потвърждение за липсата на обявяване на буферната зона около резерват "Ропотамо" и в тази връзка - за определяне на границите й, се извежда от приложеното на л. 136 от делото писмо на зам. -министъра на околната среда и водите, изпратено до РИОСВ - Бургас - № 05-08-3480/03.08.2004 г., в което изрично е посочено, че "съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗБР около резерват "Ропотамо" следва да бъде обявена буферна зона". В писмото се нарежда да бъде подготвено предложение за обявяване на буферна зона, да се комплектува документация, да се подготви комисия на основание чл. 22 от ЗБР, която да вземе решение и изготви протокол "с границите и режимите на буферната зона". От изложеното по-горе следва, че процедурата по обособяване на буферната зона, както е предвидена в заповедта от 1992 г., не е започнала към момента на издаването на заповедта от 2012 г. Именно поради това двата поземлени имота на жалбоподателя са застроени много преди обявяването им за защитена територия. Тези имоти са получили статут на урбанизирана територия и не отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ за включването им в границите на защитена територия. Съгласно заключението на вещото лице Веселин Вълчанов имотите на жалбоподателя представляват урбанизирана територия и частта извън дюните не отговаря на законовите критерии за включване в границите на каквито и да е защитени територии. Тези имоти са "селищни образувания" по смисъла на § 1 от ДР на ЗБР и са утвърдени като такива много преди обявяването на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо". Поради това че буферната зона на резерват "Ропотамо" не е била маркирана по съответния законов ред, териториите, които би трябвало да включва, към 2012 г. вече не съответстват по предназначението си на Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда от 1980 г., уреждаща статута им. Както вещото лице сочи, поради реализираните инвестиционни предложения урбанизираната част от територията, включително и имотите на жалбоподателя, не е в състояние да изпълнява буферни и биокоридорни функции. Двата имота не съответстват на законовите предпоставки за определянето им като защитени местности. Вещото лице Веселин Вълчанов е категоричен, че в границите на урбанизираната територия не се установяват находища на растителни видове и на животински видове, които подлежат на опазване по ЗБР, и това е вписано в издадените решения на РИОСВ за съгласуване на устройствените планове за двата имота. Освен с липсата на установени граници на буферната зона от 1992 г., допуснатата промяна в статута и отреждането на процесните имоти като урбанизирани имоти се обясняват с отмяната на чл. 20 - 26 от Закона за биологичното разнообразие - ДВ, бр. 88/2005 г. С отмяната на разпоредбите е отпаднала нормативната уредба относно буферните зони. Със същото изменение е приет § 78, ал. 1 от ЗБР, съгласно който в едногодишен срок от влизането в сила на този закон буферните зони се прекатегоризират в защитени местности, като запазват обхват, граници и режим. Но заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е издадена 6 години след законоустановения срок. В този срок е липсвала нормативна уредба за буферните зони, както и ограничения за режима на застрояване и ползването на имотите, които са били включени в тях. Това е позволило процесните имоти да бъдат застроени при спазване на законовите изисквания за това. В обобщение на фактическия и правен анализ по делото съдът приема, че границите на буферната зона към резерват "Ропотамо", така както са вписани в заповедта от 1992 г., не са били практически отразени и маркирани по съответния ред и не са били установени като граници на буферна зона. Границите на защитената местност за пръв път са определени в заповедта от 2012 г. съгласно приложения координатен регистър. Изрично в т. 2 на заповедта е посочено, че границите на защитената местност са с координати съгласно "координатен регистър, приложение към настоящата заповед", докато по отношение на режима на защитената местност е предвидено в т. 3 на заповедта, че защитената местност запазва режимите, определени със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда. Този различен подход при уреждането на границите и на режима на защитената местност води до извод, че не е налице несъответствие между действителната воля на административен орган и начина, по който тя е изразена в поправения административен акт. Изразената воля е границите на защитената местност да са съгласно приложения към заповедта от 2012 г. координатен регистър, а не към координатния регистър от 1992 г. Издадената впоследствие заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите - предмет на обжалване в настоящото производство, разширява територията на защитената местност, определена с предходната заповед. Тази заповед не отстранява очевидна фактическа грешка при грешно отразяване на границите на буферната зона на резерват "Ропотамо", а определя нови, по-разширени граници на този резерват, което е недопустимо да се извърши по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 750 лева. По делото не е представен документ за платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,