Решение № 240 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2019 г.

Решение № 240 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 276 от 25.04.2019 г. по административно дело № 1277/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-260-6500/6197/12.11.2018 г., в размер на 0 лева и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена, като претендират и заплащане на деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Г., чрез процесуален представител адв. К. и в представен от последната писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли съда да остави същото в сила, като претендира и заплащане на направените пред настоящата инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в на материалния закон. Решението е правилно. По делото е установено, а и страните не спорят, че заявените от ответницата за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" 2016 г., направление "Биологично растениевъдство", земеделско стопанство (БЗС) с бадемови насаждения, а именно: 43877-18-ЗЗ-1; 43877-18-34-1 и 43877-163-5-1 са увредени от пожар, причинен от трето лице на 04.08.2016 г., за което Г. е уведомила ДФЗ - РА писмено с уведомление от 11.08.2016 г., съобразно изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредбата). Посочената разпоредба предвижда задължение за земеделските стопани при нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него, или при разораване на пасища да уведомят писмено ДФЗ – РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като представят копие от документ от съответния компетентен административен орган. Така установените факти не се оспорват от страните, като спорът е относно правилното приложение на материалния закон. Правилно първоинстанционния съд – в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 АПК приема, че в случая са приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78; (ЕО) № 165/94; (ЕО)2799/98; (ЕО) 814/2000; (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (консолидиран версия и Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (консолидиран версия). В случая предвид разпоредбата на чл. 77, § 4, буква "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 предвиждащ, че една от формите на административните санкции е намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат или ще се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, свързани с неспазване, какъвто е и конкретния случай. При това правилно Административен съд Хасково приема, че с обжалваното пред него уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е наложена санкция на земеделския производител съгласно раздел V - Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., буква "а" Биологично растениевъдство – т. А) от Методиката, но в нарушение на действащата нормативна уредба. В Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" (утвърдена на основание чл. 13 от цитираната Наредба) е предвидено, че когато в следствие на нанесена вреда от трети лица бъде унищожена културата върху заявен за подпомагане парцел или част от него и земеделският стопанин е информирал ДФЗ в 15-дневния срок, определен в чл. 32 от Наредба № 4/2015 г. финансова помощ за площта не се отпуска, като същата не се счита за наддекларирана. При това е налице противоречие на приетото в Методиката с разпореденото в член 64, § 2, буква "г" от регламент (ЕС) № 1306/2013 г. предвиждаща, че не се налагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазване на задълженията по § 1, между които е посочено и неспазване на ангажименти и задължения или когато компетентният орган установи по друг начин, че съответно лице няма вина. При така установеното следва, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите по чл. 13 от Наредбата, при която може да бъде приложена Методиката. Неоснователен е наведеният довод, че актът е постановен от компетентния орган в съответствие с разпореденото с Методиката, при условията на обвързана компетентност, доколкото същата е утвърдена със заповед на Министъра на земеделието и храните и органът е бил задължен да приложи същата, предвид действаща нормативна уредба, която органът е длъжен да съобрази във всички случи при постановяване на актовете си. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение