Решение № 7960 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4088/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк. Пашунов срещу решение 515/01.02.2021г., постановено по адм. дело 11301/2020 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответната страна В. Стойчев чрез адв. Риджаков в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град отменя по жалба на В. Стойчев заповед З-513-14773/26.10.2020г., издадена от директора на СДВР, в частта й, с която Стойчев е отстранен на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от длъжност в качеството му на младши инспектор в сектор Метрополитен към отдел Охранителна полиция при СДВР. За да постанови този резултат съдът приема за установено, че срещу държавния служител от МВР на 22.01.2020 г. е образувано дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 25.10.2020г. служителят е назначен в наряд като ПП-210 на метростанция Европейски съюз. Около 15 ч. Стойчев спира за проверка лице от мъжки пол (А. Стойчев), който се придвижва в района на метростанцията без защитна маска, като го предупреждава да носи защитна маска или друго средство, след което използва без причина физическа сила спрямо лицето. С оспорената заповед З-513-14773/26.10.2020г. на директора на СДВР, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР служителят временно е отстранен от длъжност младши инспектор в сектор Метрополитен към отдел Охранителна полиция при СДВР за срок от два месеца. Административният орган приема, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. От правна страна решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Административният орган не доказва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в оспорената заповед липсват изложени мотиви относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка - служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът изяснява фактическата обстановка по делото, събира релевантните за правния спор доказателства, обсъжда ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това мотивира извод, който изцяло се споделя от настоящата инстанция. Обосновано съдът приема, че административният орган не установява наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно по какъв начин служебното положение на Стойчев би затруднило разкриването на обективната истина. Доказано е само наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителя. За отстраняването му от длъжност обаче това не е достатъчно. В заповедта не са изложени съображения кои фактически обстоятелства дават основание на административния орган да приеме, че служебното положение на Стойчев би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, т. е. не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. С оглед данните по делото и йерархическото място на служителя в структурата на СДВР обосновано е прието от първоинстанционния съд, че служебното положение на В. Стойчев не може да повлияе на лицата, които имат отношение към вменените му дисциплинарни нарушения, предмет на образуваното дисциплинарно производство. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира изводите на решаващия съд за правилни и обосновани, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени понесените по делото разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното възражение от директора на СДВР за прекомерност на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е неоснователно. На В. Стойчев следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от Столична дирекция на вътрешните работи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение