Решение № 9333 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5293/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на ТД на НАП Варна, депозирана чрез процесуален представител юрк. Георгиев, срещу Решение № 4258/03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3089/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на Ж. В. К. е обявена нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ПО-03000325111056-91-001/21.10.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 244/02.12.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който актът е нищожен, тъй като е насочен към постигане целите на ревизионно производство по чл. 108 и сл. ДОПК без такова да е проведено. Твърди се, че извършената корекция е такава в рамките на чл. 106 ДОПК и се свежда единствено до размера на задължението. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУЗД, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по КЖ – Ж. В. К., оспорва в писмен отговор, чрез пълномощника си – адв. Генова, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Сочи съдебното решение като правилно и обосновано. Възраженията на ответника са конкретизирани в писмения му отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: С декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 0300И1667779/26.03.2025 г. лицето е декларирало придобит облагаем доход от трудови правоотношения за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 г. в размер на 118 113,20 лева. В част IV „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна декларация“ К. е декларирал общ размер на данъчните облекчения в размер на 118 113,20 лв. съгласно част I от Приложение № 9 за прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане – облагаеми доходи по ЗДДФЛ от източници в чужбина, за които в съответната СИДДО е предвиден методът – „Освобождаване с прогресия“. Не е посочен размер на платен данък в чужбина. Лицето е декларирало получен доход по трудово правоотношение от работодател Kawasaki Kisen Kaisha/K-Line със седалище и адрес на управление в Япония чрез посредничеството на „Старгейн Маритайм“ ЕООД. От страна на приходната администрация е извършена проверка, при която е установено, че във връзка с получения от лицето облагаем доход по трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, б. „е“ от ДР на ЗДДФЛ и следващо се приложение на СИДДО между Република България и Япония, изменена с ратифицирана от договарящите се страни Многостранна конвенция за прилагане на мерки свързани с данъчните спогодби за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърляне на печалби, е приложим методът „Данъчен кредит“. До лицето е изпратено съобщение по чл. 103 ДОПК за отстраняване на несъответствията и за прилагане на метода по СИДДО „данъчен кредит“, както и за прилагане на доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и/или задължителни осигурителни вноски, което не е сторено. При тази фактическа обстановка е издаден АУЗД № ПО-03000325111056-91-001/21.10.2025 г., с който на лицето са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 11 811,00 лв., ведно с 700,65 лв. лихви, както и за вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица в размер на 3 152,16 лв., ведно с 186,99 лв. лихви. При оспорване по административен ред актът е потвърден в цялост с Решение № 244/02.12.2025 г., издадено от директора на ТД на НАП Варна. За да прогласи нищожността на АУЗД, съдът е приел, че процесният акт е издаден в производство по чл. 106, ал. 1 ДОПК, което предполага отстраняване на несъоветствия, неизискващи допълнителна информация, за разлика от ревизионното производство по чл. 108, ал. 1 ДОПК. Изтъкнато е, че фактите, послужили като основание за издаване на оспорения акт, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103 ДОПК. Доколкото установяването на задълженията не е извършено в рамките на надлежно възложена и проведена ревизия, съдът е формирал извод за нищожност на АУЗД поради липса на компетентност и особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата касационна инстанция го оставя в сила. Както правилно е прието и с първоинстанционното решение, целта на производството по чл. 106 вр. чл. 103 ДОПК е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Производството по чл. 106, ал. 1 ДОПК не може да бъде използвано за материалноправна преценка по спорни факти извън самата декларация. Когато органът по приходите излиза извън рамките на явните несъответствия и пристъпва към материална преценка за приложимост и тълкуване на международни договори (в случая, методологията за избягване на двойното данъчно облагане по СИДДО с Япония и Многостранната конвенция), вече се засяга основата на данъчното облагане и материалното право на данъчния субект. Промяната на метода – „данъчен кредит“ вместо „освобождаване с прогресия“, както и корекции, произтичащи от спорни въпроси по международноправни договори, имат пряк ефект върху размера и самото съществуване на данъчното задължение, което винаги е от компетентността на ревизионното производство, при спазване на гаранциите за участие и защита на субекта по чл. 112-119 ДОПК. В този смисъл правилно съдът е приел, че прилагането на процедура по чл. 106 ДОПК в случая представлява особено съществено процесуално нарушение, приравнимо на липса на материална компетентност, тъй като при въведен фактически и правен спор между страните относно основата на данъчното задължение и приложимостта на международен договор, административният орган е бил длъжен да приложи производството по чл. 108 ДОПК, вместо да се ограничава до служебна корекция (в този смисъл е постановеното по идентичен случай Решение № 7439/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 5019/2026 г. по описа на ВАС, Първо отделение). Извършената с АУЗД корекция по реда на чл. 106 ДОПК, по своето същество, представлява установяване на задължения (по ЗДДФЛ и по ЗЗО), каквото не може да бъде извършено в рамките на това производство. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа – издател на акта, което влече нищожността на АУЗД, както правилно е приел и административният съд. С оглед това първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Въпреки изхода от делото и заявената от ответника претенция, не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства такива да са сторени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение