Решение № 265 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по жалба на Монтажи АБС ЕООД, с адрес: гр.София, [адрес], представлявано от Я. Вичев-управител, чрез адв.М. Добрев срещу решение 639 от 09.05.2023 г. постановено по адм.д.205 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/Р-03000321000493-091-001/14.09.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 279 от 11.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр.Варна. С ревизионния акт по отношение на Монтажи АБС ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.07.2020 г.; м.08.2020 г.; м.10.2020 г.; м.11.2020 г. и м.12.2020 г. в общ размер на 87 890.02 лв. и лихви в размер на 8 172 лв. В касационната жалба се поддържа наличие на всички основания за отмяна на решението като неправилно по чл.209, т.3 АПК. Възразява се срещу изводите на съда, че представените фактури не отговарят на изискванията по чл.114 ЗДДС и в тях не се съдържат индивидуализиращи предмета на доставката белези. Неправилно в решението е прието, че не е налице първото от кумулативно изискуемите условия за упражняване правото на данъчния кредит - наличие на документ. Фактурите, въз основа на които се претендира право на данъчен кредит съдържат количеството и вида на стоката. Към тях има приложени приемо-предавателни протоколи, които също дават подробна информация за предмета на доставките. Представени са и копия на фактури от предходни доставчици, фискални бонове за разплащане по същите, сертификати за произход на материалите и декларации за съответствие на продадените материали. Приложени са и доказателства за осъществен транспорт. Установено е извършването на последващи доставки. Не са събрани доказателства и липсват твърдения за извършена данъчна измама, поради което и не могат да бъдат игнорирани всички приложени доказателства относно реалността на доставките. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП гр.Варна, в молба приложена по делото, заявява искане атакуваното решение да бъде оставено в сила. Липсват доказателства за реално осъществени доставки и възникнало право на данъчен кредит. Правилно същото е отказано на основание чл.70, ал.5 ЗДДС. Макар да са представени изискуемите документи, същите са недостоверни. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на приложените писмени доказателства не може да се определи еднозначно предмета на доставката. Във фактурите не е посочено количеството на доставените стоки, поради което не може да бъде обвързано съдържанието й с конкретен приемо-предавателен протокол. При липсата на предвидения в чл.114, ал.1, т.9 ЗДДС задължителен реквизит в спорните фактури, то същите не могат да се класифицират като данъчни документи по смисъла на чл.71, т.1 ЗДДС. С оглед на това не е налице първото от кумулативно изискуемите се предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит наличие на документ, поради което правилно първонистнацинният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Съдът подробно е анализирал представените по делото косвени и преки писмени доказателства и е формирал законосъобразен извод, че констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС не са опровергани с надлежни доказателства. Липсва конкретика относно вида, количеството и стойността на стоките. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, съобрази доказателствата по делото и извърши проверка на съдебния акт по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт Р-03000321000493-091-001 от 14.09.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна и потвърден изцяло с решение 279 от 11.01.2022 г. издадено от Директора на дирекция ОДОП гр.Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 87 890.02 лв. и лихви в размер на 8172 лв. за данъчни периоди м.07; м.08; м.10; м.11 и м.12.2020 г. За процесните периоди дружеството е декларирало 10 броя фактури издадени от Мега Корект Т ЕООД. За установяване реалността на доставките са извършени насрещни проверки на прекия и предходните доставчици. От извършените проверки, органите по приходите са установили, че прекия доставчик няма назначени по трудов договор лица и са приложени документи за доставката, но плащанията по тях са извършени една година след издаване на фактурите. Решаващият екип е направил извод за свързаност между Монтажи АБС ЕООД; Мила Корект Т ЕООД; Румаледа ЕООД; Ди Мари 82 ЕООД; Динита 89 ЕООД и Миггал 9311 ЕООД . Установено е несъответствие с документите за предаването и транспорта на стоките. Органите по приходите са направили извод, че липсва надеждна одитна следа между фактурите и представените при ревизията договори и приемо предавателни протоколи. Посочените фактури, издадени от Мега Корект Т ЕООД, не съдържат релевантна информация, индивидуализираща по категоричен начин предмета на последващи облагаеми доставки в полза на Епизод БГ Варна ЕООД Съдът, анализирайки приложените писмени доказателства, изслушаните по делото експертизи и гласните доказателства е приел, че се касае за проверка относно наличието на законовите предпоставки за признаване право на данъчен кредит. Изведено е основание по чл.70, ал.5 ЗДДС, като е прието, че данъкът при доставчика е начислен неправомерно. Неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Посочените основания в процесните фактури не дават възможност за еднозначно определяне предмета на доставката. Процесните фактури не отговарят и на изискванията по чл.114 ЗДДС и не съдържат необходимата относима информация, индивидуализираща и конкретизираща предмета на доставката. Непълнотата на фактурите е самостоятелно основание за отказ на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя. При тази липса на реквизити във процесните фактури същите не могат да бъдат квалифицирани като данъчни документи по смисъла на чл.71, т.1 ЗДДС Във фактурите не са посочени количествата на продадената стока, поради което не може да бъде обвързано предаването й с конкретни приемо-предавателни протоколи. Налице е и разминаване в датите на получаване на стоките от ревизираното лице и влагането им в изпълнени работи в полза на Епизод БГ Варна ЕООД на много по ранни дати. Предметът на превозваната стока не съответства на тази, която е посочена в товарителницата и фактурите. Макар да има представени пътни листи, не е ясно какво е превозвано по време на тези курсове. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Относимите към спора факти са установени правилно от първонистанционния съд и са обсъдени, като въз основа на тях е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт . Относно валидността на ревизионния акт е посочено, че е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК / органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията/, в кръга на неговите правомощия, в допустимата от чл. 120 ДОПК форма. Не са констатирани нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените и да обосновават самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Спорът между страните е за правилното приложение на материалния закон и правилното установяване на допълнителни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право от органа по приходите на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки стоманени греди, метални шини и др., свързани с предмета на дейност на дружеството. При извършената проверка на РА относно съответствието му с материалния закон, установените по делото факти са отнесени и анализирани в съответствие с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, които установяват предпоставките за упражняване право на данъчен кредит. Обсъдено е подробно и приложението на чл.70, ал.5 ЗДДС, който е послужил, за да се обоснове извод, че неправомерно е бил начислен данък. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал материалния закон и обосновано е приел, че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав и правните последици могат да възникнат само ако са изпълнени всички елементи на състава. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка на стоки или услуги, която да отговаря на критериите на чл. 6, чл. 8 и чл. 9 ЗДДС. Действителното извършване на доставките е необходимо условие за възникване на претендираното право. Съдът е посочил в решението, че в тежест на ревизираното лице е да установи твърденията си за реално извършени доставки, които са използвани за целите на неговата дейност и въз основа на които е възникнало право на данъчен кредит. Наличието на фактура и други съпътстващи документи-договори и приемо-предавателни протоколи не е достатъчно условие да се удостовери реалността на извършена доставка на стоки. Тези документи следва да бъдат във връзка по между си и да отразяват реално получени стоки. За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на ревизионния акт, решаващия състав е изследвал и съпоставил всички обстоятелства, преки и косвени доказателства, събрани в хода на ревизионното и съдебно производство. Изслушал е съдебно-икономическа експертиза, която е приета неоспорена от страните по делото от която се установява, че не може да се направи връзка между описаните стоки в различните документи приложени към фактурата, тъй като те не са в достатъчна степен индивидуализирани. Въз основа на това, е прието че приложените фактури не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, като в тях не е посочена относимата информация и конкретни реквизити. Споделя се преценката на съда, че липсата на съществени реквизити в процесните фактури ги дискредитира като документ по смисъла на чл.71, ал.1 ЗДДС, който може да послужи за претендиране право на данъчен кредит. Съобразно практиката на СЕС, непълнотата на фактурите препятства възможността за установяване реалността на доставката, което е годно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит. В конкретният случай правилно съдът е установил, че липсва конкретика относно вида, количеството и стойността на стоките, предмет на процесните доставки по осчетоводените фактури, налице е неяснота по отношение датата на осъществяване на доставките, както и несъответствие между представените транспортни документи, писмени обяснения и свидетелските показания относно мястото и начина на предаване, липсват доказателства за обективна възможност на доставчика да осъществи предмета на доставките, както и за получаване на стока. В случая не може да се проследи произхода на стоките, транспорта до получателя, предаването им при пряката доставка, заприходяването на стоките и последващата им реализация. Затова правилно съдът е приел, че в настоящият случай не се доказва реална доставка на процесните стоки. Предвид липсата на връзка между представените по делото доказателства за реално предаване на стоките, техния транспорт и последващата им реализация правилно е прието от приходните органи и съда, че е налице издаване на фактури, по които обаче не се удостоверява реално прехвърляне на стоката, чрез индивидуализирането й и прехвърляне на собствеността върху нея. Обосновано е прието, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се следва приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 8 334.96 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение