Решение № 765 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2012 г.

Решение № 765 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гошо Илиев Караколев от гр. Шабла, чрез пълномощника му адв. Юлия Отузбирова, срещу решение № 122 от 14 май 2012 г., постановено по адм. д. № 616/2011 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-СИР-162/18 юли 2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Североизточен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Гошо Илиев Караколев срещу заповед № ДК-02-СИР-162/18 юли 2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка № 16", находящ се в поземлен имот 83017.506.399 по кадастралната карта на гр. Шабла, урегулиран поземлен имот VI, кв. 1 по подробния устройствен план на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. Съдът е приел, че процесният строеж е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. По делото не е било спорно, че процесният строеж е извършен преди 7 април 1987 г. Установено е също така, че по действия регулационен план този строеж попада в урегулиран поземлен имот, отреден за почивна база. По този план са предвидени само външните линии на застрояването, в които строежът - предмет на оспорената заповед, се вмества, като не са конкретизирани отделните сгради. Поради това строежът отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, сред които не са нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито запазването по действащия подробен устройствен план. Като допустим, но невключен в застроителния план, строежът ще подлежи на премахване едва след възникване на инвестиционна инициатива за предвиденото в действащия подробен устройствен план строителство. Като е приел неприложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Ето защо оспореното решение ще следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед на началника на РДНСК Североизточен район ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски в размер общо на 645 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение, 230 лева хонорар за изслушаната съдебно-техническа експертиза и 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,