Решение № 16298 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2010 г.

Решение № 16298 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брезник, област Перник, срещу решение № 151 от 5.10.2010 г., постановено по по адм. д. № 286/2010 г. на Административен съд - Перник. Касаторът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че при постановяването му съдът не е съобразил, че решение № 302/18.03.2010 г. на ОбС - Брезник, с което са приети изменения и допълнения в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Брезник /НРПУРОИ/, приета с Решение № 90/21.08.2008 г. на ОбС - Брезник, е върнато от него за ново обсъждане, след което е прието повторно от общинския съвет с решение № 305 по протокол № 6/06.04.2010 г. Последното било обжалвано пред Административен съд - Перник, съответно е образувано адм. д. № 219/2010 г., като направеното от него искане за спиране на изпълнението на оспорения акт било оставено без уважение с определение от 26.05.2010 г., обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд. Предвид посочените обстоятелства касаторът счита, че първоинстанционният съд при постановяване на оспореното решение не е съобразил висящността на производството пред ВАС по неговата частна жалба срещу определението на същия съд от 26.05.2010 г. по адм. д. № 219/2010 г. и че неправилно е преценил приложимите към случая разпоредби на НРПУРОИ. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди неговата заповед. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Велислав Рангелов Йонев не се явява. В писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Александър Динев изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и прави искане за присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Заинтересованата страна - "Рентико" ЕООД не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни доводите, че предвид съдебното оспорване на решението на общинския съвет, с което са приети измененията на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Брезник и неприключилото съдебно производство, тя била неприложима в новата й редакция. Допълва, че тъй като правният интерес на жалбоподателя В. Йонев да обжалва процесната заповед е ограничен само в частта по т. 6, а именно, класирането на кандидатите, респективно декласирането му за обект язовир "Завала", в частта, в която е отменена заповедта по отношение класирането и за останалите общински имоти - предмет на обявения търг, съдебното решение е недопустимо. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Перник е образувано по жалба на Велислав Рангелов Йонев, допълнена и уточнена с молба /л. 37 от делото/, против заповед № 332/17.05.2010 г. на кмета на Община Брезник, с която са класирани участниците в проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на пет общински недвижими имоти. Жалбата, с оглед уточнението, е била само за частта по т. 6 от заповедта, а именно по оспорването на жалбоподателя за отстраняването му от участие в търга, проведен за отдаване под наем на язовир "Завала" и определянето за наемател на същия имот на класираното на първо място "Рентико" ЕООД. При така очертания предмет на съдебното производство, правилно определен и в мотивите на обжалваното решение, в постановения диспозитив заповед № 332/2010 г. е отменена като незаконосъобразна изцяло, вместо само в оспорената част. Горното налага обезсилване на решението за отмяна на заповедта в останалата и необжалвана й от В. Йонев част, касаеща тръжните процедури за отдаването под наем на имоти, различни от язовир "Завала", като недопустимо. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, че със заповед № 298/03.05.2010 г. на Кмета на Община Брезник е открита процедура за даване под наем на имоти частна общинска собственост по реда на Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Брезник, и в нея са посочени условията на търга, а в срока по чл. 39 от НПУРОИ е публикувана обява за провеждането на търга във вестник "СъПерник" - бр. 84 от 04.05.2010 г. Установил, че комисия, назначена от Кмета на Община Брезник, е провела търга на 14.05.2010 г., като обективирала работата си в протокол. Въз основа на резултатите от търга е издадена оспорената заповед № 332/17.05.2010 г., с която е извършено класиране на участвалите кандидати и е определен наемател за всеки от обектите на търга, като е наредено с класираните на първо място кандидати да бъде сключен наемен договор. Административният съд обосновал извод за съществено нарушение на административно-производствените правила, допуснато от административния орган при постановяване на обжалваната заповед, което преценил че е довело до незаконосъобразност на този административен акт. За да достигне до този извод съдът приел, че тръжната процедура, включително относно процесния недвижим, предмет на жалбата, е била проведена съобразно глава пета от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Брезник, приета с решение № 90/21.08.2008 г. на ОбС - Брезник, в редакцията й преди измененията, приети с решение № 302/18.03.2010 г. на ОбС - Брезник и които според т. 17 от него влизат в сила на 01.04.2010 г. Съобразил, че тръжната процедура е открита след тази дата - със заповед от 3.05.2010 г. на кмета на община - Брезник /л. 8 от делото/, откъдето извел извод, че провеждането й е следвало да бъде съобразено с действащата към този момент редакция на наредбата, а именно тази след измененията с решение от 18.03.2010 г. на ОбС - Брезник. Установил множество нарушения на приложимите към проведения търг материалноправни разпоредби, а именно: несъобразяване на изискванията на чл. 37 НРПУРОИ в приложимата след 01.04.2010 г. редакция, регламентиращ публичните търгове и конкурси да се провеждат от комисия, определена от общинския съвет, а в случая комисията е назначена със заповед № 298/03.05.2010 г. на кмета на общината, както и че общинският съвет е следвало да определи начина на провеждане на търга - с явно или тайно наддаване, а в случая това е решено еднолично от кмета на общината, съгласно редакцията на нормата преди изменението. Съобразил още, че в обявата, публикувана в регионалния вестник "СъПерник", търгът е обявен като явен, вместо като таен, както и че в условията за участие не са посочени начинът на представяне на предлаганата цена, обективиран в заповедта за откриване на търга, нито указанията за оформяне и представяне на офертите за участие и размера на депозита за участие, които са станали фактическо основание за отстраняването на оспорващия като участник в процедурата. На последно място посочил, че в нарушение на чл. 39 НРПУРОИ извлечение от заповедта на кмета на общината не е изпратено на общинските съветници. Тези нарушения съдът преценил като съществени. По тези съображения обосновал извод, че посочените нарушения съставляват основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в обжалваната част е правилно, постановено при спазване на материалния закон, без допуснати съществени нарушения и е обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон и необоснованост, предвид следното: Съгласно относимата за случая редакция на чл. 19, ал. 1 на ЗСПЗЗ /ДВ, 99/09 г./, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно относимата за случая норма на ал. 8 на чл. 19 (нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.), за земите по ал. 1 общинският съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, може да разреши сключването на предварителни договори или договори за наем и аренда за срок от три, съответно 4 години. Неоснователно е посоченото по-горе възражение и затова, че фактът на обжалване на решение № 305, взето по протокол № 6/06.04.2010 г. на ОбС - Брезник пред Пернишкия административен съд, при липсата на постановено от съда спиране на изпълнението му до окончателното произнасяне на съда по съществото на спора по адм. д. № 219/2010 г., не налага различен от направения от първата инстанция извод за приложимата към проведения търг нова редакция на НРПУРОИ. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК, определяща, че оспорването на подзаконов нормативен акт не спира неговото действие, освен ако съдът постанови друго. В случая друго не е постановено и макар и да не е посочил това изрично, съдът е съобразил правилото на чл. 190, ал. 1 АПК. Затова, като е приел, че тръжната процедура е проведена при допуснати съществени нарушения на разпоредбите на НРПУРОИ на ОбС - Брезник, в редакцията й след 01.04.2010 г., съдът е постановил законосъобразен акт, с изключение на частта, в която е отменил заповед № 332/17.05.2010 г. на кмета на Община Брезник и в необжалваната й от В. Йонев част, касаеща тръжните процедури за отдаването под наем на имоти, различни от язовир "Завала". По останалите възражения в жалбата: Правилата, въведени в чл. 39 от местната наредба са за обезпечаване спазването на принципа на публичност при обявяване и провеждане на търга. Налице е императивна правна норма, изпълнението на която е елемент от законосъобразността на цялата процедура и съответно на завършващия я краен акт. За пълнота на изложението ВАС намира за необходимо да посочи, че след извършена служебна справка установи, че с Решение № 2596 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 10159/2010 г., образувано по касационна жалба от Общински съвет - гр. Брезник против Решение № 112/30.VI.2010 г. по адм. д. № 219/2010 г. на Административен съд - Перник, с което не е разгледано по същество, а е обявено за нищожно Решение № 305 по протокол № 6/6.IV. 2010 г. на Общински съвет - гр. Брезник, и с което на основание чл. 45, ал. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация не е отменено Решение № 302 по протокол № 5/18.03.2010 г. на същия общински съвет, III отд. на ВАС е отменил решението на Административен съд - Перник и вместо него е постановил отхвърляне на оспорването на Решение № 305 по протокол № 6/6.IV. 2010 г. на Общински съвет - Брезник. Приложените към касационната жалба доказателства, представляващи част от административната преписка по адм. дело - № 219/2010 г. на Административен съд в Перник, а именно решение № 5/18.3.10 г. на Общинския съвет в Брезник и нечетливо писмо, са обсъдени в него и не представляват нови доказателства, относими към настоящия спор. Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС намира, че в обжалваната част съдебното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатска защита е своевременно направено и основателно, предвид чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, а и доказано, предвид представения по делото договор на л. 32 от делото, поради което касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в доказания размер на 500 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,